БНБ: Растежът на българската икономика се забавя, инфлацията остава висока през 2026 г.
В раздел „ “ на интернет страницата на Българската национална банка (БНБ) е оповестена „ Макроикономическа прогноза “ за юни 2026 година, направена към 27 май 2026 година Документът показва упованията за главните макроикономически индикатори на българската стопанска система в средносрочен проект.
Според базисния сюжет действителният напредък на брутния вътрешен артикул (БВП) се чака да се забави до 2.8% през 2026 година и 2.7% през 2027 година, след което да се форсира до 2.9% през 2028 година Основен мотор на икономическата интензивност остава частното ползване, въпреки темпът му да се забавя през втората половина на 2026 година и през 2027 година под въздействие на по-високата инфлация и свиването на действителния наличен приход на семействата.
Средногодишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да се форсира до 5.0% през 2026 година, като в края на годината доближи 5.9%. Ускорението се свързва главно с по-високите цени на енергийните артикули. За интервала 2027–2028 година се предвижда последователно закъснение на инфлацията – до 3.5% и 2.9% средногодишно, надлежно, и до 2.7% и 2.6% в края на съответните години.
БНБ показва, че рисковете пред прогнозата са свързани с допустимо по-висок напредък и по-ниска инфлация, при положение на по-благоприятно развиване на интернационалните цени на енергоносителите. Като образец е посочено съглашението сред Съединени американски щати и Иран от 17 юни 2026 година за преустановяване на военните дейности, което е довело до намаляване на цената на петрола.
В съпоставяне с миналата прогноза от март 2026 година, упованията за напредък на Брутният вътрешен продукт остават релативно постоянни, само че са леко намалени за 2026–2027 година и нараснали за 2028 година Прогнозата за инфлацията е ревизирана нагоре за 2026–2027 година, до момента в който за 2028 година е намалена.
Публикацията включва и три различни сюжета за развиването на стопанската система, основани на друга дълготрайност и активност на енергийния потрес, произлизащ от спора в Близкия изток, както и тематично проучване, отдадено на пазара на труда и въздействието му върху инфлацията в България.
Според базисния сюжет действителният напредък на брутния вътрешен артикул (БВП) се чака да се забави до 2.8% през 2026 година и 2.7% през 2027 година, след което да се форсира до 2.9% през 2028 година Основен мотор на икономическата интензивност остава частното ползване, въпреки темпът му да се забавя през втората половина на 2026 година и през 2027 година под въздействие на по-високата инфлация и свиването на действителния наличен приход на семействата.
Средногодишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да се форсира до 5.0% през 2026 година, като в края на годината доближи 5.9%. Ускорението се свързва главно с по-високите цени на енергийните артикули. За интервала 2027–2028 година се предвижда последователно закъснение на инфлацията – до 3.5% и 2.9% средногодишно, надлежно, и до 2.7% и 2.6% в края на съответните години.
БНБ показва, че рисковете пред прогнозата са свързани с допустимо по-висок напредък и по-ниска инфлация, при положение на по-благоприятно развиване на интернационалните цени на енергоносителите. Като образец е посочено съглашението сред Съединени американски щати и Иран от 17 юни 2026 година за преустановяване на военните дейности, което е довело до намаляване на цената на петрола.
В съпоставяне с миналата прогноза от март 2026 година, упованията за напредък на Брутният вътрешен продукт остават релативно постоянни, само че са леко намалени за 2026–2027 година и нараснали за 2028 година Прогнозата за инфлацията е ревизирана нагоре за 2026–2027 година, до момента в който за 2028 година е намалена.
Публикацията включва и три различни сюжета за развиването на стопанската система, основани на друга дълготрайност и активност на енергийния потрес, произлизащ от спора в Близкия изток, както и тематично проучване, отдадено на пазара на труда и въздействието му върху инфлацията в България.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ