Какво точно ще председателства България - след спекулациите и преди "фалшивите новини"
В разгорещената полемика по отношение на проблемите по подготовката на логистиката за ротационното председателство (ремонта на НДК) има и нещо, което можем да назовем " всяко зло за положително ".
" Злото " е, че публичното внимание се насочи най-вече към този проблем, който несъмнено вреди на облика на страната ни и отклонява полемиката за председателството в неплодотворна посока. Какво тогава е " положителното "? " Доброто " е, че цялото българско общество научи, че България ще бъде ротационен ръководител. Това, обаче, не е успокоително, тъй като не е задоволително. Ако към този момент всички знаят, че нещо ще се случва, не са доста тези, които схващат какво тъкмо ще се случва по време на председателството. Твърдя това напълно уверено, следейки изявления на политици и мнения в някои медии и дискусионни конгреси.
Първият въпрос, по който би следвало да има изясненост е какво тъкмо ще ръководи България. Някои настояват, че ще председателстваме Европейския съюз, други декларират, че ще председателстваме Европейския съвет. (Доналд Туск евентуално няма да е благополучен от сходно изказване). И двете изказвания са погрешни. В същина България ще бъде ротационен ръководител на една от институциите на Европейския съюз, а точно на Съвета (познат като Съвета на министрите). Защо това е значимо? Важно е, с цел да бъде разбрана ролята на председателството, с цел да не се основават свръхочаквания, че то може да направи невъзможното в Европейския съюз.
А това допуска обикновено схващане на процеса на взимане на решения в Европейски Съюз: Европейската комисия е тази, която прави предложенията за законодателни актове, а Съветът работи по тези оферти. Статистиката е най-хубавото доказателство за дейната законодателна роля на Съвета – годишно Съветът утвърждава приблизително към 200 регламента, 50 наставления, 50 решения. В този смисъл ротационното председателство е " подвластно " от потока на законодателни оферти от страна на Европейската комисия и от степента на единодушие по тези оферти в Съвета. Търсенето на консенсус по законодателните оферти е една от най-важните задания на ротационния ръководител. Съществува даже изказване, че ротационното председателство е плътно в " институционален корсет " т.е. неговата съществена активност е мощно подвластна от препоръчаното законодателство и стадия на неговото разискване. На процедура, към 80% от дневния ред на ротационното председателство е заложен авансово, изключително що се отнася до законодателството.
Администрирането и координацията са една от най-съществените и най- трудоемките функционалности на всяко ротационно председателство.
Председателството дава отговор за подготовката и координацията на работата на Съвета посредством създаването, оформянето и разпространяването на съответните документи, своевременна подготовка, привикване и управление на многочислените срещи в друг формат (средно по време на едно ротационно председателство се организират към 2000 срещи на разнообразни равнища и към 80 официални и неофициални съвещания на другите конфигурации на Съвета на министерско равнище).
Председателството би трябвало да обезпечи положителното протичане на тези съвещания, както посредством установяване на целите в дневния ред, по този начин и посредством проявление на нужните умения за разрешаването на зародили проблеми или напрежения, посредством формулиране на подобаващи оферти за решаването им. Това изисква дейна предварителна работа по подготовката на съвещанията.
Координацията и администрирането са значими и от позиция на взаимоотношенията в институционалния триъгълник Европейска комисия – Съвет – Европейски парламент. Ротационното председателство би трябвало да поддържа непрекъсната връзка с Комисията и Парламента, с цел да може да обезпечи безпроблемното и навременно напредване на всички документи и подготовката на съответните срещи.
Оттук разумно произтича идващият въпрос, по който би трябвало да има схващане – за какво ротационното председателство ще получи " наследени " задания от предшестващото председателство.
Наследените задания са в следствие от процеса на взимане на решения в Европейски Съюз – приемането на законодателни актове в Европейски Съюз е относително дълъг развой, изискващ съвместяване на ползи и реализиране на сложни взаимни отстъпки. Не е допустимо в границите на шест месеца, колкото трае ротационното председателство да бъде завършена една законодателна процедура. Не е и инцидентно, че от 2006г. се вкарва реализирането на ротационните ръководи в «тройка». Идеята за групирането на председателстващите страни в «тройка» е обвързвана с нуждата от последователност и по-голяма съгласуваност на целите. Подготовката на 18-месечната стратегия е обща отговорност на трите страни, само че всяка страна от тройката приготвя своя 6-месечна стратегия, която е в сходство с общата стратегия и с политическия дневен ред на Европейския съюз.
Приоритетите на общата стратегия обгръщат по-широк кръг области на европейската интеграция. По този метод се дава опция на всяка от трите страни да подчертава върху своите характерни цели, само че по едно и също време с това да бъде обезпечена последователност. През целия интервал на 18-месечното председателство страните от " тройката " поддържат интензивни взаимоотношения. Яснотата по този въпрос би съдействала за отбягване на изказвания от рода на " за какво би трябвало да се съобразяваме с цели на естонците ".
Друг въпрос, по който доста се спекулира е, че България ще " изнесе председателството си " в Брюксел, тъй като не се е подготвила. Истината е, че всяка страна избира своя учредителен модел на председателство – някои страни избират модела, в който Постоянното им посланичество в Брюксел играе основната роля в координацията по време на председателството (т.нар. Brussels based model), други резервират най-важната роля за институциите в столицата си (Capital based model).
При избора на модела на председателство, основано в Брюксел, се разчита основно на персоналните контакти на дипломатите от Постоянното посланичество на страната към Европейския съюз с сътрудниците им от представителствата на другите страни - членки и от Европейската комисия, както и на уменията им да управляват срещи и да вземат участие в работни групи, като търсят общи взаимноприемливи решения. Политическите насоки, изборът на целите, мандатите за договаряния, контролът се реализират в столицата, до момента в който отвесната съгласуваност се прави в доста по-голяма степен сред специалистите и дипломатите в Постоянното посланичество и в по-малка степен сред министерствата в столицата.
Характерно е, че по време на председателството специалистите и дипломатите от Постоянното посланичество получават по-широки пълномощия за реализиране на договаряния. Този по-широк мандат се постанова, защото нуждата от бързо осъществяване на съвещания или значимостта на незабавното докладване по редица въпроси изисква да се работи на момента, без да се съблюдават прецизните правила на йерархията, които работят през интервала на " естественото " участие, т.е. отвън председателството. Това е по-гъвкавият модел на осъществяване на председателството и множеството дребни страни, залагат на него.
Друг въпрос, по който се спекулира е, че " Европейският съюз ще отнеме председателството от България ". И по тази тематика е належащо повече схващане и повече познания за метода на действие на Европейския съюз. Дори да има компликации, ротационното председателство постоянно е подпомагано от Генералния секретариат на Съвета и от Европейската комисия, а при нужда от сътрудниците в " тройката ".
Отрицателен е отговорът и на въпрос, може ли България да се откаже от председателството, с цел да не харчи средства. Не, участието в Европейския съюз обгръща както права, по този начин и отговорности и отговорности. Така всяка държава-членка на Европейския съюз – без значение дали е дребна или огромна, има своите «звездни шест месеца», в които е ротационен ръководител на Съвета. Това е право, само че и обвързване и отговорност.
Това са единствено част от въпросите, които изискват повече внимание, с цел да не се основават погрешни показа в обществото за ролята на ротационното председателство и неговото съответно реализиране. Поради това е належащо доста по-активно осъществяване на информационна тактика вътре в страната още преди началото на председателството.
Не бива да се пропуща опцията да се изяснява умело по какъв начин действа Европейският съюз и какво тъкмо би трябвало да извърши страната ни като ротационен ръководител на Съвета.
Това би помогнало за по-добро схващане и за недопускане «фалшивите» вести да превземат полемиките по ротационното председателство.
" Злото " е, че публичното внимание се насочи най-вече към този проблем, който несъмнено вреди на облика на страната ни и отклонява полемиката за председателството в неплодотворна посока. Какво тогава е " положителното "? " Доброто " е, че цялото българско общество научи, че България ще бъде ротационен ръководител. Това, обаче, не е успокоително, тъй като не е задоволително. Ако към този момент всички знаят, че нещо ще се случва, не са доста тези, които схващат какво тъкмо ще се случва по време на председателството. Твърдя това напълно уверено, следейки изявления на политици и мнения в някои медии и дискусионни конгреси.
Първият въпрос, по който би следвало да има изясненост е какво тъкмо ще ръководи България. Някои настояват, че ще председателстваме Европейския съюз, други декларират, че ще председателстваме Европейския съвет. (Доналд Туск евентуално няма да е благополучен от сходно изказване). И двете изказвания са погрешни. В същина България ще бъде ротационен ръководител на една от институциите на Европейския съюз, а точно на Съвета (познат като Съвета на министрите). Защо това е значимо? Важно е, с цел да бъде разбрана ролята на председателството, с цел да не се основават свръхочаквания, че то може да направи невъзможното в Европейския съюз.
А това допуска обикновено схващане на процеса на взимане на решения в Европейски Съюз: Европейската комисия е тази, която прави предложенията за законодателни актове, а Съветът работи по тези оферти. Статистиката е най-хубавото доказателство за дейната законодателна роля на Съвета – годишно Съветът утвърждава приблизително към 200 регламента, 50 наставления, 50 решения. В този смисъл ротационното председателство е " подвластно " от потока на законодателни оферти от страна на Европейската комисия и от степента на единодушие по тези оферти в Съвета. Търсенето на консенсус по законодателните оферти е една от най-важните задания на ротационния ръководител. Съществува даже изказване, че ротационното председателство е плътно в " институционален корсет " т.е. неговата съществена активност е мощно подвластна от препоръчаното законодателство и стадия на неговото разискване. На процедура, към 80% от дневния ред на ротационното председателство е заложен авансово, изключително що се отнася до законодателството.
Администрирането и координацията са една от най-съществените и най- трудоемките функционалности на всяко ротационно председателство.
Председателството дава отговор за подготовката и координацията на работата на Съвета посредством създаването, оформянето и разпространяването на съответните документи, своевременна подготовка, привикване и управление на многочислените срещи в друг формат (средно по време на едно ротационно председателство се организират към 2000 срещи на разнообразни равнища и към 80 официални и неофициални съвещания на другите конфигурации на Съвета на министерско равнище).
Председателството би трябвало да обезпечи положителното протичане на тези съвещания, както посредством установяване на целите в дневния ред, по този начин и посредством проявление на нужните умения за разрешаването на зародили проблеми или напрежения, посредством формулиране на подобаващи оферти за решаването им. Това изисква дейна предварителна работа по подготовката на съвещанията.
Координацията и администрирането са значими и от позиция на взаимоотношенията в институционалния триъгълник Европейска комисия – Съвет – Европейски парламент. Ротационното председателство би трябвало да поддържа непрекъсната връзка с Комисията и Парламента, с цел да може да обезпечи безпроблемното и навременно напредване на всички документи и подготовката на съответните срещи.
Оттук разумно произтича идващият въпрос, по който би трябвало да има схващане – за какво ротационното председателство ще получи " наследени " задания от предшестващото председателство.
Наследените задания са в следствие от процеса на взимане на решения в Европейски Съюз – приемането на законодателни актове в Европейски Съюз е относително дълъг развой, изискващ съвместяване на ползи и реализиране на сложни взаимни отстъпки. Не е допустимо в границите на шест месеца, колкото трае ротационното председателство да бъде завършена една законодателна процедура. Не е и инцидентно, че от 2006г. се вкарва реализирането на ротационните ръководи в «тройка». Идеята за групирането на председателстващите страни в «тройка» е обвързвана с нуждата от последователност и по-голяма съгласуваност на целите. Подготовката на 18-месечната стратегия е обща отговорност на трите страни, само че всяка страна от тройката приготвя своя 6-месечна стратегия, която е в сходство с общата стратегия и с политическия дневен ред на Европейския съюз.
Приоритетите на общата стратегия обгръщат по-широк кръг области на европейската интеграция. По този метод се дава опция на всяка от трите страни да подчертава върху своите характерни цели, само че по едно и също време с това да бъде обезпечена последователност. През целия интервал на 18-месечното председателство страните от " тройката " поддържат интензивни взаимоотношения. Яснотата по този въпрос би съдействала за отбягване на изказвания от рода на " за какво би трябвало да се съобразяваме с цели на естонците ".
Друг въпрос, по който доста се спекулира е, че България ще " изнесе председателството си " в Брюксел, тъй като не се е подготвила. Истината е, че всяка страна избира своя учредителен модел на председателство – някои страни избират модела, в който Постоянното им посланичество в Брюксел играе основната роля в координацията по време на председателството (т.нар. Brussels based model), други резервират най-важната роля за институциите в столицата си (Capital based model).
При избора на модела на председателство, основано в Брюксел, се разчита основно на персоналните контакти на дипломатите от Постоянното посланичество на страната към Европейския съюз с сътрудниците им от представителствата на другите страни - членки и от Европейската комисия, както и на уменията им да управляват срещи и да вземат участие в работни групи, като търсят общи взаимноприемливи решения. Политическите насоки, изборът на целите, мандатите за договаряния, контролът се реализират в столицата, до момента в който отвесната съгласуваност се прави в доста по-голяма степен сред специалистите и дипломатите в Постоянното посланичество и в по-малка степен сред министерствата в столицата.
Характерно е, че по време на председателството специалистите и дипломатите от Постоянното посланичество получават по-широки пълномощия за реализиране на договаряния. Този по-широк мандат се постанова, защото нуждата от бързо осъществяване на съвещания или значимостта на незабавното докладване по редица въпроси изисква да се работи на момента, без да се съблюдават прецизните правила на йерархията, които работят през интервала на " естественото " участие, т.е. отвън председателството. Това е по-гъвкавият модел на осъществяване на председателството и множеството дребни страни, залагат на него.
Друг въпрос, по който се спекулира е, че " Европейският съюз ще отнеме председателството от България ". И по тази тематика е належащо повече схващане и повече познания за метода на действие на Европейския съюз. Дори да има компликации, ротационното председателство постоянно е подпомагано от Генералния секретариат на Съвета и от Европейската комисия, а при нужда от сътрудниците в " тройката ".
Отрицателен е отговорът и на въпрос, може ли България да се откаже от председателството, с цел да не харчи средства. Не, участието в Европейския съюз обгръща както права, по този начин и отговорности и отговорности. Така всяка държава-членка на Европейския съюз – без значение дали е дребна или огромна, има своите «звездни шест месеца», в които е ротационен ръководител на Съвета. Това е право, само че и обвързване и отговорност.
Това са единствено част от въпросите, които изискват повече внимание, с цел да не се основават погрешни показа в обществото за ролята на ротационното председателство и неговото съответно реализиране. Поради това е належащо доста по-активно осъществяване на информационна тактика вътре в страната още преди началото на председателството.
Не бива да се пропуща опцията да се изяснява умело по какъв начин действа Европейският съюз и какво тъкмо би трябвало да извърши страната ни като ротационен ръководител на Съвета.
Това би помогнало за по-добро схващане и за недопускане «фалшивите» вести да превземат полемиките по ротационното председателство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ