В редакцията на Искра.бг бе получен материал на електронната поща

Колега на самоубилия се полицай: Той не е заслужил такава смърт!

В редакцията на Искра.бг бе получен материал на електронната поща от Теодора Попова, която се показва за сътрудник на. Попова твърди, че дълги години е работела рискова специалност – също като него. Тя е била началник на полети. Попова е безапелационна, че самоубилият се български чиновник на реда не заслужава такава гибел и наложително би трябвало да бъде оправдан . Публикуваме писмото на Теодора Попова без редакторска интервенция:

„ Професионалистите в рискови специалности – служители на реда, военни, летци, началник на полети- при случай по време на работа постоянно са разследвани, изхождайки от позицията на Неволна и Непредумишлена Грешка.

В една от най-големите самолетни произшествия през 2002 в небето над Überlingen, при която умират 71 души, 45 от които деца, прибиращи се от учебна почивка, ръководителят на полети, който е бил на промяна по време на злополуката, Питър Нилсен, в никакъв случай не е бил съден, запазил е работата си (преместен в по-спокоен отдел) и се е радвал на цялостната взаимност от страна на сътрудниците си (всеки един от тях е можел да бъде на негово място). На Питър Нилсен незабавно е била обезпечена психо-социална помощ, с цел да може да преодолее големия пост-травматичен стрес, който може до докара до самоубийство. Разследването в Überlingen открива редица механически и процедурни неточности в Skyguide (швейцарския орган за ръководство на полетите), за които трима мениджъри са получили условни присъди.

В цялостен контрастност, в нашата страна един заслужен чиновник в рискова специалност, при осъществяване на дълга си, преследвайки престъпници-рецидивисти, прострелва един от бандитите, които са нападали и ограбвали млади български девойки. Крадецът-рецидивист е отказал да се подчини на 3 пъти повторена полицейска заповед и създаден сигнален изстрел. В обстановка, изискваща взимане на решение за елементи от секундата, под голямо напрежение, Димитър Петров е направил нужното, с цел да спре нарушителя. Самият Димитър Петров е рискувал да пострада. След прострелването на Светослав Младенов, служителят на реда Димитър Петров е този, който вика кола за спешна помощ.

Тъй както е вън от всяко подозрение, че Питър Нилсен не е почнал промяната си с мисълта да провокира гибелта на 45 деца и 26 възрасни, по този начин съм надълбоко уверена, че Димитър Петров не е почнал промяната си с мисълта „ Ей в този момент пия едно кафе и отивам да намеря Светослав Младенов да му тегля патрона “.

В тази връзка съм надълбоко възмутена и в цялостно неразбиране по какъв начин следствието и прокуратурата са решили да квалифицират служебния случай като преднамерено ликвидиране. Да вземат да се поучат следователката и прокурорката по какъв начин се третират произшествия в рискови специалности. Работа в рискови специалности не е като да си седиш умерено на бюрото и да разлистваш документи. Често обстановките изискват вземането на бързи и сложни решения, при които най-често се избира сред едно неприятно и едно по-малко неприятно решение. Идеално решение постоянно няма. Идеалното решение би било да няма нападателни крадци, които атакуват с железни пръти млади девойки пред моловете.

Един различен детайл в следствието против Димитър Петров, за който се писа в пресата, надълбоко ме отвращава: Димитър Петров е бил „ мачкан “ (използваната дума в публикациите) от следствието и прокуратурата по време на следствието в продължение на повече от година, душевен измъчван, обиждан обществено, именуван палач. Не му е била оказана никаква психо-социална помощ. Напротив, бил е отхвърлен от работата, за която милеел. Подозирам, че сътрудниците му служители на реда вместо да покажат взаимност, са се дистанцирали от него, от боязън да не си навлекат неприятности. Сега му вървят на панихида и бдения, след дъжд качулка. Не се изисква доста, с цел да си взаимен с сътрудник в сложен миг, едно просто „ Братó, ела да пием бира “ би свършило чудесна работа. Някой от сътрудниците на Димитър Петров направил ли е това за него?

Трябва да се проверяват тези пропуски:

неналичието на психична помощ;
неприемливото отнасяне като елементарен палач на един заслужен чиновник (награждаван за добра работа) в рискова професия;
потреблението на психо-емоционално малтретиране като способ за изтръгване на самопризнания. Напомня ми за методите, употребявани в Гуантанамо.

Научавам от пресата, че и прокурорката и следователката са дами. Чудя им се на тези дами и майки по какъв начин без капка човечност са унищожили душевен този млад мъж. Няма способи тези дами да не са видели, че Димитър Петров е блъснал дъното на отчаянието и е на ръба на пропастта, от където връщане няма. Дали изобщо ги е интересувало през какъв пъкъл минава този добър, героичен служител на реда. Или са гледали да си приключат досието и да се гордеят, че в България ние се грижим повече за крадците и насилниците, в сравнение с за тези, които ни избавят от тях.

Много български майки и децата им спят умерено нощно време, с помощта на работата на служители на реда като Димитър Петров. Една българска майка и любяща другарка в студена зимна нощ губят заслужен наследник и обичан мъж, до момента в който другите спят умерено, в това число и тези, които са го тласнали към самоубийство. Димитър Петров умира обезверен, самичък като куче. В студената зимна нощ тялото му се полюлява обесено на дирек край шосето, до момента в който инцидентни минувачи го намират на сутринта. Този героичен млад мъж умира облечен с полицейската униформа, с която се е гордеел. Посланието му е ясно.

Димитър Петров не е заслужил такава ужасна гибел, той би трябвало да бъде оправдан. “