В резултат на много неравномерното въздействие на ограничителните мерки и

В резултат на доста неравномерното влияние на ограничаващите ограничения и спиранията сред обособените браншове в хода на Covid рецесията, въздействието ѝ върху обособените елементи на страната е доста друго. Публикуването на данните за регионалния Брутният вътрешен продукт през 2020 година разрешават да оценим въздействието им през един знак. Докато множеството области остават релативно едва наранени, то тези в които туризмът играе основна роля в локалната стопанска система се връщат години обратно в развиването си.

През 2020 година столицата продължава да генерира съвсем половината от общия Брутният вътрешен продукт на страната - 51,3 милиарда лв., следвана от Пловдив (9,7 милиарда лева) и Варна (7,4 милиарда лева), а най-малките регионални стопански системи остават Видин и Силистра, надлежно с 726 и 892 милиона лв.. Спрямо популацията София (столица) също е водач, с 38,9 хиляди лв. на човек от популацията, над два пъти повече от област София (17,2 хиляди лева) и Враца (15,6 хиляди лева).

Дългосрочният взор към динамичността на брутния вътрешен артикул на областите сочи, че в границите на последните две десетилетия те са се развивали на няколко скорости. Столицата още веднъж води доста пред всички останали, с 557% растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията сред 2000 и 2020 година Сходен растеж - по 410-420% се следи при Пловдив, София (област) и Кърджали, в следствие най-много на развиването на локалната промишленост. Докато при първите две развиването е релативно отмерено разпределено през годините, то в тази ситуация на Кърджали растежа е концентриран в последните няколко години, движен в огромна степен от началото на работа на мината в Крумовград. В множеството области растежът е в диапазона 250-350% в границите на двете десетилетия. Въздействието на рецесията проличава най-силно в дълготрайната динамичност на Бургас, която вследствие на огромния спад през 2020 година е региона с най-бавен растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията - едвам 159% от началото на хилядолетието.

В рамките на самата 2020 година множеството области записват сдържан растеж на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Общата отрицателна динамичност е движена най-много от сериозния спад в двете области, в които е концентриран летният туризъм - в границите на годината спадът на знака в Бургас е със 17%, във Варна - 5%. По-драматичният спад в Бургас е разследване най-много от концентрацията на по-голяма част от туристическата активност в пред спешния интервал в региона, комбиниран с по-многоотрасловата стопанска система на Варна, където преработващата индустрия играе по-значителна роля. Благоевград, където рестриктивните мерки доведоха до стесняване на зимния туризъм пък остава с 0% растеж на Брутният вътрешен продукт сред 2019 и 2020 година

Важно е да отбележим, че на този стадий данните за Брутният вътрешен продукт на човек от популацията не регистрират корекцията, която следва от преброяването на популацията от края на 2021 година Тя ще докара до доближаване сред областите и понижаване на преднината на столицата вследствие на по-големия от упования растеж на популацията ѝ сред двете преброявания. Въпреки това, изводите от данните за 2020 година не се трансформират доста - стопанските системи на туристическите области понасят по-голямата част от спада, а при останалите се следи по-скоро закъснение на растежа.