В родното село на Славчо Върбаков – Симеоновец, се гордеят,

В родното село на Славчо Върбаков – Симеоновец, се гордеят, че той произлиза точно оттова. Поне съгласно кметицата Богданка Атанасова. По думите й, родителите му са извънредно скромни и дружелюбни хора, радващи се на почитание измежду съселяните си. Синът им също се употребил с положително име.

„ Гинка Върбакова съвсем не я познавам, признава Атанасова. Но брачният партньор й Славчо е израснал пред очите ми в фамилията на едни хубави и скромни хора, споделя кметицата. Аз персонално се веселя, че това момче се е родило тук. Защото доста пишат за него, а не се интересуват какво е постигнал. А той много е постигнал. Много оказва помощ на хората, сестра му – също. Тя живее в Пазарджик, само че и тук си идва. Има си малко бебенце и е в майчинство. Всички са работливи, общителни. Досега с никого не са се скарали. Така са възпитали и децата си. Не го познават, по тази причина приказват неприятни неща за него. Мен персонално тази завист ме нервира, тъй като ние си го имаме за наше момче и сме с други усещания. Като юноша оставяше единствено хубави усещания – нито се е сбил с някой, нито се е скарал “.

Славчо по-често се появявал в Симеоновец, до момента в който учел и следвал висшето си обучение, споделя Атанасова. Трудел се с родителите си, които изкарвали спомагателни приходи с развъждане на арпаджик – обичаен занаят за селото. Иначе майката на Върбаков била строителен механик, а татко му – също.

Славчо бил съученик на сина на кметицата. На въпроса какъв е бил като дете – своеволен ли, мирен ли, Атанасова дава отговор, че децата, в случай че не са палави, значи са заболели. Лудориите им очевидно са били в границите на естественото.