България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно
В разгара на лятото сме, безусловно. България е потънала в тежка и интензивна гореща вълна от повече от седмица, а огромни елементи от страната горят. Все по-често чуваме за нови и разнообразни върхове, които “подобряваме ” всеки идващ ден. Отвъд рекордните температури, обаче стоят печални статистики и човешки ориси. Климатичните промени имат разнообразни проявления, само че едно от тях е локално повишаване на рисковите метеорологични феномени. Горещите талази са най-смъртоносния метеорологичен феномен, а с настъпващите промени в климата тяхната периодичност, активност и дълготрайност се усилва. Изследванията демонстрират, че броят на горещите дни в България нараства, като рисково високите температури са изключително чести след 1985 година Горещите талази имат редица последици, в това число здравни, стопански, обществени, и за околната среда. Важно е да се подхващат ограничения за акомодация, както в други европейски страни. Препоръчва се съставянето на План за деяние за отбрана на популацията от горещини и въвеждането на системи за ранно предизвестие, които могат да избавят животи.
Съществуват разнообразни дефиниции за явлението “гореща вълна ”, както е друг и температурният предел, оттатък който се афишира такава. Но за умерения климатичен пояс е признат интервал от най-малко 3 поредни дни, в който оптималната температура е равна или надвишава 30°C. В България за ден с горещо време се приема подобен ден, в който оптималната температура на въздуха е достигнала или надвишила 32°C.
В международен мащаб всяка година има към 489 000 смъртни случая, свързани с жегата,
за интервала 2000 – 2019 година като единствено по време на горещата вълна през 2003 година в Европа има повече от 70 000 умряли. Броят на хората, изложени на горещи талази, се е нараснал с към 125 милиона сред 2000 година и 2016 година В момента към 30% от популацията на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през най-малко 20 дни от годината. Прогнозите са, че до края на века процентът ще нарасне. Дори в случай че парниковите излъчвания бъдат фрапантно понижени, ще бъдат застрашени 48% от международното население, а в случай че няма понижаване на излъчванията, рискът от свързани с жегата заболявания или гибел ще обхване към 74% от международното население. Най-тежко наранени ще са страните от Средиземноморието и Източна Европа, като
свързаната с топлината свръхсмъртност в Източна Европа е съвсем 5 пъти по-висока от междинната за света.
Европа е най-бързо затоплящият се континент, като стоплянето е с съвсем 1°C по-голямо от световното нарастване. Годишният брой на рисково горещите дни се усилва с по 10 на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 година насам. Горещи талази, за които при започване на този век се е считало, че могат да зародят 2 пъти на столетие, се чака да се случват 2 пъти на десетилетие. Според изследвания доникъде на века в Европа ще умират годишно 85000 души поради горещи талази.
Какво се случва в България?
Горещите талази засягат все по-често и изключително мощно по-южните страни в Европа, каквато е и България. С всеки 2° до 3°С повишение на температурите през лятото се удвоява честотата на интервалите с рисково горещи дни по нашите ширини.
Според изследване на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 2021 година, се следи доста изместване към по-високи температури след 1981 година Освен това е открито, че продължителността и интензивността на рисковите горещини се усилват през последните десетилетия.
Броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие
в 90% от изследваните станции. Всички извънредно горещи интервали при прагове от 38°C и 40°C се появяват след средата на 80-те години. Въпреки, че горещите талази са присъщи за юли и август, честотата им през юни и септември нараства доста след 1985 година В някои региони на Източна България високите полета в Западна България съвсем всички случаи на горещи талази са след 1985 година
В изследването е направено съпоставяне сред 2 интервала (1961 – 1980 година и 1981 – 2019 г.) и са изследвани 36 метеорологични станции в извънпланинската част на България. Разгледан е броят на дните, в които оптималната температура доближава и надвишава 32 °C.
Феноменът, който преди е бил присъщ главно за южните елементи на страната, към този момент може да бъде регистриран, въпреки и рядко, и в останалите райони.
Най-често засягани от горещи талази области в страната са: Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България.
Най-горещото място в страната е долината на река Струма на юг от град Кресна, където продължителността на обособените топлинни събития с оптималната температура над 40°C доближава 6-8 поредни дни . През 2012 година там е бил следен 96-дневен интервал с оптимални температури над 32°C, което на практика обгръща целия летен сезон.
Най-малко наранени от горещи талази в България са планинските региони и някои обособени крайбрежни зони, високите полета в Западна България, хълмистите и нископланински региони и Черноморието.
Как тези високи температури са свързани със заболеваемостта и смъртността в страната?
По тематиката няма оповестени доста изследвания. По отношение на смъртността е открито, че 1,1% от смъртните случаи във възрастовата група над 65 година в гр. София са свързани с горещините (проучване на Петкова и колектив за интервала 2000-2017 г.). Друго проучване, основано на данни от болница Токуда за интервала 2007-2011 година демонстрира, че при горещи талази в София се следи нарастване на броя на инсултите, само че не и на инфарктите (Спасова и Димитров, 2020).
На Фигура 3 се вижда, че смъртността, обвързвана с топлината при възрастните хора над 65 година се чака да нарасне до към 15 смъртни случая на 100 000 души до 2080 година, при сюжет с високи излъчвания. Докато намаляването на излъчванията може да ограничи тези смъртните случаи до малко под 3 за 100 000.
От друга страна прогозите за интервала 2071 – 2099 година са, че при сюжет с високи излъчвания (RCP8.5) се планува спомагателните смъртни случаи, свързани с топлината, да набъбнат до 3463 през 2071 – 2099 година от 1150 годишно понастоящем. Докато намаляването на излъчванията би могло да понижи смъртните случаи до 1742.
Какви следва да се направи и какви са положителните практики в Европа?
16 страни в Европейски Съюз разполагат със системи за предизвестие за здраве и топлота и проекти за деяние за здраве. В множеството страни предизвестията се основават единствено на оптималната или междинна температура (като Гърция, Унгария, Румъния и др.). Други регистрират оптималните и минимални температури за задействане на предизвестията за топлота (като Франция и Испания) и някои включват други променливи като мокрота. Предупрежденията в Германия и Австрия се основават на комбинацията от показател на термичен стрес с минимална температура. В множеството страни референтните стойности или прагове се дефинират от епидемиологични изследвания, които свързват топлината с данните за смъртността.
Комуникацията е основен инструмент
Министерство на здравеопазването в съответните страни координира дейностите след издаване на предизвестие за топлота.
Освен това повишението на осведомеността става посредством просветителни акции по време на по-ниските равнища на паника или в границите на целия летен сезон. Обръща се огромно внимание на връзката и точното обръщение за целевата група. Важно е да се означи, че предизвестията и прогнозите би трябвало да са разбираеми и привличащи вниманието, с цел да провокират деяние. Друг значим аспект е даването на информация посредством уеб страници на метеорологичните служби, както и мобилни приложения и обществени медии, с цел да се доближи по-голяма част от популацията.
Всички изследвани страни включват подготовка и адаптиране на лечебни заведения и личен състав, като да вземем за пример това, че се изпращат брошури и листовки до лечебните заведения, медицинските заведения и общопрактикуващите лекари. Горещата телефонна линия е нормална тактика.
Друг сериозен миг е развиването на ефикасни информационни умения на чиновниците в Националните метеорологични служби, включително писане на прессъобщения, изявленията, пресбрифинги и други
Основните тактики на равнище общественост включват създаване на просветителни акции, конфигурация на профилирани телефонни услуги, издаване на медийни известия, свързване на здравните, противопожарните служби и службите за обществени услуги за подкрепяне на хора с лимитирани запаси, потребление на указател на уязвимите хора, които са посещавани у дома и евакуирани, стратегии за климатици.
Особено внимание се обръща и на градоустройствените ограничения
Препоръките включват резултата от измененията в градската архитектура в дълготраен проект, включително създаване на пасивни здания, потребление на светлоотразяващи материали, както и увеличение на зелените и водните площи и други
Съществуващите проекти и тактики за деяние са изправени пред провокации от бързо разрастващи се градове, увеличение на неофициалните селища и изложеното население, както и понижаване на зелените площи и повишение на търсенето на сила.
Стъпки, които следва да се подхващат в България
Има голям брой стъпки и ограничения, които България към момента не е подхванала и от които може да почерпи от другите страни, с цел да защищити здравето на обществото.
Необходимо е съставянето на План за деяние за отбрана на популацията от въздействието на горещото време,
Създаването на подобен проект е рекомендация на СЗО към здравните управляващи в обособените страни.
Реализацията на проекта може да бъде разграничена на 5 стадия:
- Разработване на дълготраен план;
- Подготвителни мероприятия, провеждани до настъпването на летния период;
- Профилактични мероприятия, провеждани през лятото;
- Специални ограничения, предприемани в интервала на аномално горещо време;
- Мониторинг и оценка.
Системи за ранно предизвестие
Въвеждане на системите за ранно предизвестие са от сериозна значимост, тъй като те могат да избавят животи. Те са предложени и от Световната здравна организация (СЗО) и Световната метеорологична организация (СМО) и могат да избавят човешки животи. Работата на системите включва издаване на прогноза за времето, установяване на рискови стойности посредством биометеорологични показатели или прекосяването на избрани прагови стойности, рискови за здравето и издаване на предупредителни известия към тези, които вземат решения.
За да бъдат работят дейно са нужни взаимни дейности на представителите на метеорологичните служби, здравната система и службите за реагиране при спешни обстановки.
Също по този начин е значимо да се направи оценка на праговете за смъртност при горещо време, както и преоценка на праговете за издаване на предизвестия.
От друга страна са нужни старания в връзка и осведоменост на популацията, включително и медийни акции при започване на всяко лято.
Също по този начин е належащо да се работи с уязвимите групи, повече внимание към работещите навън или при в допълнение топлинно натоварване.
Глобалното стопляне е обвързвано с по-чести, интензивни и продължителни горещи талази. Европа е континентът, който се затопля най-бързо. Увелчичават се и дните с горещо време, а макар признатите ограничения за акомодация, смъртността поради горещините се е нараснала през последните години. Живеем в регион, уязвим към горещи талази, смъртността, обвързвана с горещото време, се прави оценка като доста висока. Горещите талази са най-значимият здравен и един от най-значимите обществени, стопански и екологични проблеми, свързани с световното стопляне, заради което е нужна целенасочена държавна политика за ограничение на тяхното неподходящо влияние.
Автор: Зорница Спасова / Климатека
Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по компетентност “Климатология ” от СУ „ Св. Климент Охридски “. Занимава се с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 година, като е специализирала неведнъж в чужбина. Научен секретар е на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Участва като специалист при правенето на Плана за деяние за устойчива сила и климат на Столична община 2021 – 2030 година Със публикациите в “Климатека ” става притежател на Наградата за публицистика на Европейското метеорологично сдружение – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „ Икономика “ на състезанието Web report 2023, както и трето място в категория „ Онлайн медия “ на Националния конкурс за зелена публицистика „ Див кестен “ през 2022 година От януари 2024 година е дипломат на Европейския климатичен пакт за България.
Публикацията е основана вследствие на събитието “Защо горещите талази в Европа и у нас зачестяват? “. То беше проведено на 16 юли от научнопопулярната платформа Климатека, с присъединяване на доктор Зорница Спасова. Събитието беше част от съпътстващата стратегия на 61-ата сесия на Междуправителствената комисия по изменение на климата към Организация на обединените нации (IPCC). Презентацията от събитието може да бъде открита тук.
