„Зелено мислене в действие: Край с пластмасовите вилици и ч...
В разгара на лятото в България ще бъдат неразрешени за приложимост пластмасовите принадлежности за еднократна приложимост, тупферите за уши, сламките, чашки, чинии и кутии, направени от експандиран полистирен (стиропор), бъркалките за топли питиета, дръжките за балони. Датата е 3 юли и възбраната влиза във всички страни от Европейски Съюз поради инструкция 2019/904 за понижаване на въздействието на избрани пластмасови артикули върху околната среда. Нито Министерство на околната среда и водите, нито производителите на набедените артикули чакат да има някаква пролонгация, макар че националните правила за използване на наредбата към момента не са подготвени.
С дребни стъпки - към огромна цел
Целта на директивата е да ни направи по-еко и по-отговорни към околната среда. И със възбрана на европейско равнище да се предотврати или най-малко да се понижи въздействието на избрани пластмасови артикули, които не се рециклират. Те се заменят с такива, които подлежат на преправка, или с други, които служат за многократна приложимост. На първо време несъгласие се поставя точно на артикули, за които на пазара съществуват други възможности. Лошата вест е, че заместителите са двойно и тройно по-скъпи, в сравнение с нездравословната пластмаса. А положителната - че от потребителска позиция става въпрос за стотинки на численост.
Добре познатите ни меки, транспарантни чашки, които са разполагаем по институциите към диспенсърите за вода, остават. Аргументът в тяхна изгода е, че стига да се събират разделно, те могат да се рециклират. Кафе-автоматите ще продължат да пускат питиета в картонени чашки. Оцеляват и най-масовите кутии за храна за дома и офиса, които употребяват множеството магазини и заведения за хранене за доставки - транспарантните с капаци. Кофичките за кисело мляко - също. Забранените пластмасови вилици, лъжици, ножове могат да се заменят с дървени. Проблемът е, че първите костват 2-3 стотинки за брой, а дървените - 5 ст. Клечките за уши няма по какъв начин да изчезнат от пазара, само че пръчиците, на които се вие памукът, към този момент ще бъдат хартиени и биоразградими. И сега ги има по биомагазините и кутийка от 100 броя коства от 1.30 лв. нагоре. Само за съпоставяне - продажната цена на пластмасовите тупфери е под 1 стотинка на брой. Има и различен вид - бамбукови за многократна приложимост, с краища, наподобяващи дребна шпатулка. Те обаче би трябвало усърдно да се почистват след всяко прилагане. Посудата от експандиран полистирен отива в историята, тъй като не предстои на преправка, и чашките би следвало да се заменят от картонени, а чинийките и кутиите - с други, от биоматериал. Така към този момент бургерът с пържени картофки в заведението за бързо хранене ще се сервира в картонена опаковка, чиято единична цена потегля от най-малко 30 стотинки. Има и ангария - картонът би трябвало авансово да се сгъва, тъй като идва в разгънат тип. За сламките има няколко разновидността - бамбукови или стоманени за многократна приложимост. По биомагазините те се продават в комплект с дребна четчица за разчистване и специфична платнена торбичка и костват към 1.50 лв.. Тук скокът не е просто два или три пъти над цената, която до момента заведенията са плащали за пакет сламки, а доста повече, тъй като един пакет от 1000 броя сламки с чупеща част костват към 6.50 лв..
Хората със „ зелено мислене” от дълго време разнасят по чантите си сгъваеми силиконови чаши, в които по заведенията непосредствено им наливат кафето, и комплект с железни принадлежности за хранене. И макар че има такива запалянковци, към момента са като бели лястовици - най-малък % от всички потребители.
Заплаха от банкрути и проблеми за част от бизнеса
Част от компаниите, които създават пластмасови произведения, няма да се оправят с предизвикването да реорганизират бизнеса си, смята Цветанка Тодорова, ръководител на Българска асоциация " Полимери ". Ще има големи загуби - и финансови, и на работна ръка за фирмите, които до момента са се занимавали единствено с произвеждане на продуктите, които от лятото ще бъдат неразрешени. Този отрасъл претърпя напредък при започване на пандемията, когато внезапно се усили потреблението на пластмасова посуда от хигиенична позиция, след това се върна в изходна точка. Бизнесът обаче трябваше да се оправи и с различен проблем по време на Коронавирус рецесията - полимерите нарастнаха над два пъти на интернационалните пазари, стигна се до дефицит на суровина, нарастна и превозът. У нас само „ Лукойл” създава някакви количества полипропилен, а останалата суровина, нужна за производството на пластмасови произведения, е импорт. С икономическото свестяване на Китай, полимерите внезапно станаха дефицитна стока, споделя за сложната година Цветанка Тодорова. Председателят на браншовата асоциация има известни запаси и от позиция на хигиената на посудата, която може да се употребява за многократна приложимост. А във времето, в което живеем, това е от основна значимост, разяснява тя. При производството на бамбуковата посуда да вземем за пример се употребяват смоли, за които не е напълно ясно дали не минават в храната и напитката, изключително в случай че тя е гореща, дава образец Тодорова.
С дребни стъпки - към огромна цел
Целта на директивата е да ни направи по-еко и по-отговорни към околната среда. И със възбрана на европейско равнище да се предотврати или най-малко да се понижи въздействието на избрани пластмасови артикули, които не се рециклират. Те се заменят с такива, които подлежат на преправка, или с други, които служат за многократна приложимост. На първо време несъгласие се поставя точно на артикули, за които на пазара съществуват други възможности. Лошата вест е, че заместителите са двойно и тройно по-скъпи, в сравнение с нездравословната пластмаса. А положителната - че от потребителска позиция става въпрос за стотинки на численост.
Добре познатите ни меки, транспарантни чашки, които са разполагаем по институциите към диспенсърите за вода, остават. Аргументът в тяхна изгода е, че стига да се събират разделно, те могат да се рециклират. Кафе-автоматите ще продължат да пускат питиета в картонени чашки. Оцеляват и най-масовите кутии за храна за дома и офиса, които употребяват множеството магазини и заведения за хранене за доставки - транспарантните с капаци. Кофичките за кисело мляко - също. Забранените пластмасови вилици, лъжици, ножове могат да се заменят с дървени. Проблемът е, че първите костват 2-3 стотинки за брой, а дървените - 5 ст. Клечките за уши няма по какъв начин да изчезнат от пазара, само че пръчиците, на които се вие памукът, към този момент ще бъдат хартиени и биоразградими. И сега ги има по биомагазините и кутийка от 100 броя коства от 1.30 лв. нагоре. Само за съпоставяне - продажната цена на пластмасовите тупфери е под 1 стотинка на брой. Има и различен вид - бамбукови за многократна приложимост, с краища, наподобяващи дребна шпатулка. Те обаче би трябвало усърдно да се почистват след всяко прилагане. Посудата от експандиран полистирен отива в историята, тъй като не предстои на преправка, и чашките би следвало да се заменят от картонени, а чинийките и кутиите - с други, от биоматериал. Така към този момент бургерът с пържени картофки в заведението за бързо хранене ще се сервира в картонена опаковка, чиято единична цена потегля от най-малко 30 стотинки. Има и ангария - картонът би трябвало авансово да се сгъва, тъй като идва в разгънат тип. За сламките има няколко разновидността - бамбукови или стоманени за многократна приложимост. По биомагазините те се продават в комплект с дребна четчица за разчистване и специфична платнена торбичка и костват към 1.50 лв.. Тук скокът не е просто два или три пъти над цената, която до момента заведенията са плащали за пакет сламки, а доста повече, тъй като един пакет от 1000 броя сламки с чупеща част костват към 6.50 лв..
Хората със „ зелено мислене” от дълго време разнасят по чантите си сгъваеми силиконови чаши, в които по заведенията непосредствено им наливат кафето, и комплект с железни принадлежности за хранене. И макар че има такива запалянковци, към момента са като бели лястовици - най-малък % от всички потребители.
Заплаха от банкрути и проблеми за част от бизнеса
Част от компаниите, които създават пластмасови произведения, няма да се оправят с предизвикването да реорганизират бизнеса си, смята Цветанка Тодорова, ръководител на Българска асоциация " Полимери ". Ще има големи загуби - и финансови, и на работна ръка за фирмите, които до момента са се занимавали единствено с произвеждане на продуктите, които от лятото ще бъдат неразрешени. Този отрасъл претърпя напредък при започване на пандемията, когато внезапно се усили потреблението на пластмасова посуда от хигиенична позиция, след това се върна в изходна точка. Бизнесът обаче трябваше да се оправи и с различен проблем по време на Коронавирус рецесията - полимерите нарастнаха над два пъти на интернационалните пазари, стигна се до дефицит на суровина, нарастна и превозът. У нас само „ Лукойл” създава някакви количества полипропилен, а останалата суровина, нужна за производството на пластмасови произведения, е импорт. С икономическото свестяване на Китай, полимерите внезапно станаха дефицитна стока, споделя за сложната година Цветанка Тодорова. Председателят на браншовата асоциация има известни запаси и от позиция на хигиената на посудата, която може да се употребява за многократна приложимост. А във времето, в което живеем, това е от основна значимост, разяснява тя. При производството на бамбуковата посуда да вземем за пример се употребяват смоли, за които не е напълно ясно дали не минават в храната и напитката, изключително в случай че тя е гореща, дава образец Тодорова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ