"Кайлъшки вести" или как се пише вестник в затвора
В редакцията на в. " Кайлъшки новини " в понеделник преди обед е умерено. Вестникът за септември е подготвен, има време до момента в който би трябвало да се бърза със идващия брой.
Йонко Илиев, който е част от екипа от няколко месеца, споделя,че последната вест, която го е впечатлила, е безобразието на депутатите, които не са приели оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев.. Според него националният представител си е правил пиар, тъй като е знаел, че няма да одобряват оставката му.
Следял е и встъпването в служба на новия Висш правосъден съвет.
Нито една от тези вести обаче не е в броя на " Кайлъшки новини ". Защото това е вестник от пандизчии за пандизчии. Разпространява се на територията на пандиза в Плевен, където обитават над 400 души (хора с присъда, само че и с ограничения за неотклонение). Към вестника, който излиза от 2009 година, въпреки всичко има и интерес извън – магистратите в района от време на време си го поръчват.
© Велко Ангелов
Параклисът в пандиза в Плевен е изографисан от лишените от независимост. Тук на половин щат работи и православен духовник. Идват представители на всяка вяра при предпочитание от някой пандизчия.
Тримата публицисти - млади мъже - стоят в стаята за занимания в пандиза и описват. Стаята има една огромна маса, няколко компютъра и пейки. На един от екраните се вижда последният брой на " Кайлъшки новини ".
Ако има празник в съответния месец, той става тематика на броя. Иначе изданието събира творчество от прозаичност и лирика на пандизчиите, както и по някоя настояща вест от света или у нас. Има хороскоп, който не пишат пандизчиите, а всеки месец получават от шефа на пандиза на флашка и го включват в броя. Защото те нямат достъп до интеренет. Има и судоку. Вестникът е към 5-6 страници.
При диалога с " Дневник " отсъстваше основният редактор, който същият ден бе ангажиран с делото си. Той се занимава с вестника повече от една-две години.
© Велко Ангелов
В пандиза има и фитнес, където може да се играе и тенис на маса.
Какво ще бъде на първа страница взема решение началникът на обществените действия в пандиза - Иво Кузманов. Журналистите описват, че те не пишат, а събират истории от пандизчиите. Обясняват, че има доста искащи да пишат, даже може да се направи цяла книга от творчеството на някои от лишените от независимост.
Илиев споделя, че работата по вестника го е направила по-отговорен към живота и хората. Защото това да правиш вестник е нещо съществено и го правиш за другите. А и е занятие, до момента в който изтърпяваш наказването си.
" Тука всеки се държи в една мисъл. Кога ще настъпи времето за свободата. Всичко друго за нас е неистина ", споделя Синан Алиев. На него му остават година и осем месеца.
По тази причина всеки гледа да работи нещо, с цел да излезе по-рано, да отиде на някакви кастинги, имало разнообразни стратегии, както и учебно заведение, изяснява Алиев.
© Велко Ангелов
За да покаже, че одобряват конкуренцията Николай Козов сподели брой на различен вестник, изработен по Норвежкия финансов механизъм. Той е излязъл от щемпел единствено веднъж, само че стои в редколегията на " Кайлъшки новини ". В пандиза царува цялостен плурализъм на отзиви, компании, частни малките екрани, майтапи се още зам.-началникът на пандиза.
Надеждата, която ги крепи, е друга за всеки: Семейството и фактът, че един ден ще са свободни. " Това, което мога да реализира, само че не съм съумял преди да вляза в пандиза ", или това, че преосмисляш грешките, които си допусанал.
Първата заран като се събудиш в пандиза – по този начин двама от публицистите дефинират най-трудния си миг. " После виждаш, че то и тук е за хора и свикваш ".
Има си някакви правила, те би трябвало да се извършват и като ги спазваш всичко е наред, изясняват те. " Трябва да мине времето и да знаеш какво да правиш през това време. И най-много би трябвало да слушаш де ", намесва се Алиев. " Трябва да съблюдаваме тук закона и след това като излезем отново. В пандиза се замисляме за разпоредбите, които не би трябвало да прекрачваме и за това, че би трябвало да знаем границите си - кое може и кое не. Не би трябвало да вършим работи пристигнали от нашата глава. " Примерно аз би трябвало да отида да извършвам кражба. Защо? Не би трябвало. Трябва да отида да работя, да си изкарвам прехраната на мен и фамилията ми ", разсъждава на глас Алиев.
© Велко Ангелов
" Кайлъшки новини " излиза всеки месец.
И наместват Наказателния кодекс с смешка - " Общо взето да четеш Наказателния кодекс и да знаеш кое може и кое не ", включва се за разсъжденията в пандиза Илиев. Важно е да се сещаш какво е било тук и няма да го правиш повече, изяснява третият публицист Николай Стефанов.
За момента Алиев и Стефанов са се съсредоточили единствено в работата по вестника, до момента в който Илиев чака да стартира курс за огняри. Той е приключил междинното си обучение в пандиза като е държал матури в затворническото учебно заведение във Враца - по български език и география. Обича и българската история.
Любим миг на Илиев от историята е " преди България да падне под турско иго - когато е била на три морета ". Яд го е, когато хората я разделят, по думите му се разделят и между тях. Както е било постоянно, по този начин е и в този момент. Дава образци с румънци, испанци и унгарци, които се сплотяват и излизат на митинг, когато не им харесва нещо. А в България всеки роптае за себе си.
© Велко Ангелов
Синан Илиев
Той продължава тематиката за разделянето с това, че цялостен живот го усещал на гърба си. Определя се като средноинтелигентен, само че защото е от малцинствата, другите казвали " Тоя не става за нищо ". Същевременно споделя, че знаел какъв брой е багажа на хората от малцинствата и не се занимавал с тях. Затова най-после се оказвал отритнат и от двата тима.
" В пандиза одобряваме всички, които имат глава на раменете ", намесва се зам.-шефът на пандиза Николай Козов. Той участва в стаята, до момента в който тече диалога. " Не приказвам за тук, приказвам по принцип за обществото. Не ме разбрахте, господин шеф ", изяснява му Илиев. Той желае да запише право, тъй като " просто ми се отдава, след толкоз четене на законите ".
Попитани дали публицистиката в България е справедлива, никой няма безапелационен отговор. Според Илиев обаче в едната телевизия " притискат " повече с въпросите си гостите си и нещата са такива, каквито са, а в другата гостите дават лист с въпросите, които могат да им задават.
Става време за обяд, а публицистите от " Кайлъшки новини " ще чакат реакцията от обявата за тях.
Йонко Илиев, който е част от екипа от няколко месеца, споделя,че последната вест, която го е впечатлила, е безобразието на депутатите, които не са приели оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев.. Според него националният представител си е правил пиар, тъй като е знаел, че няма да одобряват оставката му.
Следял е и встъпването в служба на новия Висш правосъден съвет.
Нито една от тези вести обаче не е в броя на " Кайлъшки новини ". Защото това е вестник от пандизчии за пандизчии. Разпространява се на територията на пандиза в Плевен, където обитават над 400 души (хора с присъда, само че и с ограничения за неотклонение). Към вестника, който излиза от 2009 година, въпреки всичко има и интерес извън – магистратите в района от време на време си го поръчват.
© Велко Ангелов
Параклисът в пандиза в Плевен е изографисан от лишените от независимост. Тук на половин щат работи и православен духовник. Идват представители на всяка вяра при предпочитание от някой пандизчия.
Тримата публицисти - млади мъже - стоят в стаята за занимания в пандиза и описват. Стаята има една огромна маса, няколко компютъра и пейки. На един от екраните се вижда последният брой на " Кайлъшки новини ".
Ако има празник в съответния месец, той става тематика на броя. Иначе изданието събира творчество от прозаичност и лирика на пандизчиите, както и по някоя настояща вест от света или у нас. Има хороскоп, който не пишат пандизчиите, а всеки месец получават от шефа на пандиза на флашка и го включват в броя. Защото те нямат достъп до интеренет. Има и судоку. Вестникът е към 5-6 страници.
При диалога с " Дневник " отсъстваше основният редактор, който същият ден бе ангажиран с делото си. Той се занимава с вестника повече от една-две години.
© Велко Ангелов
В пандиза има и фитнес, където може да се играе и тенис на маса.
Какво ще бъде на първа страница взема решение началникът на обществените действия в пандиза - Иво Кузманов. Журналистите описват, че те не пишат, а събират истории от пандизчиите. Обясняват, че има доста искащи да пишат, даже може да се направи цяла книга от творчеството на някои от лишените от независимост.
Илиев споделя, че работата по вестника го е направила по-отговорен към живота и хората. Защото това да правиш вестник е нещо съществено и го правиш за другите. А и е занятие, до момента в който изтърпяваш наказването си.
" Тука всеки се държи в една мисъл. Кога ще настъпи времето за свободата. Всичко друго за нас е неистина ", споделя Синан Алиев. На него му остават година и осем месеца.
По тази причина всеки гледа да работи нещо, с цел да излезе по-рано, да отиде на някакви кастинги, имало разнообразни стратегии, както и учебно заведение, изяснява Алиев.
© Велко Ангелов
За да покаже, че одобряват конкуренцията Николай Козов сподели брой на различен вестник, изработен по Норвежкия финансов механизъм. Той е излязъл от щемпел единствено веднъж, само че стои в редколегията на " Кайлъшки новини ". В пандиза царува цялостен плурализъм на отзиви, компании, частни малките екрани, майтапи се още зам.-началникът на пандиза.
Надеждата, която ги крепи, е друга за всеки: Семейството и фактът, че един ден ще са свободни. " Това, което мога да реализира, само че не съм съумял преди да вляза в пандиза ", или това, че преосмисляш грешките, които си допусанал.
Първата заран като се събудиш в пандиза – по този начин двама от публицистите дефинират най-трудния си миг. " После виждаш, че то и тук е за хора и свикваш ".
Има си някакви правила, те би трябвало да се извършват и като ги спазваш всичко е наред, изясняват те. " Трябва да мине времето и да знаеш какво да правиш през това време. И най-много би трябвало да слушаш де ", намесва се Алиев. " Трябва да съблюдаваме тук закона и след това като излезем отново. В пандиза се замисляме за разпоредбите, които не би трябвало да прекрачваме и за това, че би трябвало да знаем границите си - кое може и кое не. Не би трябвало да вършим работи пристигнали от нашата глава. " Примерно аз би трябвало да отида да извършвам кражба. Защо? Не би трябвало. Трябва да отида да работя, да си изкарвам прехраната на мен и фамилията ми ", разсъждава на глас Алиев.
© Велко Ангелов
" Кайлъшки новини " излиза всеки месец.
И наместват Наказателния кодекс с смешка - " Общо взето да четеш Наказателния кодекс и да знаеш кое може и кое не ", включва се за разсъжденията в пандиза Илиев. Важно е да се сещаш какво е било тук и няма да го правиш повече, изяснява третият публицист Николай Стефанов.
За момента Алиев и Стефанов са се съсредоточили единствено в работата по вестника, до момента в който Илиев чака да стартира курс за огняри. Той е приключил междинното си обучение в пандиза като е държал матури в затворническото учебно заведение във Враца - по български език и география. Обича и българската история.
Любим миг на Илиев от историята е " преди България да падне под турско иго - когато е била на три морета ". Яд го е, когато хората я разделят, по думите му се разделят и между тях. Както е било постоянно, по този начин е и в този момент. Дава образци с румънци, испанци и унгарци, които се сплотяват и излизат на митинг, когато не им харесва нещо. А в България всеки роптае за себе си.
© Велко Ангелов
Синан Илиев
Той продължава тематиката за разделянето с това, че цялостен живот го усещал на гърба си. Определя се като средноинтелигентен, само че защото е от малцинствата, другите казвали " Тоя не става за нищо ". Същевременно споделя, че знаел какъв брой е багажа на хората от малцинствата и не се занимавал с тях. Затова най-после се оказвал отритнат и от двата тима.
" В пандиза одобряваме всички, които имат глава на раменете ", намесва се зам.-шефът на пандиза Николай Козов. Той участва в стаята, до момента в който тече диалога. " Не приказвам за тук, приказвам по принцип за обществото. Не ме разбрахте, господин шеф ", изяснява му Илиев. Той желае да запише право, тъй като " просто ми се отдава, след толкоз четене на законите ".
Попитани дали публицистиката в България е справедлива, никой няма безапелационен отговор. Според Илиев обаче в едната телевизия " притискат " повече с въпросите си гостите си и нещата са такива, каквито са, а в другата гостите дават лист с въпросите, които могат да им задават.
Става време за обяд, а публицистите от " Кайлъшки новини " ще чакат реакцията от обявата за тях.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ