Кюфтета на три морета
В родопското село Горна Арда към този момент посрещат гостите с голям " монумент ". Четириметрова дървена вилица, забита в четиритонно кюфте. Било нещо като конкуренция на прилежащото Могилица, където пък - за завиждане - имали голяма вилица. Местни от прилежащото Арда се чудели дали да не заложат на грамаден черпак. Толкова за изгодите от надпреварата и метода, по който изважда нескрито най-хубавото от индивида.
Тая работа не е за подценяване. Нека вдигнем колкото се може монументи на тенджери, гювечета, гърнета, шишове, барбекюта, чевермета, шкембе чорби. Вместо червен килим да се развият сърми, вместо цветя да се засади кисело зеле. Национални герои, армии-освободителки, международни войни, хайдути, писатели, възрожденци и поети - няма потребност. Да вървят за скрап.
Четиритонното кюфте е най-хубавата национална апаратура. Историята не би трябвало да се помни, да се инсценира, да й се поставят венци и самопризнания. Тая работа взе да доскучава, изтърка се към този момент. Историята би трябвало да бъде изпратена назад в историята. Кюфтета на три морета и забучени вилици в тях. Вечните знаци.
Всичко, което ни заобикаля, е общо взето противоположното на концепцията на Босия. Гладната стачка е сменена от ядлива незаинтересованост. Трябва да се яде и не би трябвало да се стачкува - това е гражданско общество. И то има потребност от своите статуи. Нацията така и така е прекомерно фрустрирана от безадресните творби на Кристо. Какво е " Мастаба ", какво са " Плаващите кейове ", какво значи всичко това? Турете едно кюфте, опаковайте го в друго кюфте, натъпчете го в трето кюфте и най-после преплетете всички кюфтета едно в друго като кръговете на Олимпиадата. Всеки град и село би трябвало да повдигнат тая работа като тотем, с цел да се знае какво е респект, какво е национална горделивост. Обикновено в такива моменти се появяват всемирен апели - хайде да влезем в Гинес с монумент на най-голямото кюфте! Верно, хайде да влезем. Приносите не са това, което бяха.
Автор: Райко Байчев
Тая работа не е за подценяване. Нека вдигнем колкото се може монументи на тенджери, гювечета, гърнета, шишове, барбекюта, чевермета, шкембе чорби. Вместо червен килим да се развият сърми, вместо цветя да се засади кисело зеле. Национални герои, армии-освободителки, международни войни, хайдути, писатели, възрожденци и поети - няма потребност. Да вървят за скрап.
Четиритонното кюфте е най-хубавата национална апаратура. Историята не би трябвало да се помни, да се инсценира, да й се поставят венци и самопризнания. Тая работа взе да доскучава, изтърка се към този момент. Историята би трябвало да бъде изпратена назад в историята. Кюфтета на три морета и забучени вилици в тях. Вечните знаци.
Всичко, което ни заобикаля, е общо взето противоположното на концепцията на Босия. Гладната стачка е сменена от ядлива незаинтересованост. Трябва да се яде и не би трябвало да се стачкува - това е гражданско общество. И то има потребност от своите статуи. Нацията така и така е прекомерно фрустрирана от безадресните творби на Кристо. Какво е " Мастаба ", какво са " Плаващите кейове ", какво значи всичко това? Турете едно кюфте, опаковайте го в друго кюфте, натъпчете го в трето кюфте и най-после преплетете всички кюфтета едно в друго като кръговете на Олимпиадата. Всеки град и село би трябвало да повдигнат тая работа като тотем, с цел да се знае какво е респект, какво е национална горделивост. Обикновено в такива моменти се появяват всемирен апели - хайде да влезем в Гинес с монумент на най-голямото кюфте! Верно, хайде да влезем. Приносите не са това, което бяха.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ