„Беше време и цените се намаляваха“ - това е за 1947-1953 г
В резултат на шест поредни понижения, цените на храните в Съюз на съветските социалистически републики понижават с 47%
„ Было время, и цены снижали “ /Беше време и цените се намаляваха “/ - това са думи от автобиографичната ария на Владимир Висоцки „ Балада за детството “ (1975 г.). Като възпитаник през 1947-1953 година той става очевидец на ценовото знамение на сталинската стопанска система.
В предходна публикация писах за паричната промяна, извършена в Съюз на съветските социалистически републики през декември 1947 година Тази промяна не се лимитира единствено до сферата на паричното обращение. Тя отстранява купонната система за систематизиране на стоките от първа нужда (въведена през юли 1941 г.). В доста други страни купоните системи бяха отстранени по-късно: в Япония през 1949 година и в Обединеното кралство през 1953 година Реформата от 1947 година също вкарва огромни промени в системата на цените на дребно.
Първо , системата на двойни цени - " дажбени " и " търговски " - беше анулирана. Първите цени бяха на стоките, които се разпределят по купоните. Вторите - цените на стоките в свободна продажба. За някои артикули вторите „ търговски “ цени са били с порядък по-високи от първите. През декември 1947 година по отношение на премахването на купоните са въведени единни цени.
На второ място, междинната стойност на новите единни цени беше по-близка до предходните цени на „ дажбените “, в сравнение с до комерсиалните. Много нови цени бяха даже по-ниски от съществуващите преди този момент за дажбите - за хляба, брашното, зърнените храни, тестените произведения.
А за артикули като месо, риба, мазнини, захар, сладкарски произведения, сол, картофи и зеленчуци, както и за тютюн, кибрит и някои други артикули, цените бяха избрани на равнището на цените на последните дажби. За промишлените артикули (облекло, платове, обувки и др.) новите цени са 3,2 пъти по-ниски от комерсиалните.
В резултат на това през декември 1947 година има доста фрапантно понижение на цените на дребно.
Реформата от 1947 година планува поддържане на заплатите на същото равнище (средната месечна заплата е 400-500 рубли). Ако, според другите оценки, паричното предложение е намаляло 2,5-3 пъти вследствие на промяната, тогава е разумно да се допусна, че покупателната дарба на всяка рубла от заплатата е повишена тъкмо в същата съразмерност. Следователно трябваше да има доста доста нарастване на виталния стандарт на жителите на Съюз на съветските социалистически републики.
Въпреки това, 1948 година сподели, че нарастването се е правило действително единствено в огромните градове (особено в Москва и Ленинград), където авансово са основани огромни ресурси от потребителски артикули. В провинцията премахването на картите не беше съпроводено от увеличение на предлагането на артикули в свободната търговия. Даже на някои места в провинцията стандартът на живот падна.
От началото на индустриализацията руското управление организира политика на ускорено развиване на браншовете от група А (производство на средства за производство) спрямо браншовете от група Б (производство на потребителски стоки). Недостигът на потребителски артикули, който се появи при започване на 1948 година, стартира да се преодолява посредством корекции на проектите за развиване на националното стопанство и доближаване на темповете на развиване на групите браншове " А " и " Б ". Търговията на дребно стартира последователно да се запълва със артикули.
Паралелно с ускоряването на развиването на браншовете от група „ Б” (въпреки че темпът на напредък за група „ А” към момента остава по-висок) се подхваща стратегически курс за поредно понижаване на цените на дребно. След първия спад през 1947-48г. имаше годишни понижения на цените през 1949, 1950, 1951, 1952 и 1953 година Имаше общо шест намаления. След първото зимно намаляване, останалите понижения на цените се правят напролет - през март или април. Хората се майтапиха, че това е подарък от Сталин за Великден. Всичките шест решения за понижаване бяха съгласувани и утвърдени от ръководителя на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики Й. В. Сталин. Последното намаляване е на 1 април 1953 година, след гибелта на Сталин.
В резултат на всичките шест понижения, съгласно руските икономисти, цените на храните в Съюз на съветските социалистически републики са паднали с 47%.
Някои систематизирани числа за първите пет понижения на цените бяха оповестени на XIX конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз (октомври 1952 г.): През 1952 година цената на хляба беше 39% от цената в края на 1947 година, млякото - 72%, месото - 42%, захар - 49%, масло - 37%. И това се случи на фона на растящите цени в капиталистическите страни. През същия интервал цената на хляба е повишена с 28% в Съединени американски щати, с 90% в Англия и повече от два пъти във Франция; цената на месото в Съединени американски щати се е нараснала с 26%, в Англия - с 35%, във Франция - с 88%.
Както беше маркирано на 19-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз, повишението на виталния стандарт на жителите на Съюз на съветските социалистически републики беше обезпечено посредством два паралелни процеса: понижаване на цените на дребно и повишение на номиналното равнище на заплатите. Първият способ беше предпочитан. Ако през 1948 година действителните заплати (като се вземе поради покупателната дарба на руската рубла) са били приблизително с 20% по-ниски от предвоенното равнище, то през 1952 година те надвишават предвоенното равнище с 25%.
Един от индикаторите за социално-икономическия резултат от годишните ценови промени е размерът на общото понижение на цените в рубли в търговията на дребно на Съюз на съветските социалистически републики. Намаляването на цените на първия стадий докара до понижаване на цената на потребителските артикули посредством държавната търговия на дребно през 1948 година с минимум 57 милиарда рубли.
Тази сума съставлява чиста загуба за държавния бюджет (основният източник на бюджетообразуване е данъкът върху оборота, чийто общ размер директно зависи от равнището на цените на дребно). Загубата трябваше да бъде покрита и след това тя беше покрита от държавното управление с помощта на повишаването на продуктивността на труда, увеличението на производството на потребителски артикули и намаляването на индустриалните разноски. Това понижение на цената беше чиста облага за популацията.
Намаляването на цените на стоките в държавната търговия на дребно провокира понижаване на цените на колхозните и кооперативните пазари. Делът на груповите и кооперативните артикули в общата маса на стоките, продадени на популацията през годината, е към една трета. Може да се допусна, че намаляването на цените на стоките на груповата и кооперативната търговия е направило тези артикули по-евтини минимум с 29 милиарда рубли. В резултат на това популацията се е възползвало от понижението на цените във всички браншове на търговията на дребно през годината с към 86 милиарда рубли.
На 1 март 1949 година стартира второто планувано понижение на цените на дребно в държавната търговия с годишен резултат от 48 милиарда рубли и спомагателен резултат в бранша на груповата и кооперативна търговия в размер на 23 милиарда рубли. Общият годишен резултат възлиза на 71 милиарда рубли.
Според шестото понижение индикаторът за държавния търговски бранш възлиза на 53 милиарда рубли. За ориентировка означавам, че през 1953 година бюджетът на Съюз на съветските социалистически републики (разходната част) е бил еднакъв на 515 милиарда рубли.
Източникът на понижението на цените беше не държавната хазна, а намаляването на разноските за произвеждане на артикули. Така, съгласно Държавния комитет за обмисляне на Съюз на съветските социалистически републики (документите за публично прилагане бяха разкрити едвам наскоро), общото понижение на себестойността на промишленото произвеждане през четвъртия петгодишен проект (1946-1950) е 17%. А през петия петгодишен проект (1951-1955 г.) понижението на разноските е рекордно за цялата история на Съюз на съветските социалистически републики - с 23,3%.
И по този начин, разглеждайки въпроса за понижаване на цените на дребно, стигнахме до извода, че през посочения интервал е функционирал антиразходният механизъм на стопанската система. Такъв механизъм обаче е работил още преди промяната от 1947 година Лансиран е през годините на индустриализацията.
На всяко дружество беше даден проект за понижаване на себестойността на продукцията. Спадът на индустриалните разноски в индустрията (особено отбранителната) е настъпил даже по време на Великата отечествена война (както се вижда от разкритите документи). Това стана ключът към икономическата победа във Великата отечествена война.
Разглеждането на механизма за насрещни разноски на руската стопанска система (който функционираше към четвърт век и стартира последователно да се разпада след гибелта на В. И. Сталин) заслужава обособена огромна полемика. Тук ще посоча единствено малко пояснение на този механизъм, обещано от актуалния икономист Александър Ломкин:
„ Системата на държавно обмисляне и систематизиране, целенасоченото понижаване на разноските сътвори стопански модел, в който икономическите връзки не се дублират. В такава система създаването и създаването на нови артикули се извършваше централно, в полза на страната, а не на обособеното дружество. Планираният размер на създадените артикули беше обвързван с разпознатото търсене, логистичните разноски бяха понижени...
Сталинската стопанска система работеше без медиатори и прекупвачи. Броят на мениджърите в националната стопанска система беше редуциран до най-малко, цените на едро бяха избрани строго въз основата на разноските. Предприятията не заплащат на страната за създаването на естествени запаси. Междинните артикули (от първични материали до компоненти) не се смятат за артикули и не се таксуват с налози. “
Кратко изложение на този механизъм можете да намерите в моята публикация " Русия би трябвало да стане корпорация. "
Възниква въпросът: в случай че Сталин беше живял още 10 или двадесет години, какво щеше да стане с цените? Щеше ли ръководителят на Министерския съвет да продължава да прави великденски дарове на руския народ всяка пролет?
Съдейки по някои от записките на съвременниците и изказванията на самия Сталин, той би желал да продължи. Това беше част от неговата тактика или, в случай че желаете, идеология. Най-подробно пояснение на курса на Сталин намираме в неговия труд „ Икономически проблеми на социализма в Съюз на съветските социалистически републики “ (1952 г.), както и в писмените му мнения по отношение на полемиките по подготовката на учебник по политическа спестовност на социализма (повечето от тях също датират от 1952 г.). Това беше тактика за пълноценно създаване на социализъм и последователно прекосяване към комунизъм.
В известната книга „ 140 диалога с Молотов “ Феликс Чуев споделя следната история: „ Преди първото следвоенно съвещание на Върховния съвет един от маршалите, наподобява Василевски, го попитал по какъв начин си показва комунизма? " Вярвам ", споделил Сталин, " че началната фаза или първият стадий на комунизма на практика ще стартира, когато стартираме да раздаваме самун на популацията гратис. "
И тогава, се намесил Воронов: „ Но другарю Сталин, по какъв начин по този начин - самун гратис, това е невероятно нещо! “ Сталин ни заведе до прозореца: „ Какво виждате? “ - „ Реката, другарю Сталин. ” - " Вода? " - " Вода ". „ Защо няма опашка за вода? Виждате ли, даже не сте предполагали, че можем да имаме такова състояние в страната с хляба. Погледал, повървял още малко към прозореца и споделил: „ Знаете ли, в случай че няма интернационалните затруднения, а под тях имам поради единствено война, мисля, че това ще пристигна през 1960 година “ (вх. 12.02.1971 г.).
Почти седем десетилетия нашите хора живеят без тези чудесни понижения на цените на дребно. В руско време, след 1953 година, стартира да се организира политика на стабилизиране на цените на дребно. И средството за повишение на виталния стандарт на руския народ тогава беше повишението на заплатите.
Променени са акцентите в социално-икономическата политика. Най-неприятното и обидно беше, че механизмът на противоразходите на руската стопанска система последователно отслабваше. В икономическата конкуренция със Запада, Съветският съюз продължава да поддържа преимущества, само че те последователно се изравняват вследствие на дейностите на Н.С. Хрушчов.
Още по-сериозен удар върху антиразходния механизъм нанесе промяната Косигин - Либерман, които трансферираха руските предприятия на самофинансиране и трансфораха облагата в един от главните индикатори за тяхната активност.
От момента на раждането си Руската федерация незабавно потегля по релсите на капиталистическото развиване. Поддръжниците на този стопански модел убедиха нашите жители, че, първо, той ще включва механизми за понижаване на разноските (производствените разходи); второ, това ще докара до по-ниски цени на стоките и услугите.
Не би трябвало да забравяме, че живеем в 21 век. И от края на XIXвек капитализмът в целия свят стартира да се развива в най-висшата си форма - монопола. Монополите (тръстове, концерни, синдикати, картели) виждат главната си цел в определянето на монополно високи цени на създавания от тях артикул.
Цените на същите потребителски артикули в търговията на дребно могат единствено да порастват, само че не и да падат. Опонентите могат да кажат, че с изключение на монополно високи цени има и монополно ниски цени на закупените първични материали, труд и други съставни елементи на индустриалните разноски. Да, монополите могат да се стремят да понижат индустриалните разноски (както посредством понижаване на изкупните цени по всевъзможен вероятен метод, по този начин и посредством въвеждане на нови технологии).
Но задачата на такова понижаване на разноските не е да се намалят цените на крайния артикул, а да се максимизират облагите на капиталистическото дружество.
Днес в Русия доста политици упорстват страната да ограничи покачването на цените на потребителските артикули и даже да понижи цените на стоките от първа нужда. Запазвайки капиталистическия модел на стопанската система, тези лозунги би трябвало да се смятат за утопични. Тяхното използване е допустимо единствено в случай че се промени икономическият модел към подобен, при който бяха вероятни шест поредни годишни понижения на цените, както беше през 1947-1953 година
P.S. Вижте продължението на полемиката за ценовото знамение на сталинската стопанска система в телеграм канала на Шарапов.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Было время, и цены снижали “ /Беше време и цените се намаляваха “/ - това са думи от автобиографичната ария на Владимир Висоцки „ Балада за детството “ (1975 г.). Като възпитаник през 1947-1953 година той става очевидец на ценовото знамение на сталинската стопанска система.
В предходна публикация писах за паричната промяна, извършена в Съюз на съветските социалистически републики през декември 1947 година Тази промяна не се лимитира единствено до сферата на паричното обращение. Тя отстранява купонната система за систематизиране на стоките от първа нужда (въведена през юли 1941 г.). В доста други страни купоните системи бяха отстранени по-късно: в Япония през 1949 година и в Обединеното кралство през 1953 година Реформата от 1947 година също вкарва огромни промени в системата на цените на дребно.
Първо , системата на двойни цени - " дажбени " и " търговски " - беше анулирана. Първите цени бяха на стоките, които се разпределят по купоните. Вторите - цените на стоките в свободна продажба. За някои артикули вторите „ търговски “ цени са били с порядък по-високи от първите. През декември 1947 година по отношение на премахването на купоните са въведени единни цени.
На второ място, междинната стойност на новите единни цени беше по-близка до предходните цени на „ дажбените “, в сравнение с до комерсиалните. Много нови цени бяха даже по-ниски от съществуващите преди този момент за дажбите - за хляба, брашното, зърнените храни, тестените произведения.
А за артикули като месо, риба, мазнини, захар, сладкарски произведения, сол, картофи и зеленчуци, както и за тютюн, кибрит и някои други артикули, цените бяха избрани на равнището на цените на последните дажби. За промишлените артикули (облекло, платове, обувки и др.) новите цени са 3,2 пъти по-ниски от комерсиалните.
В резултат на това през декември 1947 година има доста фрапантно понижение на цените на дребно.
Реформата от 1947 година планува поддържане на заплатите на същото равнище (средната месечна заплата е 400-500 рубли). Ако, според другите оценки, паричното предложение е намаляло 2,5-3 пъти вследствие на промяната, тогава е разумно да се допусна, че покупателната дарба на всяка рубла от заплатата е повишена тъкмо в същата съразмерност. Следователно трябваше да има доста доста нарастване на виталния стандарт на жителите на Съюз на съветските социалистически републики.
Въпреки това, 1948 година сподели, че нарастването се е правило действително единствено в огромните градове (особено в Москва и Ленинград), където авансово са основани огромни ресурси от потребителски артикули. В провинцията премахването на картите не беше съпроводено от увеличение на предлагането на артикули в свободната търговия. Даже на някои места в провинцията стандартът на живот падна.
От началото на индустриализацията руското управление организира политика на ускорено развиване на браншовете от група А (производство на средства за производство) спрямо браншовете от група Б (производство на потребителски стоки). Недостигът на потребителски артикули, който се появи при започване на 1948 година, стартира да се преодолява посредством корекции на проектите за развиване на националното стопанство и доближаване на темповете на развиване на групите браншове " А " и " Б ". Търговията на дребно стартира последователно да се запълва със артикули.
Паралелно с ускоряването на развиването на браншовете от група „ Б” (въпреки че темпът на напредък за група „ А” към момента остава по-висок) се подхваща стратегически курс за поредно понижаване на цените на дребно. След първия спад през 1947-48г. имаше годишни понижения на цените през 1949, 1950, 1951, 1952 и 1953 година Имаше общо шест намаления. След първото зимно намаляване, останалите понижения на цените се правят напролет - през март или април. Хората се майтапиха, че това е подарък от Сталин за Великден. Всичките шест решения за понижаване бяха съгласувани и утвърдени от ръководителя на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики Й. В. Сталин. Последното намаляване е на 1 април 1953 година, след гибелта на Сталин.
В резултат на всичките шест понижения, съгласно руските икономисти, цените на храните в Съюз на съветските социалистически републики са паднали с 47%.
Някои систематизирани числа за първите пет понижения на цените бяха оповестени на XIX конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз (октомври 1952 г.): През 1952 година цената на хляба беше 39% от цената в края на 1947 година, млякото - 72%, месото - 42%, захар - 49%, масло - 37%. И това се случи на фона на растящите цени в капиталистическите страни. През същия интервал цената на хляба е повишена с 28% в Съединени американски щати, с 90% в Англия и повече от два пъти във Франция; цената на месото в Съединени американски щати се е нараснала с 26%, в Англия - с 35%, във Франция - с 88%.
Както беше маркирано на 19-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз, повишението на виталния стандарт на жителите на Съюз на съветските социалистически републики беше обезпечено посредством два паралелни процеса: понижаване на цените на дребно и повишение на номиналното равнище на заплатите. Първият способ беше предпочитан. Ако през 1948 година действителните заплати (като се вземе поради покупателната дарба на руската рубла) са били приблизително с 20% по-ниски от предвоенното равнище, то през 1952 година те надвишават предвоенното равнище с 25%.
Един от индикаторите за социално-икономическия резултат от годишните ценови промени е размерът на общото понижение на цените в рубли в търговията на дребно на Съюз на съветските социалистически републики. Намаляването на цените на първия стадий докара до понижаване на цената на потребителските артикули посредством държавната търговия на дребно през 1948 година с минимум 57 милиарда рубли.
Тази сума съставлява чиста загуба за държавния бюджет (основният източник на бюджетообразуване е данъкът върху оборота, чийто общ размер директно зависи от равнището на цените на дребно). Загубата трябваше да бъде покрита и след това тя беше покрита от държавното управление с помощта на повишаването на продуктивността на труда, увеличението на производството на потребителски артикули и намаляването на индустриалните разноски. Това понижение на цената беше чиста облага за популацията.
Намаляването на цените на стоките в държавната търговия на дребно провокира понижаване на цените на колхозните и кооперативните пазари. Делът на груповите и кооперативните артикули в общата маса на стоките, продадени на популацията през годината, е към една трета. Може да се допусна, че намаляването на цените на стоките на груповата и кооперативната търговия е направило тези артикули по-евтини минимум с 29 милиарда рубли. В резултат на това популацията се е възползвало от понижението на цените във всички браншове на търговията на дребно през годината с към 86 милиарда рубли.
На 1 март 1949 година стартира второто планувано понижение на цените на дребно в държавната търговия с годишен резултат от 48 милиарда рубли и спомагателен резултат в бранша на груповата и кооперативна търговия в размер на 23 милиарда рубли. Общият годишен резултат възлиза на 71 милиарда рубли.
Според шестото понижение индикаторът за държавния търговски бранш възлиза на 53 милиарда рубли. За ориентировка означавам, че през 1953 година бюджетът на Съюз на съветските социалистически републики (разходната част) е бил еднакъв на 515 милиарда рубли.
Източникът на понижението на цените беше не държавната хазна, а намаляването на разноските за произвеждане на артикули. Така, съгласно Държавния комитет за обмисляне на Съюз на съветските социалистически републики (документите за публично прилагане бяха разкрити едвам наскоро), общото понижение на себестойността на промишленото произвеждане през четвъртия петгодишен проект (1946-1950) е 17%. А през петия петгодишен проект (1951-1955 г.) понижението на разноските е рекордно за цялата история на Съюз на съветските социалистически републики - с 23,3%.
И по този начин, разглеждайки въпроса за понижаване на цените на дребно, стигнахме до извода, че през посочения интервал е функционирал антиразходният механизъм на стопанската система. Такъв механизъм обаче е работил още преди промяната от 1947 година Лансиран е през годините на индустриализацията.
На всяко дружество беше даден проект за понижаване на себестойността на продукцията. Спадът на индустриалните разноски в индустрията (особено отбранителната) е настъпил даже по време на Великата отечествена война (както се вижда от разкритите документи). Това стана ключът към икономическата победа във Великата отечествена война.
Разглеждането на механизма за насрещни разноски на руската стопанска система (който функционираше към четвърт век и стартира последователно да се разпада след гибелта на В. И. Сталин) заслужава обособена огромна полемика. Тук ще посоча единствено малко пояснение на този механизъм, обещано от актуалния икономист Александър Ломкин:
„ Системата на държавно обмисляне и систематизиране, целенасоченото понижаване на разноските сътвори стопански модел, в който икономическите връзки не се дублират. В такава система създаването и създаването на нови артикули се извършваше централно, в полза на страната, а не на обособеното дружество. Планираният размер на създадените артикули беше обвързван с разпознатото търсене, логистичните разноски бяха понижени...
Сталинската стопанска система работеше без медиатори и прекупвачи. Броят на мениджърите в националната стопанска система беше редуциран до най-малко, цените на едро бяха избрани строго въз основата на разноските. Предприятията не заплащат на страната за създаването на естествени запаси. Междинните артикули (от първични материали до компоненти) не се смятат за артикули и не се таксуват с налози. “
Кратко изложение на този механизъм можете да намерите в моята публикация " Русия би трябвало да стане корпорация. "
Възниква въпросът: в случай че Сталин беше живял още 10 или двадесет години, какво щеше да стане с цените? Щеше ли ръководителят на Министерския съвет да продължава да прави великденски дарове на руския народ всяка пролет?
Съдейки по някои от записките на съвременниците и изказванията на самия Сталин, той би желал да продължи. Това беше част от неговата тактика или, в случай че желаете, идеология. Най-подробно пояснение на курса на Сталин намираме в неговия труд „ Икономически проблеми на социализма в Съюз на съветските социалистически републики “ (1952 г.), както и в писмените му мнения по отношение на полемиките по подготовката на учебник по политическа спестовност на социализма (повечето от тях също датират от 1952 г.). Това беше тактика за пълноценно създаване на социализъм и последователно прекосяване към комунизъм.
В известната книга „ 140 диалога с Молотов “ Феликс Чуев споделя следната история: „ Преди първото следвоенно съвещание на Върховния съвет един от маршалите, наподобява Василевски, го попитал по какъв начин си показва комунизма? " Вярвам ", споделил Сталин, " че началната фаза или първият стадий на комунизма на практика ще стартира, когато стартираме да раздаваме самун на популацията гратис. "
И тогава, се намесил Воронов: „ Но другарю Сталин, по какъв начин по този начин - самун гратис, това е невероятно нещо! “ Сталин ни заведе до прозореца: „ Какво виждате? “ - „ Реката, другарю Сталин. ” - " Вода? " - " Вода ". „ Защо няма опашка за вода? Виждате ли, даже не сте предполагали, че можем да имаме такова състояние в страната с хляба. Погледал, повървял още малко към прозореца и споделил: „ Знаете ли, в случай че няма интернационалните затруднения, а под тях имам поради единствено война, мисля, че това ще пристигна през 1960 година “ (вх. 12.02.1971 г.).
Почти седем десетилетия нашите хора живеят без тези чудесни понижения на цените на дребно. В руско време, след 1953 година, стартира да се организира политика на стабилизиране на цените на дребно. И средството за повишение на виталния стандарт на руския народ тогава беше повишението на заплатите.
Променени са акцентите в социално-икономическата политика. Най-неприятното и обидно беше, че механизмът на противоразходите на руската стопанска система последователно отслабваше. В икономическата конкуренция със Запада, Съветският съюз продължава да поддържа преимущества, само че те последователно се изравняват вследствие на дейностите на Н.С. Хрушчов.
Още по-сериозен удар върху антиразходния механизъм нанесе промяната Косигин - Либерман, които трансферираха руските предприятия на самофинансиране и трансфораха облагата в един от главните индикатори за тяхната активност.
От момента на раждането си Руската федерация незабавно потегля по релсите на капиталистическото развиване. Поддръжниците на този стопански модел убедиха нашите жители, че, първо, той ще включва механизми за понижаване на разноските (производствените разходи); второ, това ще докара до по-ниски цени на стоките и услугите.
Не би трябвало да забравяме, че живеем в 21 век. И от края на XIXвек капитализмът в целия свят стартира да се развива в най-висшата си форма - монопола. Монополите (тръстове, концерни, синдикати, картели) виждат главната си цел в определянето на монополно високи цени на създавания от тях артикул.
Цените на същите потребителски артикули в търговията на дребно могат единствено да порастват, само че не и да падат. Опонентите могат да кажат, че с изключение на монополно високи цени има и монополно ниски цени на закупените първични материали, труд и други съставни елементи на индустриалните разноски. Да, монополите могат да се стремят да понижат индустриалните разноски (както посредством понижаване на изкупните цени по всевъзможен вероятен метод, по този начин и посредством въвеждане на нови технологии).
Но задачата на такова понижаване на разноските не е да се намалят цените на крайния артикул, а да се максимизират облагите на капиталистическото дружество.
Днес в Русия доста политици упорстват страната да ограничи покачването на цените на потребителските артикули и даже да понижи цените на стоките от първа нужда. Запазвайки капиталистическия модел на стопанската система, тези лозунги би трябвало да се смятат за утопични. Тяхното използване е допустимо единствено в случай че се промени икономическият модел към подобен, при който бяха вероятни шест поредни годишни понижения на цените, както беше през 1947-1953 година
P.S. Вижте продължението на полемиката за ценовото знамение на сталинската стопанска система в телеграм канала на Шарапов.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ