Брацигово отбеляза годишнината от рождението на Петлешков
В рoдния гpaд нa революционера Bacил Πeтлeшĸoв - Брацигово, жители и общественици ce пpeĸлoниха пpeд пaмeттa на героя от освободителните битки и oтбeлязaха c пoĸлoнeниe в Meмopиaлeн пapĸ „ Aпpилци “ 177 гoдини oт poждeниeтo нa вoдaчa нa Aпpилcĸoтo въcтaниe в родния си край.
С едноминутно безмълвие и сведени глави признателни потомци уважиха деня, а пред паметника на Петлешков бяха поднесени венци и цветя.
В началото на 1876 година Васил Петлешков е определен за ръководител на локалния революционен комитет, учреден от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание го заварва в Панагюрище, само че той незабавно се връща в Брацигово, с цел да провежда въстанието там и в близките села.
Местни чорбаджии предават националния лидер на турците след разгрома на въстанието. Жестоко е малтретиран, като е разпитван и горен сред три огъня, умрял в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив. Негови са думите „ Сам съм, други няма! “.
Ето по какъв начин от Община Брацигово напомнят за делото на революционера:
Преди 177 години в Брацигово се роди един непослушен дух, който към този момент повече от век и половина вълнува сърцата и мозъците ни със своята възвишена обич и изгаряща ненавист, мощ и смелост, родолюбие и безрезервна отдаденост на идеята на свободна България.
Васил Петлешков има своето неотменимо място в българската просвета и историческа памет. Неговото дело и слово са вградени в сърцевината освен на мемориалния парк „ Априлци ", само че и в духовността на нашето съвремие. Той вярваше енергично, че свободата се построява в душите, не по площади и трибуни и сподели на дело, че за свободата на майка България е оправдана всяка всеотдайност.
Младият спицерин горещо вярваше, че „ има единствено едно бъдеще за България - бъдеще ярко, тъй като паралелно с другите славяни ще има що да каже в света, що да внесе в човещината. "
Васил Петлешков трансформира в естрада величавия си героизъм и човешката си всеотдайност и ги остави като завет на генерации българи, за които ориста на България дефинира и осмисля делата им. Колцина биха сложили в основата на житейското си кредо през днешния ден изумителната възвишена цел: „ Сам съм!Други няма! Аз водих, аз заповядах - други не търсете. "
Много герои е родил нашият народ, само че един от най - самобитните измежду тях е Васил Петлешков, трансформирал прелестната си персона в непробиваема сплав от неподправено родолюбие и величествен блян към общочовешките идеали.
Времето е сребролюбец и отбелязва с печата на безсмъртието единствено същински прелестните подвизи на тези, които съумеят да положат в пантеона на Отечеството чудото на възвишения си и себеотрицателен живот.
Васил Петлешков е оня жертвен огън в националната ни историческа памет, от който вовеки ще искрят завещания към поколенията с блестящото обръщение: „ Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество.
С едноминутно безмълвие и сведени глави признателни потомци уважиха деня, а пред паметника на Петлешков бяха поднесени венци и цветя.
В началото на 1876 година Васил Петлешков е определен за ръководител на локалния революционен комитет, учреден от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание го заварва в Панагюрище, само че той незабавно се връща в Брацигово, с цел да провежда въстанието там и в близките села.
Местни чорбаджии предават националния лидер на турците след разгрома на въстанието. Жестоко е малтретиран, като е разпитван и горен сред три огъня, умрял в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив. Негови са думите „ Сам съм, други няма! “.
Ето по какъв начин от Община Брацигово напомнят за делото на революционера:
Преди 177 години в Брацигово се роди един непослушен дух, който към този момент повече от век и половина вълнува сърцата и мозъците ни със своята възвишена обич и изгаряща ненавист, мощ и смелост, родолюбие и безрезервна отдаденост на идеята на свободна България.
Васил Петлешков има своето неотменимо място в българската просвета и историческа памет. Неговото дело и слово са вградени в сърцевината освен на мемориалния парк „ Априлци ", само че и в духовността на нашето съвремие. Той вярваше енергично, че свободата се построява в душите, не по площади и трибуни и сподели на дело, че за свободата на майка България е оправдана всяка всеотдайност.
Младият спицерин горещо вярваше, че „ има единствено едно бъдеще за България - бъдеще ярко, тъй като паралелно с другите славяни ще има що да каже в света, що да внесе в човещината. "
Васил Петлешков трансформира в естрада величавия си героизъм и човешката си всеотдайност и ги остави като завет на генерации българи, за които ориста на България дефинира и осмисля делата им. Колцина биха сложили в основата на житейското си кредо през днешния ден изумителната възвишена цел: „ Сам съм!Други няма! Аз водих, аз заповядах - други не търсете. "
Много герои е родил нашият народ, само че един от най - самобитните измежду тях е Васил Петлешков, трансформирал прелестната си персона в непробиваема сплав от неподправено родолюбие и величествен блян към общочовешките идеали.
Времето е сребролюбец и отбелязва с печата на безсмъртието единствено същински прелестните подвизи на тези, които съумеят да положат в пантеона на Отечеството чудото на възвишения си и себеотрицателен живот.
Васил Петлешков е оня жертвен огън в националната ни историческа памет, от който вовеки ще искрят завещания към поколенията с блестящото обръщение: „ Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ