Бездомни кучета ще ни помогнат да разберем по-добре радиацията
В ранните часове на 26 април 1986 година две детонации раздрусват атомната електроцентрала покрай украинския град Чернобил (тогава част от Съветския съюз). Аварията в четвърти реактор изхвърли радиоактивен материал във въздуха, което накара руските управляващи да изтеглят хиляди хора от покрайнината. Домовете бяха изоставени и в доста случаи и домашните любимци в тях.
В дните след случая екипи за реагиране издирваха изоставени и бездомни кучета за да ги убият, с цел да спрат разпространяването на радиоактивността. Все отново някои наподобява са оживели, написа " Българска просвета ".
В първото генетично проучване на всеки огромен бозайник в региона към Чернобил, ДНК, събрана от диви кучета, живеещи покрай електроцентралата през днешния ден, разкрива, че те са потомци на кучета, които или са участвали по време на повредата, или са се заселили в региона малко по-късно. Проучването, оповестено на 3 март в Science Advances, е първа стъпка в по-голям план, целящ да дефинира по какъв начин кучетата са се приспособили да оцеляват на едно от най-радиоактивните места на Земята. Изследователите се надяват да употребяват получените познания, с цел да схванат по-добре резултатите от дълготрайното излагане на радиация върху човешката генетика и здраве.
ДНК анализът на кучетата сподели, че те не са новодошли в региона. Чрез сравняване на генетичните профили на кучетата с тези на други бездомни кучета в Източна Европа, екипът откри, че кучетата наоколо до електроцентралата – някои от тях са пастирски породи – са били изолирани от други популации кучета с десетилетия. Изследователите научиха, че макар опасенията на Съветския съюз през 80-те години на предишния век, че кучетата ще мигрират и ще разпространят радиоактивен материал, множеството от тези животни не са се преместили надалеч – тези, които живеят най-близо до електроцентралата, са генетично разнообразни от техните родственици, живеещи единствено на няколко километра надалеч.
Продължителното наличие на кучетата в региона демонстрира, че те са съумели да оцелеят и даже да се развъждат, до момента в който са живели покрай реактора, " което е удивително “, споделя Острандър, генетик в Националния здравен институт на Съединени американски щати в Бетесда, Мериленд, и съавтор на проучването. Аварията от 1986 година излага смъртоносния радиоактивен изотоп цезий-137 на равнища 10 до 400 пъти по-висока покрай електроцентралата, в сравнение с в град Чернобил, който е единствено на 15 километра.
“ДНК пробите на кучетата " са необикновено скъпи “, тъй като те са склонни да споделят съвсем идентични пространства и диета като хората ", счита Острандър. " Никога не сме имали опция да правим тази работа в животно, което отразява нас, както и кучетата. “
Продължаващата война в Украйна не е спряла проучванията на групата, само че с по-малко туристи, които посещават и оставят останки от храна, кучетата в Чернобил се борят да оцелеят. Затова екипът работи с неправителствена организация, с цел да обезпечи храна на бездомните кучета от Чернобил, като отбрани тяхното радиоактивно завещание в идните сложни времена.
В дните след случая екипи за реагиране издирваха изоставени и бездомни кучета за да ги убият, с цел да спрат разпространяването на радиоактивността. Все отново някои наподобява са оживели, написа " Българска просвета ".
В първото генетично проучване на всеки огромен бозайник в региона към Чернобил, ДНК, събрана от диви кучета, живеещи покрай електроцентралата през днешния ден, разкрива, че те са потомци на кучета, които или са участвали по време на повредата, или са се заселили в региона малко по-късно. Проучването, оповестено на 3 март в Science Advances, е първа стъпка в по-голям план, целящ да дефинира по какъв начин кучетата са се приспособили да оцеляват на едно от най-радиоактивните места на Земята. Изследователите се надяват да употребяват получените познания, с цел да схванат по-добре резултатите от дълготрайното излагане на радиация върху човешката генетика и здраве.
ДНК анализът на кучетата сподели, че те не са новодошли в региона. Чрез сравняване на генетичните профили на кучетата с тези на други бездомни кучета в Източна Европа, екипът откри, че кучетата наоколо до електроцентралата – някои от тях са пастирски породи – са били изолирани от други популации кучета с десетилетия. Изследователите научиха, че макар опасенията на Съветския съюз през 80-те години на предишния век, че кучетата ще мигрират и ще разпространят радиоактивен материал, множеството от тези животни не са се преместили надалеч – тези, които живеят най-близо до електроцентралата, са генетично разнообразни от техните родственици, живеещи единствено на няколко километра надалеч.
Продължителното наличие на кучетата в региона демонстрира, че те са съумели да оцелеят и даже да се развъждат, до момента в който са живели покрай реактора, " което е удивително “, споделя Острандър, генетик в Националния здравен институт на Съединени американски щати в Бетесда, Мериленд, и съавтор на проучването. Аварията от 1986 година излага смъртоносния радиоактивен изотоп цезий-137 на равнища 10 до 400 пъти по-висока покрай електроцентралата, в сравнение с в град Чернобил, който е единствено на 15 километра.
“ДНК пробите на кучетата " са необикновено скъпи “, тъй като те са склонни да споделят съвсем идентични пространства и диета като хората ", счита Острандър. " Никога не сме имали опция да правим тази работа в животно, което отразява нас, както и кучетата. “
Продължаващата война в Украйна не е спряла проучванията на групата, само че с по-малко туристи, които посещават и оставят останки от храна, кучетата в Чернобил се борят да оцелеят. Затова екипът работи с неправителствена организация, с цел да обезпечи храна на бездомните кучета от Чернобил, като отбрани тяхното радиоактивно завещание в идните сложни времена.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ