В рамките на своето посещение в Брюксел по повод участие

В рамките на своето посещаване в Брюксел във връзка присъединяване в конференция на тематика “Цифрова промяна в правораздаването – европейски решения в утрешния ден ” с фокус въвеждането на цифровото правораздаване като значима стъпка за усъвършенстване на ефикасното и навреме интернационално съдействие, административният началник на Специализирана прокуратура Валентина Маджарова организира работни срещи с представители на Европейския парламент.

Проведени бяха диалози с Манфред Вебер, ръководител на Групата на Европейската национална партия в Екологичен потенциал, Хуан Фернандо Лопес Агилар, ръководител на Комисия по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, Йерон Ленарс, координатор на ЕНП в Комисията LIBE към Екологичен потенциал, София инт Велд, ръководител на Групата за наблюдаване на демокрацията, правилата на правовата страна и главните права към Комисията LIBЕ.

Участие в работните срещи взеха ръководителят на Специализирания углавен съд Мариета Райкова, заместник-председателят на Специализирания углавен съд Пенка Велинова, заместник-административният началник на Софийска градска прокуратура Христо Кръстев, ръководителят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов и ръководителят на Камарата на следователите в България Петко Петков.

По време на срещите българската страна показа провокациите пред българските магистрати в работата им по следствия на корупционни закононарушения, вътрешна и трансгранична проведена престъпност, произлизащи от признатите законодателни промени на Закона за правосъдната власт, предвиждащи закриване на профилираните магистратури, от чиято подготвеност са този жанр закононарушения. В хода на полемиката бе маркирано, че гарантирането на независимостта на органите на правосъдната власт и специализацията на магистратите би осигурило дейно правосъдие, респективно съблюдаване правилата на правовата страна, върховенството на закона и отбрана правата на жителите. Бе обърнато внимание на опасенията на профилираната магистратура у нас по отношение на отрицателните последствия от закриването на структурите, които директно биха нарушили ефикасното и оправдано протичане на редица досъдебни производства, включително биха довели до нарушение на съществени човешки права на жители по отношение на водени против тях наказателни производства.

Друг акцент в диалозите с представителите на Европейския парламент бе нуждата от провеждането на правосъдна промяна в българското законодателство, която да вкара нужните промени в наказателно-правната материя за възстановяване на успеваемостта на наказателното правораздаване. Българските магистрати показаха своята подготвеност за деен разговор с европейските институции и предпочитание за съдействие с тях чрез експертен опит в областта на правораздаването, дигитализацията и въвеждането на нужния инструментариум, който да благоприятства работата на българската прокуратура и да увеличи доверието на обществото в институцията.