Министерството на финансите залага 30 млрд. нов дълг за 4 години
В рамките на идващите четири години държавният дълг на България ще нарасне с повече от 30 милиарда лева Съответно ще нарастват и лихвите по обслужването на този трупащ се дълг и единствено през 2028 година бюджетът ще би трябвало да отдели близо 3 милиарда лева за тази цел. Това демонстрират числата, заложени от финансовия министър Людмила Петкова в проектобюджета в Средносрочната бюджетна прогноза за идващите четири години.
В края на интервала 2025 – 2028 година, съгласно документа, България ще е с насъбран дълг на стойност 81.1 милиарда лева, или 32.8% от прогнозния БВП (БВП). Агрегираните лихвени заплащания за четирите години ще доближат 9.1 милиарда лева
Основната част от новите заеми, както постоянно, са планувани за покриване на заложения бюджетен недостиг, за рефинансиране на падежиращ дълг и за лихвите по него.
Петкова продължава политиката на Асен Василев и ще държи бюджетния недостиг на ръба на допустимите 3% в идващите 4 години. Тя даже показва, че фактическият недостиг за 2025 година е близо 6%, само че с подхванатите еднократни ограничения за покриването му, отново ще влезе в границите на 3%.
Структура на българския дълг
В структурата на дълга по остатъчен матуритет към края на 2024 година се чака превес да има дългът със срочност от над 10 години – 32.2% (29% за 2023 г.), следван от дълга със срочност от 5 до 10 години – 31.4% (36.1% за 2023 г.), дълга със срочност от 1 до 5 години – 29.2% (26.7% за 2023 г.) и този с матуритет до 1 година – 7.2% (8.2% за 2023 г.). През целия планиран интервал се следи опазване на преобладаващия дял на дълга с матуритет от 5 до 10 години и на дълга с матуритет над 10 години.
По типове принадлежности облигациите, издадени на интернационалните финансови пазари, ще продължат да заемат доминантна позиция както в края на 2024 година – 64,9% (61,8% за 2023 г.), по този начин и през целия планиран интервал. Делът им е с възходяща наклонност и се чака в края на интервала да доближи 81%. Държавните скъпи бумаги (ДЦК), издадени на вътрешния пазар, и държавните заеми са с намаляващ дял, който в края на 2028 година доближава надлежно до 13.7% и 4.5%.
По кредитори към края на 2024 година максимален дял имат получените заеми от Европейски съюз (в това число от Европейска инвестиционна банка и ЕК) – 82% (81.1% за 2023 г.), като през идващите години се предвижда опазване на доминантната му позиция. Очакванията са за повишаване на каузи на заемите, получени от БРСЕ, и постигане до 15.1% в края на интервала (7.2% към края 2024 г.), при намаляващ дял на заемите от Международна банка за възобновяване и развиване (МБВР) и на заемите от кредитори в раздел „ Други “.
Лихвената и валутна конструкция на дълга към края на 2024 година се характеризират с ясно изразен превес на отговорностите с закрепен лихвен % от 99.7% (99.5% за 2023 г.) и на евровия и левовия съставен елемент на дълга – 94.2% (99.9% за 2023 г.), като тази наклонност се резервира през целия обсъждан интервал. Лихвените разноски за обслужването на държавния дълг през 2024 година се чака да се усилят до 953,.5 млн. лева (831.1 млн. лева по външния и 122.4 млн. лева по вътрешния ) по отношение на равнището, регистрирано в края на 2023 година от 781.9 млн. лева ( 665 млн. лева по външния и 116.9 млн. лева по вътрешния).
В края на интервала 2025 – 2028 година, съгласно документа, България ще е с насъбран дълг на стойност 81.1 милиарда лева, или 32.8% от прогнозния БВП (БВП). Агрегираните лихвени заплащания за четирите години ще доближат 9.1 милиарда лева
Основната част от новите заеми, както постоянно, са планувани за покриване на заложения бюджетен недостиг, за рефинансиране на падежиращ дълг и за лихвите по него.
Петкова продължава политиката на Асен Василев и ще държи бюджетния недостиг на ръба на допустимите 3% в идващите 4 години. Тя даже показва, че фактическият недостиг за 2025 година е близо 6%, само че с подхванатите еднократни ограничения за покриването му, отново ще влезе в границите на 3%.
Структура на българския дълг
В структурата на дълга по остатъчен матуритет към края на 2024 година се чака превес да има дългът със срочност от над 10 години – 32.2% (29% за 2023 г.), следван от дълга със срочност от 5 до 10 години – 31.4% (36.1% за 2023 г.), дълга със срочност от 1 до 5 години – 29.2% (26.7% за 2023 г.) и този с матуритет до 1 година – 7.2% (8.2% за 2023 г.). През целия планиран интервал се следи опазване на преобладаващия дял на дълга с матуритет от 5 до 10 години и на дълга с матуритет над 10 години.
По типове принадлежности облигациите, издадени на интернационалните финансови пазари, ще продължат да заемат доминантна позиция както в края на 2024 година – 64,9% (61,8% за 2023 г.), по този начин и през целия планиран интервал. Делът им е с възходяща наклонност и се чака в края на интервала да доближи 81%. Държавните скъпи бумаги (ДЦК), издадени на вътрешния пазар, и държавните заеми са с намаляващ дял, който в края на 2028 година доближава надлежно до 13.7% и 4.5%.
По кредитори към края на 2024 година максимален дял имат получените заеми от Европейски съюз (в това число от Европейска инвестиционна банка и ЕК) – 82% (81.1% за 2023 г.), като през идващите години се предвижда опазване на доминантната му позиция. Очакванията са за повишаване на каузи на заемите, получени от БРСЕ, и постигане до 15.1% в края на интервала (7.2% към края 2024 г.), при намаляващ дял на заемите от Международна банка за възобновяване и развиване (МБВР) и на заемите от кредитори в раздел „ Други “.
Лихвената и валутна конструкция на дълга към края на 2024 година се характеризират с ясно изразен превес на отговорностите с закрепен лихвен % от 99.7% (99.5% за 2023 г.) и на евровия и левовия съставен елемент на дълга – 94.2% (99.9% за 2023 г.), като тази наклонност се резервира през целия обсъждан интервал. Лихвените разноски за обслужването на държавния дълг през 2024 година се чака да се усилят до 953,.5 млн. лева (831.1 млн. лева по външния и 122.4 млн. лева по вътрешния ) по отношение на равнището, регистрирано в края на 2023 година от 781.9 млн. лева ( 665 млн. лева по външния и 116.9 млн. лева по вътрешния).
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ