България между две катастрофи - 1396 - 1944 г.
" В ранните часове на 9 септември военни елементи, правилни на Звено, правят държавен прелом в София. На власт е издигнато държавно управление на Отечествения фронт отпред с Кимон Георгиев. Правителството на Георгиев бърза да прочисти целия държавен уред от хора, които по някакъв метод могат да са опасност за новата власт ", споделя историкът Александър Стоянов за събитията от 9 септември 1944 година, с което се дава, в новата си книга " България сред две произшествия - 1396 - 1944 година ".
В книгата е събрана огромна част от най-новите теории и вероятности към историята на българските земи от края на Средновековието до началото на актуалната ера. Според създателя това е интервал, белязан от две национални произшествия, само че те не са при започване на ХХ век. Едната се случва в края на XIV век, а другата в края на Втората международна война.
Още по тематиката
6 септември 2025 08:30
Aлександър Стоянов е академик от Института за исторически проучвания на Българската академия на науките и учител по история в Националната гимназия за антични езици и култури " Св. Константин-Кирил Философ ". Специалист е по военна история, създател на 8 книги и голям брой научни изявления.
" Българите сред две произшествия " е деветата книга на историка, а с нея той желае да даде на читателя " оня най-малко познания за предишното на народа ни, които всеки съвременен българин би трябвало да има ".
Mediapool разгласява фрагмент от " Българите сред две произшествия ", отдаден на събитията и последствията от 9 септември 1944 година, който създателят даде за нашите читатели.
Из " България сред две произшествия - 1396 - 1944 година " на Александър Стоянов
Политическата рецесия в България се задълбочава напролет и лятото на 1944 година Българска комунистическа партия, подкрепяна интензивно от Съюз на съветските социалистически републики, се стреми да построи необятна коалиция от опозиционни партии, с която да провежда държавен прелом и да вземе властта. Либералните партии отхвърлят, само че Звено и Военният съюз, които през 1930-те са безжалостен зложелател на комунистите, в този момент се съюзяват с тях, решени да си върнат на царското държавно управление за своето низвергване през 1935 година Към обединението, наречена Отечествен фронт, се причисляват Радикалдемократическата партия, БРСДП и елементи от Български земеделски народен съюз. На 2 септември 1944 година партиите от демократичния център, известни като легалната съпротива, образуват държавно управление отпред с Константин Муравиев. То анулира Закона за отбрана на нацията (ЗЗН), а на 5 септември афишира неутралитет по отношение на Съюзниците. На 8 септември е плануван опит за влизане на България във войната против Германия, само че той е осуетен от обвързвания с бъдещите превратаджии боен министър, което дава време на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на София и Червената войска да навлезе в Източна България.
В ранните часове на 9 септември военни елементи, правилни на Звено, правят държавен
прелом в София. На власт е издигнато държавно управление на Отечествения фронт отпред с Кимон Георгиев. Правителството на Георгиев бърза да прочисти целия държавен уред от хора, които по някакъв метод могат да са опасност за новата власт. Въведени са
закони, даващи цялостен надзор върху медиите, оповестено е свикването на Народен съд за съдене на политиците, вкарали България във Втората международна война. Издадени са над 11 000 присъди, от които над 2730 смъртни. Полицията е действително разформирована и сменена с национална милиция, основани от правилни на Отечествен фронт хора и партизански отряди. Същевременно още хиляди хора изчезват безследно в подтекста на непрекъснатите чистки и разпра. Според оценки на Антон Югов и Цола Драгойчева техният брой е окoло 10 000.
Американският публицист и анкетьор Марк Итъридж, изпратен в България от президента на Съединени американски щати Хари Труман, декларира, че действителните жертви са по-скоро ок. 30 000, от които единствено 2000 са по линия на Народния съд. Жертви стават както ръководещите в интервала 1935 –1944 година, по този начин и политиците от така наречен легална съпротива. Дори Димитър Пешев е съден като антисемит, макар че точно той избавя българските евреи. Целият Регентски съвет, дружно с множеството министри от времето на царския режим, са убити или изпратени в трудови лагери, в които са хвърлени десетки хиляди политически пандизчии и съперници на режима.
За да потвърдят верността си към Съюз на съветските социалистически републики, Отечествен фронт вкарват България във войната. Първа българска войска стартира да се бори против немските войски първо в Македония (битките при Стражин и Страцин), а по-късно и в Югославия (Нишката операция) и Унгария (битка при Драва – Соболч). С цената на 30 000 убити и ранени България се надява да заслужи място на съвоюваща страна и да избегне унижението да е измежду изгубилите войната. Войната в Европа завършва на 8 и 9 май 1945 година При последвалите договаряния,
приключили с Парижкия мир от 10 февруари 1947 година, България е оповестена за победена страна, без да получи поддръжка от Съюз на съветските социалистически републики. Тя връща всички окупирани от нея територии и се задължава да изплати репарации в размер на 70 000 000 тогавашни $ на Югославия и Гърция. Следвоенната є войска е лимитирана на 55 000 сухопътни войски, 1800 души за Противовъздушна отбрана и 3500 военнослужещи за флотата, чийто размер не може да надвишава 7500 тона. Предвидени са и Военновъздушни сили с общо 90 самолета, от които не повече от 70 бойни, дружно с личен състав от 5200 военни.
Според известния анекдот от времето на тоталитаризма знамето на България е единственото в света, върху което са записани годината на раждане и годината на гибелта на държавността на съответния народ – 681 – 1944 година Факт е, че 9 септември 1944 година бележи деня на Третата национална злополука. Факт е обаче, че българската държавност не умира с тази дата. Тя мутира. Редно е осемдесет години по-късно да признаем, че с преврата на 9.IX. се поставя завършек на Третата българска страна и се слага
началото на Четвъртата. Новото политическо статукво, открито от българските болшевики, съставлява цялостно разкъсване с концепциите, морала, законите и манталитета на Третото българско царство. Заличаването на обществения и културен хайлайф отваря
необятно порти за издигането на до неотдавна маргинализирани фигури, изплували от най-ниските пластове на остарялото общество. За да узакони властта на малограмотните, Отечествен фронт приема закон, с който със задна дата отстранява просветителния ценз като условие за
заемане на държавни постове. Същевременно е изцяло сменен целият държавен уред – от силовите министерства до елементарните служители.
Комунистическата партия на България се сраства като паразит с страната и построява самобитен клонинг на държавния уред. Всички функционалности в страната са дублирани, като постоянно партийният организъм е този, който обезпечава надзора и глобите над сервилните държавни институции. Членуването в Партията майка се трансформира в conditio sine qua non за издигането на даден човек в йерархията, изплувайки от безличното тресавище на работническата класа и селячеството.
В книгата е събрана огромна част от най-новите теории и вероятности към историята на българските земи от края на Средновековието до началото на актуалната ера. Според създателя това е интервал, белязан от две национални произшествия, само че те не са при започване на ХХ век. Едната се случва в края на XIV век, а другата в края на Втората международна война.
Още по тематиката
6 септември 2025 08:30
Aлександър Стоянов е академик от Института за исторически проучвания на Българската академия на науките и учител по история в Националната гимназия за антични езици и култури " Св. Константин-Кирил Философ ". Специалист е по военна история, създател на 8 книги и голям брой научни изявления.
" Българите сред две произшествия " е деветата книга на историка, а с нея той желае да даде на читателя " оня най-малко познания за предишното на народа ни, които всеки съвременен българин би трябвало да има ".
Mediapool разгласява фрагмент от " Българите сред две произшествия ", отдаден на събитията и последствията от 9 септември 1944 година, който създателят даде за нашите читатели.
Из " България сред две произшествия - 1396 - 1944 година " на Александър Стоянов
Политическата рецесия в България се задълбочава напролет и лятото на 1944 година Българска комунистическа партия, подкрепяна интензивно от Съюз на съветските социалистически републики, се стреми да построи необятна коалиция от опозиционни партии, с която да провежда държавен прелом и да вземе властта. Либералните партии отхвърлят, само че Звено и Военният съюз, които през 1930-те са безжалостен зложелател на комунистите, в този момент се съюзяват с тях, решени да си върнат на царското държавно управление за своето низвергване през 1935 година Към обединението, наречена Отечествен фронт, се причисляват Радикалдемократическата партия, БРСДП и елементи от Български земеделски народен съюз. На 2 септември 1944 година партиите от демократичния център, известни като легалната съпротива, образуват държавно управление отпред с Константин Муравиев. То анулира Закона за отбрана на нацията (ЗЗН), а на 5 септември афишира неутралитет по отношение на Съюзниците. На 8 септември е плануван опит за влизане на България във войната против Германия, само че той е осуетен от обвързвания с бъдещите превратаджии боен министър, което дава време на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на София и Червената войска да навлезе в Източна България.
В ранните часове на 9 септември военни елементи, правилни на Звено, правят държавен
прелом в София. На власт е издигнато държавно управление на Отечествения фронт отпред с Кимон Георгиев. Правителството на Георгиев бърза да прочисти целия държавен уред от хора, които по някакъв метод могат да са опасност за новата власт. Въведени са
закони, даващи цялостен надзор върху медиите, оповестено е свикването на Народен съд за съдене на политиците, вкарали България във Втората международна война. Издадени са над 11 000 присъди, от които над 2730 смъртни. Полицията е действително разформирована и сменена с национална милиция, основани от правилни на Отечествен фронт хора и партизански отряди. Същевременно още хиляди хора изчезват безследно в подтекста на непрекъснатите чистки и разпра. Според оценки на Антон Югов и Цола Драгойчева техният брой е окoло 10 000.
Американският публицист и анкетьор Марк Итъридж, изпратен в България от президента на Съединени американски щати Хари Труман, декларира, че действителните жертви са по-скоро ок. 30 000, от които единствено 2000 са по линия на Народния съд. Жертви стават както ръководещите в интервала 1935 –1944 година, по този начин и политиците от така наречен легална съпротива. Дори Димитър Пешев е съден като антисемит, макар че точно той избавя българските евреи. Целият Регентски съвет, дружно с множеството министри от времето на царския режим, са убити или изпратени в трудови лагери, в които са хвърлени десетки хиляди политически пандизчии и съперници на режима.
За да потвърдят верността си към Съюз на съветските социалистически републики, Отечествен фронт вкарват България във войната. Първа българска войска стартира да се бори против немските войски първо в Македония (битките при Стражин и Страцин), а по-късно и в Югославия (Нишката операция) и Унгария (битка при Драва – Соболч). С цената на 30 000 убити и ранени България се надява да заслужи място на съвоюваща страна и да избегне унижението да е измежду изгубилите войната. Войната в Европа завършва на 8 и 9 май 1945 година При последвалите договаряния,
приключили с Парижкия мир от 10 февруари 1947 година, България е оповестена за победена страна, без да получи поддръжка от Съюз на съветските социалистически републики. Тя връща всички окупирани от нея територии и се задължава да изплати репарации в размер на 70 000 000 тогавашни $ на Югославия и Гърция. Следвоенната є войска е лимитирана на 55 000 сухопътни войски, 1800 души за Противовъздушна отбрана и 3500 военнослужещи за флотата, чийто размер не може да надвишава 7500 тона. Предвидени са и Военновъздушни сили с общо 90 самолета, от които не повече от 70 бойни, дружно с личен състав от 5200 военни.
Според известния анекдот от времето на тоталитаризма знамето на България е единственото в света, върху което са записани годината на раждане и годината на гибелта на държавността на съответния народ – 681 – 1944 година Факт е, че 9 септември 1944 година бележи деня на Третата национална злополука. Факт е обаче, че българската държавност не умира с тази дата. Тя мутира. Редно е осемдесет години по-късно да признаем, че с преврата на 9.IX. се поставя завършек на Третата българска страна и се слага
началото на Четвъртата. Новото политическо статукво, открито от българските болшевики, съставлява цялостно разкъсване с концепциите, морала, законите и манталитета на Третото българско царство. Заличаването на обществения и културен хайлайф отваря
необятно порти за издигането на до неотдавна маргинализирани фигури, изплували от най-ниските пластове на остарялото общество. За да узакони властта на малограмотните, Отечествен фронт приема закон, с който със задна дата отстранява просветителния ценз като условие за
заемане на държавни постове. Същевременно е изцяло сменен целият държавен уред – от силовите министерства до елементарните служители.
Комунистическата партия на България се сраства като паразит с страната и построява самобитен клонинг на държавния уред. Всички функционалности в страната са дублирани, като постоянно партийният организъм е този, който обезпечава надзора и глобите над сервилните държавни институции. Членуването в Партията майка се трансформира в conditio sine qua non за издигането на даден човек в йерархията, изплувайки от безличното тресавище на работническата класа и селячеството.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ