В редица български градове ще откриете улици, носещи името на

В редица български градове ще откриете улици, носещи името на Григор Пърличев. Не инцидентно то участва в градските карти: зад него стои една от най-ярките персони на Българското възобновление – публицист, преводач, преподавател, герой за езикова и национална автономия. Името му припомня освен за литературно майсторство, само че и за персонална храброст в отбрана на българската културна еднаквост, пише .
Прочетете още
Григор Ставрев Пърличев е роден през 1830 година в Охрид, в тогавашната Османска империя. Първоначално учи гръцки език и се развива в границите на елинистичната културна традиция. Овладява съвършено гръцкия и се утвърждава като ослепително просветен младеж, учител и преводач.

Преломен миг в живота му настава през 1860 година, когато печели първо място в поетичния конкурс в Атина с епичната поема „ О Арматолос “ (гръцки: Ὁ Ἀρματωλός). Тогава гърците го назовават „ втори Омир “, а той отхвърля предлагането да одобри гръцко поданство и стипендия за образование в Оксфорд, тъй като осъзнава, че е българин и би трябвало да служи на своя народ.

Вдъхновен от българската народностна концепция, Пърличев се отхвърля от гръцкото си минало и стартира да се бори за въвеждането на български език в учебните заведения и църквите в Македония, по това време под мощно гръцко въздействие. Поради тази активност е задържан и подлаган на гонене от османските и гръцките управляващи.

Превежда Омировата „ Илиада “ на български език, като преводът е оповестен през 1871 година и е един от първите опити за величествен живописен превод на типичен епос у нас.

Пърличев работи като преподавател в редица градове – в това число Струга, Прилеп, Солун и Габрово. Автор е и на автобиографичната повест „ Автобиография “, в която с изключителна откровеност разказва персоналната си промяна от „ грък по просвета “ към уверен български възрожденец.

Григор Пърличев умира на 25 януари 1893 година в родния си Охрид. Наследството му обаче остава трайно запечатано в националната ни памет. Заедно с Паисий, Софроний, Каравелов и Ботев, Пърличев е измежду имената, които ни връщат към устрема към култура и независимост.

Григор Пърличев е образец за вътрешна гражданска война – човек, който непринудено се отхвърля от по-удобен път в живота, с цел да последва съвестта си. Превежда Омир, написа лирика, учи, въодушевява. И въпреки самичък да написа, че „ в живота му има доста падения “, неговото име през днешния ден стои гордо на фасадите на нашите улици – като увещание, че идентичността се носи не по рождение, а с избор и жертва.

Улици в София, Велико Търново, Русе, Бургас, Пловдив и Петрич носят името му.