Увеличават се населените места на воден режим в страната
В районното министерство през днешния ден ще има среща поради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки би трябвало да се обмислят и за Черноморието. Институциите показват доста аргументи за намаляващата вода у нас - по-малко превалявания, понижен дебит, нараснала сезонна консумация, високи температури, липса на аварийни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират аварийните водоизточници и стратегическите язовири, които занапред би трябвало да се построят или да се поправят.
" Погледнато на многогодишна база - вода има. Проблемът обаче е в нейното систематизиране през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е казусът - ние да осезаем по-рационално тази вода, която пада в моментите с дъжд, които стават все по-кратки, само че някои са по-изразени като количество ", отбелязва за БНР проф. Емил Гачев от секция " Води " в Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките.На многогодишна база водният запас е задоволителен, само че не и в случай че се вглеждаме в обособените сезони, безапелационен бе експертът и подсети дългата суша през лятото и последващите малко превалявания. Според него управляващите се надяват, че преваляванията ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има съответно запазване и систематизиране на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, означи със страдание той.Проф. Петър Калинков, заместник-председател на Българската асоциация по водите коментира пред БНР проблемите с водата в Плевен. По думите му по време на разискванията на районните прединвестиционни планове той е отговарял за частта " Осигуряване на вода ". " Проблемът с нуждата от създаване на бент. Черни осъм ни беше въобще неразрешен да го загатваме ", акцентира проф. Калинков и изясни, че възбраната е била от Министерство на регионалното развитие. Проектът е почнал от 2021 година и е приключил през 2023 година Според него това е била най-хубавата опция за вложения и обезпечаване на вода за Плевен.От своя страна локалните управляващи и институции предизвестяват, че се усилват обитаемоте места на воден режим в страната, а от ден на ден язовири са на под 50% от размерите си.
" Вода от язовир " Тича " ще се подава предпочитано за питейно-битово водоснабдяване ", увери през вчерашния ден служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и регионалния шеф Бейнур Ахмед, оповестиха от общинската администрация. По данни на Басейнова дирекция " Черноморски регион " наличният размер в бент. " Тича " е 45% от общия му размер 311,8 млн. кубични метра.
В редица обитаеми места от област Шумен има въведен режим на водата.
Близо 60 хиляди души са наранени все още от казуса с водоподаването в Ловешко. Липсата на превалявания, на язовир и огромните загуби по вътрешната водопреносна мрежа са аргументите за режима на водата.
Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко обитаеми места в региона са на воден режим поради пресъхване на водоизточниците и понижен дебит, а в част от селата имат вода единствено по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и употребяват вода от водоноски.
Областният шеф на Ловеч Дора Стоянова счита, че в кратковременен проект е наложителна замяна на вътрешните водопроводни мрежи в обитаемоте места - обществена общинска благосъстоятелност, при които загубите на питейна вода са най-големи и доближават над 50 %. За проектирането и осъществяването на тези реконструкции от общините е належащо да се изиска с постановления на Министерски съвет в допълнение държавно финансиране.
Според регионалния шеф на Ловеч в средносрочен проект е неотложно посредством обезпечаване на бюджетни средства да се извършат предпроектни изследвания за ново трасе, правене на абстрактен план и на работен план с всички нормативни и съгласувателни процедури за създаване на нов основен гравитачен тръбопровод, редом на магистрален тръбопровод " Черни Осъм " - обществена държавна благосъстоятелност.
Кризисен щаб във връзка водната рецесия, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, оповестиха от общината. Членовете на спешния щаб са се обединили към настояването водният оператор на територията на община Кочериново - " Кюстендилска вода " да приготви и изпрати стимулирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличение на водните размери.
Заради липса на такова обосновано искане към предходната изпратена поръчка, казусът не е бил решен, прибавиха от общината. От там припомниха, че в подадена поръчка до отрасловото министерство сдружението " Кюстендилска вода " е поискало да бъде позволено увеличение на използването на водни размери от язовирите " Калин " и " Карагьол " с още 100 хиляди куб. м за ноември, което ще разреши естественото доставяне с вода за питейно-битови потребности на популацията в община Кочериново.
Силно понижен е дебитът на питейните водоизточници и в област Ямбол поради засушаването. В района няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се напълно на сондажи. Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско още веднъж е пред оповестяване на отчасти бедствено състояние. Заради проблеми с водоподаването отчасти бедствено състояние бе в действие повече от два месеца в 20 от общо 22-те обитаеми места в общината - от средата на юли до началото на октомври т.г.
FaceBookTwitterPinterest
