В родната политика наистина се случват чудеса. След като години

В родната политика в действителност се случват чудеса. След като години наред не ходеше на работа в Народното събрание, депутатът предприемач Делян Пеевски взе че се появи. За да се откаже от извоюваното депутатско място в Европарламента с аргумента, че повече е " необходим за България ". С типичния си поучителен тон Пеевски за кой ли път обявява, че е над закона и че може да прави каквото реши, без да се опасява, че някой ще му потърси сметка. И се оказа прав. ЦИК не посмя да го глоби, тъй като имало дупка в закона. Не дупка, яма е зейнала от дълго време сред властимащите и жителите.

Но Пеевски не бе единствен, въпреки при него да става дума за рецидив - на предходните евроизбори той отново се отхвърли. Като него постъпиха водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, лидерката на листата на ГЕРБ Мария Габриел и седмата в същата листа Лиляна Павлова. Всички те подведоха гласоподавателите, че имат желание да бъдат техни представители в Европарламента, а след оповестяването на изборните резултатите взеха решение, че имат по-важни задания. И още веднъж се получи по този начин, че жителите гласоподаваха за едно, а получиха напълно друго. Което

 

може да е законно, само че не е морално

 

Сагата започва още с официалното разкриване на предизборната акция, когато се разбра, че Пеевски още веднъж е на избираемо място в листата на Движение за права и свободи. Гражданското съдружие БОЕЦ първо сезира ЦИК дали той има право да бъде претендент, защото се усъмни, че е живял в България или в друга страна в Европейски Съюз през последната половин година преди вота, каквото е законовото условие. След " следствия ", информации с способени институции, в комисията, която бе определена с гласовете на ръководещите през март, взеха решение, че депутатът отговоря на всички условия и може да се запъти към Брюксел. Изобщо не бе регистрирано, че той освен не се появява на работа в Народно събрание, само че и отдавна не е бил засичан на обществени места. Не оказа помощ и извадката на пътуванията на Пеевски сред Дубай, Милано и Швейцария, от която излиза наяве, че той и теоретично не би могъл да е живял в България през този интервал. За ЦИК, а и за съда обаче се оказа задоволително, че Пеевски има непрекъснат и сегашен адрес в България.

Самият Пеевски даже се включи " мощно " на финала на предизборната акция на Движение за права и свободи, в чиято листа заемаше почетното второ място. Появи се в две села, обкръжен от впечатляваща защита, снима се с този и оня и дори гласоподава. С това обаче

 

не потуши пристрастеностите, а единствено ги разбуни още повече

 

БОЕЦ не се отхвърли от борбата си. Веднага откакто Пеевски и Карадайъ се отдръпнаха от Европарламента, сдружението сезира съда за решението на ЦИК за заличаването им и за " избирането " на идващите две имена за евродепутати. Проблемът не е от през вчерашния ден и се корени във обстоятелството, че на никое място в закона не е записано как и пред кого се отхвърлят определените за членове на Европарламента. Въпреки пропуща в Изборния кодекс членовете на ЦИК по свое убеждение гласоподават период, до който определените да се откажат и да бъдат заличени. Съответно на тяхно място влизат идващите в листата. Всичко това още веднъж породи въпросите на каква база ЦИК взема решение? Защо пред нея се заявява отвод, откакто претендентите към този момент са определени и могат да го създадат единствено пред съответната институция - в тази ситуация Европарламента? И за какво да вземем за пример Мария Габриел и Лиляна Павлова от ГЕРБ би трябвало да се откажат пред Европарламента, а тандемът от Движение за права и свободи - пред родната ЦИК? Обяснението, че едните декларирали желанията сиы преди ЦИК да разгласи публично определените за членове на Екологичен потенциал, а другите - по-късно, е просто смешно.

Въпреки това напълно предстоящо

 

съдът отхвърли въобще да се занимава с проблема,

 

макар че решенията на ЦИК бяха атакувани пред Върховен административен съд от БОЕЦ и независимия кандидат за евродепутат Десислава Иванчева. Така обстановката още веднъж се върна в омагьосания кръг.

Всъщност проблемът визира освен евроизборите, само че и парламентарните. Преди години Бойко Борисов, който бе определен за народен представител, и то от два региона, също се отхвърли от мандата си пред ЦИК, а не пред Народното събрание.

Същинският въпрос обаче е различен - редно ли е в акция да вземат участие хора, които имат намерение след това да се откажат от пълномощията си? Каква е ролята на ЦИК в тази ситуация - единствено да записва избора и отхвърли? Защо се позволява сходна изборна машинация? " Дупката " в закона не е опрощение да се правят дейности в прорез със самия него. И е извънредно време да се изработи ясна, смислена и най-вече работеща регламентация по проблема. Дали ще има политическа воля за това? Едва ли. А сякаш законът би трябвало да важи за всички, тъй като никой не е по-равен от другия (по Оруел).