Откъс от "4 3 2 1" на Пол Остър
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " 4 3 2 1 ", с създател Пол Остър, възложен от Издателство " Колибри ".
Пол Остър призна, че " 4 3 2 1 " е романът, за който се е подготвял цялостен живот, а рецензията го дефинира като " удивителен шедьовър " и " най-внушителния, задоволителен, ослепителен и трогателен разказ " на огромния американски романист. Очаквайте изданието с меки корици на 20 април, с твърди корици на 27 април!
" 4 3 2 1 " е истинска и виртуозно конструирана сага, в която колелото на една персонална орис се завърта четири пъти.
През март 1947 година в Нюарк, Ню Джързи, се ражда Арчибалд Исак Фъргюсън – единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън. Този един-единствен живот обаче поема по четири паралелни, самостоятелни повествователни пътеки. Четирима Фъргюсън, основани от еднакъв генетичен материал, четири момчета, които са едно и също момче, водят четири едновременни и изцяло разнообразни съществувания.
Всекидневни провокации, емигрантски несгоди, фамилни превратности и изменничества, обич и изневери, другарства и раздели, буйни юношески увлечения по спорт, книги, музика и секс се менят на фона на обществени разтърсвания и политически интриги. В персоналния живот на всеки един от четиримата Фъргюсън нахлуват силите на бурната и брутална реалност на Съединените щати от средата на предишния век.
Пол Остър е измежду най-уважаваните и завладяващи имена на актуалния разказ.
За последните три десетилетия американският публицист е белязал окончателно върховете на постмодерната литература в нейния по едно и също време смущаващо интелектуален, само че и надълбоко човешки успех. След като " изобретява самотата " с първото си литературно произведение, Остър основава фамозната " Нюйоркска трилогия " - три самобитни детективски истории за тънката граница сред лудостта и нормалността, сред цялостта на една еднаквост и нейната съсипия. Романи като " Музика на случайността ", " Книга на илюзиите ", " Лунен замък " и " Левиатан " маркират неуморното търсене по автомагистралите на най-опасната серпантина, която има единствено една посока - към сърцевината на човешкото.
Превод Иглика Василева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Пол Остър, фрагмент от " 4 3 2 1 "
Според фамилното поверие дядото на Фъргюсън тръгнал пеш от родния си град Минск със 100 рубли, зашити в подплатата на сетрето му, поел на запад към Хамбург през Варшава и Берлин, по-късно си купил билет за кораба " Китайската императрица ", който прекосил Атлантика през вилнеещите зимни стихии и дошъл в пристанището на Ню Йорк в първия ден на двайсети век. Докато чакал на Елис Айланд да бъде интервюиран от чиновник на имигрантската работа, повел диалог с един другар – съветски евреин. Мъжът му споделил: Забрави за името Резников. Тук няма да ти свърши никаква работа. Трябва ти американско име за твоя нов живот, нещо, което да звучи по-американски.
Тъй като през 1900 година британският бил към момента непознат език за Исак Резников, помолил своя по-стар и по-отракан съотечественик да му предложи нещо. Кажи им, че се казваш Рокфелер – посъветвал го мъжът. – Няма да сбъркаш. Минал цялостен час, след това втори и до момента в който пристигна редът на деветнайсетгодишния Резников да седне пред имиграционния чиновник, бил не запомнил името, което възрастният мъж го посъветвал да употребява. Име? – попитал служителят. Имигрантът се тормозил, плеснал се по челото и изтърсил на идиш: Ikh hob fargessen! (Забравих го! ). Затова и Исак Резников почнал новия си живот в Америка като Икабод Фъргюсън.
Никак не му било елементарно, изключително първоначално, само че и откакто към този момент не бил първоначално, отново нищо не ставало както си мислел, че ще се случи в приемната му страна. Вярно, съумял да си откри жена скоро откакто навършил двайсет и шест години, правилно е също по този начин, че брачната половинка му Фани, по татко Гросман, му родила три здрави и мощни момчета, само че за дядото на Фъргюсън животът в Америка траял да бъде битка от деня, в който слязъл от кораба, до нощта на 7 март 1923-та, когато на четиресет и две години го повалила ранна и непредвидена гибел – бил убит по време на нахлуване за обир в склад за кожени произведения в Чикаго, където работел като нощен надзирател.
Никой нямал негови фотоси, само че съгласно всички описания бил наедрял мъж със здрава гърбина и големи ръце, некултурен, неквалифициран, типичният доверчив профан. През първия си следобяд в Ню Йорк попаднал на махленски търговец, който продавал най-червените, най- кръглите и най-съвършените ябълки, които бил виждал. Не устоял на изкушението, купил си една и незабавно я захапал. Вместо сладостта, която очаквал, усетът ѝ бил нагарчащ и необикновен. Дори по-лошо, ябълката била непоносимо мека и щом зъбите му пробили кората, вътрешността на плода опръскала предницата на палтото му, върху която ливнала бледочервена течност с десетки прилични на сачми семена. Това бил първият му усет от Новия свят, неговата първа среща с домата " Джързи ", която в никакъв случай нямало да не помни.
Значи, никакъв Рокфелер, а най-обикновен снажен бачкатор, евреин колос с неуместно име и чифт неспокойни крайници, който си опитал шанса в Манхатън и Бруклин, в Балтимор и Чарлстън, в Дълут и Чикаго, наеман ту като докер, ту като елементарен моряк на танкер по Големите езера, ту като асистент, който се грижел за животните в пътуващ цирк, ту като служащ на конвейер в консервна фабрика, ту като водач на камион, изкопчия и нощен надзирател. За целия си труд в никакъв случай не припечелвал повече от дребни монети и затова единствените неща, които клетият Икабод Фъргюсън оставил на брачната половинка и тримата си синове, били историите, които им разказвал за скиталческите си завършения на младини. С течение на времето историите по всяка възможност стават не по-малко скъпи от парите, само че в непосредствен проект те без подозрение крият избрани ограничавания.
Компанията, която търгувала с кожени произведения, се споразумяла с Фани и я компенсирала за загубата, след което тя напуснала Чикаго с момчетата и се преместила в Нюарк, Ню Джързи; била поканена от родственици на брачна половинка ѝ, които ѝ дали апартамент на най-горния етаж в къщата им в Сентръл Уорд против нищожен месечен наем. Синовете ѝ били на четиринайсет, дванайсет и девет. Луи, най-големият, от дълго време беше станал Лу. Арън, междинният, беше почнал да се назовава Арнолд след поредност тупаници в учебния двор в Чикаго, а Станли, деветгодишният, беше прочут като Съни.
За да свързва двата края, майка им се беше цанила да пере и кърпи облекла, само че не след дълго и момчетата почнали да внасят в фамилния бюджет, като всеки си намерил работа за след учебно заведение и давал всяко припечелено пени на майка си. Времената били тежки и заплахата да изпаднат в мизерия изпълвала стаите на жилището с гъста мъгла, заслепяваща всичко друго. Нямало избавление от страха и полека-лека трите момчета възприели черните онтологически доводи на майка си по отношение на задачата на живота. Работиш или гладуваш. Работиш или оставаш без покрив над главата си. Работиш или умираш. За семейство Фъргюсън слабоумното изказване " Всички за един и един за всички " не съществувало. В техния дребен свят то се свеждало до " Всичко за всички или нищо ".
Фъргюсън нямал и две годинки, когато баба му умряла, което означаваше, че нямал умишлен спомен за нея, само че съгласно фамилното поверие Фани била сложна и опърничава жена, постоянно изпадала в пристъпи на необуздани викове и маниакални, неконтролируеми ридания, налагала момчетата с дръжката на метлата при всяко нарушение и имала възбрана да влиза в някои от кварталните магазини поради вресливия метод, по който се пазаряла за цените. Никой не знаеше къде е родена, само че съгласно мълвата акостирала в Ню Йорк като четиринайсетгодишно сираче, след което прекарала няколко години в таванска стая без прозорци някъде в Лоуър Ист Сайд, където шиела шапки.
Бащата на Фъргюсън, Станли, рядко говорел за родителите си пред него, даже когато отговарял на въпросите на момчетата с небрежно смотолевени, къси и внимателни реплики, и каквито и други откъслечни сведения бе съумял да събере младият Фъргюсън за баба си и дядо си по бащина линия, те идвали най-вече от майка му Роуз, доста по-млада от трите снахи второ потомство в фамилията, които пък получавали по-голяма част от информацията си от Мили, брачната половинка на Лу, жена с усет към клюките, омъжена за човек надалеч не толкоз загадъчен и надалеч по-приказлив както от Станли, по този начин и от Арнолд.
Когато Фъргюсън станал на осемнайсет, неговата майка му разказала една от историите на Мили, показана единствено като слух – непотвърдено съмнение, което нищо чудно и да е било правилно или пък не. Според това, което Лу споделил на Мили, или това, което Мили твърдяла, че той ѝ е споделил, имало и четвърто дете Фъргюсън, момиче, което се родило три или четири години след Станли, тъкмо когато фамилията се открило в Дълут и Айк си търсел работа като елементарен моряк на някой от корабите, които плавали по Големите езера, т.е. в интервал от няколко месеца, когато фамилията живеело в изключителна беднотия, и защото Айк го нямало, когато Фани родила детето, и тъй като мястото било Минесота, и сезонът – зима, освен това изключително студена зима в едно изключително студено място, и тъй като къщата, в която живеели, се отоплявала единствено от една-единствена печка на дърва, и тъй като тъкмо тогава парите не стигали и се налагало момчетата да претърпяват единствено с едно ястие дневно, единствено мисълта, че би трябвало да се грижи за още едно дете, я изпълнила с подобен смут, че тя удавила новородената си щерка в коритцето за къпане.
Станли не говорел доста пред сина си за своите родители, само че и за себе си не казвал съвсем нищо. Затова на Фъргюсън му било мъчно да си показа какъв е бил татко му като дребен, като младеж, като млад мъж или когато и да било, преди да се ожени за Роуз два месеца откакто навършил трийсет. От инцидентните намеци, които от време на време татко му въпреки всичко се изпускал да каже, Фъргюсън съумял да навърже следното: че бидейки изтърсакът, Станли бил постоянно измъчван от двамата си по-големи братя, че като най-малкия прекарал най-малка част от детството си с жив татко, че бил най-силно завързан към Фани, че бил старателен възпитаник и несъмнено най-хубавият състезател от тримата, че е играл крило в тима по футбол и че бил пробягал четвърт миля по този начин, че влезнал в тима по лека атлетика в Сентръл Хай, че откакто приключил гимназия ползата му към електрониката го предиздвикал да отвори дребен магазин за корекция на радиоапарати през лятото на 1932-ра (дупка в стената на Академи Стрийт в центъра на Нюарк, както твърдял, огромна колкото ваксаджийско сандъче), че на единайсет години дясното му око потърпевшо от метлата на неговата развилняла се майка (при което изгубил отчасти зрението си и наборната комисия през Втората международна война го отхвърлила като неспособен за военна служба), че мразел да му викат Съни и се отървал от това име, щом приключил учебно заведение, че обичал да танцува и да играе тенис, в никакъв случай не проронвал дума против братята си, без значение какъв брой гадно и пренебрежително се отнасяли с него, че като дребен работата му след учебно заведение била да разнася вестници, че доста му се желало да учи право, само че се отказал от концепцията заради липса на пари, че откакто навършил двайсет, бил прочут като огромен любовчия, уговарял си срещи с десетки еврейски девойки без никакво желание да се дами за която и да е от тях, че на няколко пъти пътувал до Куба за развлечение през трийсетте, когато Хавана била столицата на порока в Западното полукълбо, че най-голямата му упоритост в живота била да стане милионер, богат колкото Рокфелер.
И Лу, и Арнолд се оженили на по двайсет и няколко години, и двамата захласнати от мисълта да се спасят от къщата на Фани колкото е допустимо по-скоро, да се отърват от този врещящ диктатор, който открил цялостно владичество над тях след гибелта на татко им през 1923-та, до момента в който Станли, защото бил още младеж, когато братята му офейкали, нямал различен избор, с изключение на да остане. Пък и нали преди малко бил приключил гимназия, само че годините се точели една след друга, минали цели единайсет, а той, необяснимо за какво, продължавал да живее с Фани в същия апартамент на последния етаж от самото начало на Голямата меланхолия и първата половина на войната – по силата може би на някаква пасивност или мързел, на възприятие за дълг или виновност по отношение на майка му, или пък подтикван от всички тези неща по едно и също време, което го карало да счита, че за него е немислимо да обитава другаде.
И Лу, и Арнолд станали татковци, до момента в който Станли бил удовлетворен да играе футбол, да доизгражда дребния си бизнес, без да пести сили, да го трансформира в нещо по-голямо; и защото не показвал никакво предпочитание да се дами даже откакто от дълго време бил трансферирал двайсет и пет и наближавал трийсетте, към този момент нямало никакво подозрение, че до края на живота си ще остане ерген. И тогава, през октомври 1943-та, по-малко от седмица откакто Пета американска войска превзела Неапол от германците, посред този изпълнен с очаквания интервал, когато най-сетне войната почнала да се обръща в интерес на Съюзниците, Станли срещнал двайсет и една годишната Роуз Адлър, с която си бил уговорил среща на сляпо в Ню Йорк Сити, и тогава очарованието на безконечното му ергенство се изпарило бързо и вечно.
Толкова хубава била майката на Фъргюсън, толкоз привлекателна с нейните сиво-зелени очи и дълга кестенява коса, толкоз непринудена, жизнерадостна и усмихната, такова прелестно телосложение имала макар растежа си от най-вече метър и половина, че когато за пръв път стиснал ръката ѝ, Станли, този запазен и необщителен Станли, този двайсет и девет годишен Станли, който в никакъв случай не бил докосван от огъня на любовта, почувствал по какъв начин прималява в наличието на Роуз, като че ли целият въздух бил изсмукан от дробовете му и в никакъв случай повече не ще успее да си поеме въздух.
Тя също била дете на имигранти, татко ѝ роден във Варшава, майка ѝ – в Одеса, и двамата пристигнали в Америка преди тригодишната си възраст. Следователно семейство Адлър били повече натурализирани от семейство Фъргюсън и в говора на родителите на Роуз нямало и диря от непознат акцент. Били браншове в Детройт и Хъдсън, щата Ню Йорк, и техният идиш, полски и съветски се били трансформирали в равен идиоматичен британски, до момента в който бащата на Станли до края на живота си се мъчел да овладее втория си език, а даже и в този момент, през 1943-та, съвсем половин век след раздялата с родните си езици на Източна Европа, майка му продължавала да чете " Джуиш Дейли Форуард " вместо американски вестници и се изразявала на един много чудноват език мешавица, който синовете ѝ назоваха англидиш – съвсем неясно комбиниране от идиш и британски, което участвало във всяко нейно изречение.
Това била една от значителните разлики сред прародителите на Роуз и Станли, само че даже по-голям от това какъв брой добре или какъв брой зле родителите им са се приспособили към американския метод на живот бил въпросът с шанса. Родителите на Роуз, както и нейните баба и дядо съумели да избегнат жестоките превратности на ориста, които сполетели злочестите Фъргюсън; в тяхната история липсвали убийства по време на обир, нямало недояждане до гибел, нито обезсърчение, нито удавени в корито деца. Дядото от Детройт бил шивач, дядото от Хъдсън – бръснар, и въпреки кроенето на платове и подрязването на коси да не са занаяти, които да те извеждат на пътя на благосъстоянието и светския триумф, те им обезпечили задоволително постоянен приход, с цел да могат да сложат храна на масата и децата им да вървят добре облечени.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (893)
Пол Остър призна, че " 4 3 2 1 " е романът, за който се е подготвял цялостен живот, а рецензията го дефинира като " удивителен шедьовър " и " най-внушителния, задоволителен, ослепителен и трогателен разказ " на огромния американски романист. Очаквайте изданието с меки корици на 20 април, с твърди корици на 27 април!
" 4 3 2 1 " е истинска и виртуозно конструирана сага, в която колелото на една персонална орис се завърта четири пъти.
През март 1947 година в Нюарк, Ню Джързи, се ражда Арчибалд Исак Фъргюсън – единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън. Този един-единствен живот обаче поема по четири паралелни, самостоятелни повествователни пътеки. Четирима Фъргюсън, основани от еднакъв генетичен материал, четири момчета, които са едно и също момче, водят четири едновременни и изцяло разнообразни съществувания.
Всекидневни провокации, емигрантски несгоди, фамилни превратности и изменничества, обич и изневери, другарства и раздели, буйни юношески увлечения по спорт, книги, музика и секс се менят на фона на обществени разтърсвания и политически интриги. В персоналния живот на всеки един от четиримата Фъргюсън нахлуват силите на бурната и брутална реалност на Съединените щати от средата на предишния век.
Пол Остър е измежду най-уважаваните и завладяващи имена на актуалния разказ.
За последните три десетилетия американският публицист е белязал окончателно върховете на постмодерната литература в нейния по едно и също време смущаващо интелектуален, само че и надълбоко човешки успех. След като " изобретява самотата " с първото си литературно произведение, Остър основава фамозната " Нюйоркска трилогия " - три самобитни детективски истории за тънката граница сред лудостта и нормалността, сред цялостта на една еднаквост и нейната съсипия. Романи като " Музика на случайността ", " Книга на илюзиите ", " Лунен замък " и " Левиатан " маркират неуморното търсене по автомагистралите на най-опасната серпантина, която има единствено една посока - към сърцевината на човешкото.
Превод Иглика Василева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Пол Остър, фрагмент от " 4 3 2 1 "
Според фамилното поверие дядото на Фъргюсън тръгнал пеш от родния си град Минск със 100 рубли, зашити в подплатата на сетрето му, поел на запад към Хамбург през Варшава и Берлин, по-късно си купил билет за кораба " Китайската императрица ", който прекосил Атлантика през вилнеещите зимни стихии и дошъл в пристанището на Ню Йорк в първия ден на двайсети век. Докато чакал на Елис Айланд да бъде интервюиран от чиновник на имигрантската работа, повел диалог с един другар – съветски евреин. Мъжът му споделил: Забрави за името Резников. Тук няма да ти свърши никаква работа. Трябва ти американско име за твоя нов живот, нещо, което да звучи по-американски.
Тъй като през 1900 година британският бил към момента непознат език за Исак Резников, помолил своя по-стар и по-отракан съотечественик да му предложи нещо. Кажи им, че се казваш Рокфелер – посъветвал го мъжът. – Няма да сбъркаш. Минал цялостен час, след това втори и до момента в който пристигна редът на деветнайсетгодишния Резников да седне пред имиграционния чиновник, бил не запомнил името, което възрастният мъж го посъветвал да употребява. Име? – попитал служителят. Имигрантът се тормозил, плеснал се по челото и изтърсил на идиш: Ikh hob fargessen! (Забравих го! ). Затова и Исак Резников почнал новия си живот в Америка като Икабод Фъргюсън.
Никак не му било елементарно, изключително първоначално, само че и откакто към този момент не бил първоначално, отново нищо не ставало както си мислел, че ще се случи в приемната му страна. Вярно, съумял да си откри жена скоро откакто навършил двайсет и шест години, правилно е също по този начин, че брачната половинка му Фани, по татко Гросман, му родила три здрави и мощни момчета, само че за дядото на Фъргюсън животът в Америка траял да бъде битка от деня, в който слязъл от кораба, до нощта на 7 март 1923-та, когато на четиресет и две години го повалила ранна и непредвидена гибел – бил убит по време на нахлуване за обир в склад за кожени произведения в Чикаго, където работел като нощен надзирател.
Никой нямал негови фотоси, само че съгласно всички описания бил наедрял мъж със здрава гърбина и големи ръце, некултурен, неквалифициран, типичният доверчив профан. През първия си следобяд в Ню Йорк попаднал на махленски търговец, който продавал най-червените, най- кръглите и най-съвършените ябълки, които бил виждал. Не устоял на изкушението, купил си една и незабавно я захапал. Вместо сладостта, която очаквал, усетът ѝ бил нагарчащ и необикновен. Дори по-лошо, ябълката била непоносимо мека и щом зъбите му пробили кората, вътрешността на плода опръскала предницата на палтото му, върху която ливнала бледочервена течност с десетки прилични на сачми семена. Това бил първият му усет от Новия свят, неговата първа среща с домата " Джързи ", която в никакъв случай нямало да не помни.
Значи, никакъв Рокфелер, а най-обикновен снажен бачкатор, евреин колос с неуместно име и чифт неспокойни крайници, който си опитал шанса в Манхатън и Бруклин, в Балтимор и Чарлстън, в Дълут и Чикаго, наеман ту като докер, ту като елементарен моряк на танкер по Големите езера, ту като асистент, който се грижел за животните в пътуващ цирк, ту като служащ на конвейер в консервна фабрика, ту като водач на камион, изкопчия и нощен надзирател. За целия си труд в никакъв случай не припечелвал повече от дребни монети и затова единствените неща, които клетият Икабод Фъргюсън оставил на брачната половинка и тримата си синове, били историите, които им разказвал за скиталческите си завършения на младини. С течение на времето историите по всяка възможност стават не по-малко скъпи от парите, само че в непосредствен проект те без подозрение крият избрани ограничавания.
Компанията, която търгувала с кожени произведения, се споразумяла с Фани и я компенсирала за загубата, след което тя напуснала Чикаго с момчетата и се преместила в Нюарк, Ню Джързи; била поканена от родственици на брачна половинка ѝ, които ѝ дали апартамент на най-горния етаж в къщата им в Сентръл Уорд против нищожен месечен наем. Синовете ѝ били на четиринайсет, дванайсет и девет. Луи, най-големият, от дълго време беше станал Лу. Арън, междинният, беше почнал да се назовава Арнолд след поредност тупаници в учебния двор в Чикаго, а Станли, деветгодишният, беше прочут като Съни.
За да свързва двата края, майка им се беше цанила да пере и кърпи облекла, само че не след дълго и момчетата почнали да внасят в фамилния бюджет, като всеки си намерил работа за след учебно заведение и давал всяко припечелено пени на майка си. Времената били тежки и заплахата да изпаднат в мизерия изпълвала стаите на жилището с гъста мъгла, заслепяваща всичко друго. Нямало избавление от страха и полека-лека трите момчета възприели черните онтологически доводи на майка си по отношение на задачата на живота. Работиш или гладуваш. Работиш или оставаш без покрив над главата си. Работиш или умираш. За семейство Фъргюсън слабоумното изказване " Всички за един и един за всички " не съществувало. В техния дребен свят то се свеждало до " Всичко за всички или нищо ".
Фъргюсън нямал и две годинки, когато баба му умряла, което означаваше, че нямал умишлен спомен за нея, само че съгласно фамилното поверие Фани била сложна и опърничава жена, постоянно изпадала в пристъпи на необуздани викове и маниакални, неконтролируеми ридания, налагала момчетата с дръжката на метлата при всяко нарушение и имала възбрана да влиза в някои от кварталните магазини поради вресливия метод, по който се пазаряла за цените. Никой не знаеше къде е родена, само че съгласно мълвата акостирала в Ню Йорк като четиринайсетгодишно сираче, след което прекарала няколко години в таванска стая без прозорци някъде в Лоуър Ист Сайд, където шиела шапки.
Бащата на Фъргюсън, Станли, рядко говорел за родителите си пред него, даже когато отговарял на въпросите на момчетата с небрежно смотолевени, къси и внимателни реплики, и каквито и други откъслечни сведения бе съумял да събере младият Фъргюсън за баба си и дядо си по бащина линия, те идвали най-вече от майка му Роуз, доста по-млада от трите снахи второ потомство в фамилията, които пък получавали по-голяма част от информацията си от Мили, брачната половинка на Лу, жена с усет към клюките, омъжена за човек надалеч не толкоз загадъчен и надалеч по-приказлив както от Станли, по този начин и от Арнолд.
Когато Фъргюсън станал на осемнайсет, неговата майка му разказала една от историите на Мили, показана единствено като слух – непотвърдено съмнение, което нищо чудно и да е било правилно или пък не. Според това, което Лу споделил на Мили, или това, което Мили твърдяла, че той ѝ е споделил, имало и четвърто дете Фъргюсън, момиче, което се родило три или четири години след Станли, тъкмо когато фамилията се открило в Дълут и Айк си търсел работа като елементарен моряк на някой от корабите, които плавали по Големите езера, т.е. в интервал от няколко месеца, когато фамилията живеело в изключителна беднотия, и защото Айк го нямало, когато Фани родила детето, и тъй като мястото било Минесота, и сезонът – зима, освен това изключително студена зима в едно изключително студено място, и тъй като къщата, в която живеели, се отоплявала единствено от една-единствена печка на дърва, и тъй като тъкмо тогава парите не стигали и се налагало момчетата да претърпяват единствено с едно ястие дневно, единствено мисълта, че би трябвало да се грижи за още едно дете, я изпълнила с подобен смут, че тя удавила новородената си щерка в коритцето за къпане.
Станли не говорел доста пред сина си за своите родители, само че и за себе си не казвал съвсем нищо. Затова на Фъргюсън му било мъчно да си показа какъв е бил татко му като дребен, като младеж, като млад мъж или когато и да било, преди да се ожени за Роуз два месеца откакто навършил трийсет. От инцидентните намеци, които от време на време татко му въпреки всичко се изпускал да каже, Фъргюсън съумял да навърже следното: че бидейки изтърсакът, Станли бил постоянно измъчван от двамата си по-големи братя, че като най-малкия прекарал най-малка част от детството си с жив татко, че бил най-силно завързан към Фани, че бил старателен възпитаник и несъмнено най-хубавият състезател от тримата, че е играл крило в тима по футбол и че бил пробягал четвърт миля по този начин, че влезнал в тима по лека атлетика в Сентръл Хай, че откакто приключил гимназия ползата му към електрониката го предиздвикал да отвори дребен магазин за корекция на радиоапарати през лятото на 1932-ра (дупка в стената на Академи Стрийт в центъра на Нюарк, както твърдял, огромна колкото ваксаджийско сандъче), че на единайсет години дясното му око потърпевшо от метлата на неговата развилняла се майка (при което изгубил отчасти зрението си и наборната комисия през Втората международна война го отхвърлила като неспособен за военна служба), че мразел да му викат Съни и се отървал от това име, щом приключил учебно заведение, че обичал да танцува и да играе тенис, в никакъв случай не проронвал дума против братята си, без значение какъв брой гадно и пренебрежително се отнасяли с него, че като дребен работата му след учебно заведение била да разнася вестници, че доста му се желало да учи право, само че се отказал от концепцията заради липса на пари, че откакто навършил двайсет, бил прочут като огромен любовчия, уговарял си срещи с десетки еврейски девойки без никакво желание да се дами за която и да е от тях, че на няколко пъти пътувал до Куба за развлечение през трийсетте, когато Хавана била столицата на порока в Западното полукълбо, че най-голямата му упоритост в живота била да стане милионер, богат колкото Рокфелер.
И Лу, и Арнолд се оженили на по двайсет и няколко години, и двамата захласнати от мисълта да се спасят от къщата на Фани колкото е допустимо по-скоро, да се отърват от този врещящ диктатор, който открил цялостно владичество над тях след гибелта на татко им през 1923-та, до момента в който Станли, защото бил още младеж, когато братята му офейкали, нямал различен избор, с изключение на да остане. Пък и нали преди малко бил приключил гимназия, само че годините се точели една след друга, минали цели единайсет, а той, необяснимо за какво, продължавал да живее с Фани в същия апартамент на последния етаж от самото начало на Голямата меланхолия и първата половина на войната – по силата може би на някаква пасивност или мързел, на възприятие за дълг или виновност по отношение на майка му, или пък подтикван от всички тези неща по едно и също време, което го карало да счита, че за него е немислимо да обитава другаде.
И Лу, и Арнолд станали татковци, до момента в който Станли бил удовлетворен да играе футбол, да доизгражда дребния си бизнес, без да пести сили, да го трансформира в нещо по-голямо; и защото не показвал никакво предпочитание да се дами даже откакто от дълго време бил трансферирал двайсет и пет и наближавал трийсетте, към този момент нямало никакво подозрение, че до края на живота си ще остане ерген. И тогава, през октомври 1943-та, по-малко от седмица откакто Пета американска войска превзела Неапол от германците, посред този изпълнен с очаквания интервал, когато най-сетне войната почнала да се обръща в интерес на Съюзниците, Станли срещнал двайсет и една годишната Роуз Адлър, с която си бил уговорил среща на сляпо в Ню Йорк Сити, и тогава очарованието на безконечното му ергенство се изпарило бързо и вечно.
Толкова хубава била майката на Фъргюсън, толкоз привлекателна с нейните сиво-зелени очи и дълга кестенява коса, толкоз непринудена, жизнерадостна и усмихната, такова прелестно телосложение имала макар растежа си от най-вече метър и половина, че когато за пръв път стиснал ръката ѝ, Станли, този запазен и необщителен Станли, този двайсет и девет годишен Станли, който в никакъв случай не бил докосван от огъня на любовта, почувствал по какъв начин прималява в наличието на Роуз, като че ли целият въздух бил изсмукан от дробовете му и в никакъв случай повече не ще успее да си поеме въздух.
Тя също била дете на имигранти, татко ѝ роден във Варшава, майка ѝ – в Одеса, и двамата пристигнали в Америка преди тригодишната си възраст. Следователно семейство Адлър били повече натурализирани от семейство Фъргюсън и в говора на родителите на Роуз нямало и диря от непознат акцент. Били браншове в Детройт и Хъдсън, щата Ню Йорк, и техният идиш, полски и съветски се били трансформирали в равен идиоматичен британски, до момента в който бащата на Станли до края на живота си се мъчел да овладее втория си език, а даже и в този момент, през 1943-та, съвсем половин век след раздялата с родните си езици на Източна Европа, майка му продължавала да чете " Джуиш Дейли Форуард " вместо американски вестници и се изразявала на един много чудноват език мешавица, който синовете ѝ назоваха англидиш – съвсем неясно комбиниране от идиш и британски, което участвало във всяко нейно изречение.
Това била една от значителните разлики сред прародителите на Роуз и Станли, само че даже по-голям от това какъв брой добре или какъв брой зле родителите им са се приспособили към американския метод на живот бил въпросът с шанса. Родителите на Роуз, както и нейните баба и дядо съумели да избегнат жестоките превратности на ориста, които сполетели злочестите Фъргюсън; в тяхната история липсвали убийства по време на обир, нямало недояждане до гибел, нито обезсърчение, нито удавени в корито деца. Дядото от Детройт бил шивач, дядото от Хъдсън – бръснар, и въпреки кроенето на платове и подрязването на коси да не са занаяти, които да те извеждат на пътя на благосъстоянието и светския триумф, те им обезпечили задоволително постоянен приход, с цел да могат да сложат храна на масата и децата им да вървят добре облечени.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (893)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ