Сентенции за болезнените истини в живота
В действителността съществуват избрани закономерности, които въпреки че ни е мъчно да си признаем, са част от живота на всеки. Тези мъчителни истини можем да открием в няколко сентенции.
Външният тип постоянно има значение.
Хората, които един път са те третирали като отпадък, само че през днешния ден се отнасят с теб добре, го вършат не тъй като са еволюирали, а тъй като ти си придобил повече престиж.
Хората се усещам най-значими, когато омаловажават триумфите на другите.
Не съществуват сродни души.
Човекът, който искаш да бъдеш, е този, без който ще си доста по-добре.
Самотните хора са тези, които жадуват най-вече за внимание.
Миналото към този момент е написано, само че в случай че го препрочиташ още веднъж и още веднъж, идващият лист хартия от живота ти ще си остане празен.
Някъде сред увлечението и пристрастеността се губи любовта.
Хората разрушават щастието на другите, тъй като те не са щастливи.
Половината от популацията на планетата ни се пробва да отслабне, до момента в който другата половина умира от апетит.
Никой не се опасява да обича, а се опасява, че няма да бъде обичан.
Винаги ще има по-добър от теб в това, което правиш.
Почти никой не практикува това, което проповядва.
Думата вечно е надценена. Никой не е благополучен или трагичен постоянно.
Някои хора просто не са предопределени да бъдат в живота ти, без значение какъв брой ти се желае да не е по този начин.
Животът не е почтен – никой не ти дължи нищо!
Човекът, който те обича най-вече, има способността да те наранява най-вече.
Пиенето е последният подарък от първата обич на мъжа.
