В ранните часове на 4 юли 2012 г. фоайето пред

„ В ранните часове на 4 юли 2012 година фоайето пред основната лекционна зала на ЦЕРН (Европейската организация за нуклеарни изследвания) приличаше повече на началото на рок концерт, в сравнение с основната постройка на водещата международна лаборатория по физика на обикновените частици. Десетки студенти с мързеливи очи постепенно навиваха спалните си чували, протягайки се след дългата нощ на твърдия под. Стотици хора се подредиха на опашка през фоайето, към ресторанта и през вратата. Вълнението на опашката пулсираше - макар че възможностите да се влезе в аудиторията бяха дребни, самото наличие беше вълнуващо. Бяхме го намерили. Скаларната парченце съществуваше в природата и на 4 юли 2012 година беше нейният дебют ”.

Така си спомнят деня на откриването на Хигс бозона ( H(125) физиците от ЦЕРН Моника Дънфорд и Андре Давид, които разказват в публикация, показана в каналите в обществените мрежи на ЦЕРН, главните находки, последвали откритието на обикновената парченце.

След откриването му през 2012 година Хигс бозонът се трансформира в един от най-мощните принадлежности за проучване на нашето схващане за природата и за изследване на някои от най-големите отворени въпроси в актуалната физика, предава Българска телеграфна агенция. Голямата находка от началото на юли 2012 година, че обикновената парченце съществува. След това се открива, че тя е тежка и с къс живот. Измерената маса от към 125 GeV провокира извънреден интерес: частицата е доста по-тежка, в сравнение с се чака за известните модели на суперсиметрия, слага Вселената в нестабилно положение сред непоклатимост и метастабилност. И се открива, че животът й е е къс - тя изчезва за 10 на степен минус 22 елементи от секундата.

Откриването на H(125) посредством разпадането му на два фотона незабавно откри, че новата частица няма електричен заряд и изрично не допуска, че тя има спин. 

Взаимодействието на новия бозон с други частици може да се изследва както във връзка с метода на раздробяване, по този начин и във връзка с метода на произвеждане. С откриването му посредством раздробяване на два фотона и два Z-бозона елементарно се стигна до заключението, че частицата H(125) се свързва с бозони (в случая с фотоните - непряко). Това беше доказано в допълнение с измервания на разпадането на два W бозона. Освен това производството на H(125) посредством свързване с бозони се мери, когато два векторни бозона (носители на мощ, като W и Z бозони) се сливат, с цел да произведат скалар, или когато скаларът се излъчва от тежък бозон (т.нар. произвеждане V+H).

Стандартният модел предсказва, че силата на връзката сред H(125) и други частици е пропорционална на техните маси. Изследването на фермионите ревизира тези връзки в три фермионни генерации, обхващащи три порядъка от маси. За най-тежките фермиони са измерени всички връзки - с топ кварките (чрез измервания на производството на ttH), с красивите кварки и с тау лептоните. Сега пробното предизвикателство се състои в това да се доближи до второто потомство, чиято връзка с Хигс бозона е по-слаба. Появяват се първите доказателства за разпади до мюони, а опитите ATLAS и CMS се насочват към разпади до чаровни кварки. 

Хигс  бозонът може да е портал към тъмната материя, пишат физиците. Ако тъмната материя се състои от елементарна(и) частица(и), Стандартният модел не предсказва нито една от тях, разясняват те.  Ако H(125) и частиците на тъмната материя взаимодействат в природата, един от вероятните знаци е този на " невидимите " разпади на Хигс бозона.