В рамките на по-малко от денонощие премиерът в оставка Бойко

В рамките на по-малко от денонощие министър председателят в оставка Бойко Борисов удостовери два пъти изказванията на свои някогашни съратници от каратето, че е страхливец, който бяга от конфликт с рискови противници.
Бойко се бои от пердах щом мачът не е уречен в негова изгода. Хвърли кърпата на тепиха още през вчерашния ден сутринта, когато си подаде оставката документално в нарушаване на конституцията. Тя повелява министър председателят да застане пред депутатите в Народното събрание, с цел да съобщи законно властта.
Часове по-късно новото болшинство в Народното събрание го прикани още през днешния ден да бъде изслушан в пленарната зала. Приканиха го да дава отговор на въпроси за Плана за възобновяване и резистентност на Европейски съюз. Но Методиевич сподели още веднъж своята плашливост. Обяви, че излиза в отпуск.
Вече не му се управлява неодобреното държавно управление, не му се ще да го наставлява властнически пред камерите в ранни зори с монолозите пред немите си министри, с цел да видят всички всички какъв брой непоколебим и обективен шеф е. Почива му се внезапно на неуморния агитатор на личните победи.
Със селски сюжети той финтираше недоволните жители. Близо година разиграваше поданството с неочаквани местни визити. Изтезаваше възрастни хора при непредвидените срещи да му ръкопляскат за благоволението да им строи нещо с държавни пари или да ги подарява предизборно с по 50 лв..
Сега шикалкавещият от ден на ден наподобява на Шикългрубер. И тук ”Берлин” падна, що се отнася до едноименния хотел край София, откъдето се управляваше модела Борисов от години, продаден от Шиши в последните дни на ръководството на Шиши от Банкя
Така наподобява неадекватността на Шишигербера в последните му дни в бункера на обречената му власт, откъдето издава несъответстващи на действителната конюнктура заповеди.
Беглецът от възмездието става все по-жалък. И колкото по-бързо помогне посредством своите заешки подскоци на зиг-заг на личната елементарна аудитория да прогледне що за “смелчак” е, толкоз повече шансове има да се състои смяната в България.
Не е вест, че Методиевич ненавижда да застава пред сериозна публика. Постара се да подчини медиите. Беше предпочитана задача на неговото путинолюбиво ръководство по путински пример. В “мек вариант” – т.е. без да хвърля в пандиза волнодумци. “Само” ги маргинализираше по всевъзможни способи. Газеше ги с властовата джипка, яхната от него.
На него му дай да дудне без съперници. И до момента в който не го призоват в съда, това няма да се промени.
Още по-жалко е да се види постоянството му в това отношение, в случай че е допустимо да има такова градуиране на падението му, при обяснението за бягството му. Неговата все по-пресирана му от действителностите пресслужба съобщи:
“Министър-председателят разгласи, че има намерение да работи целеустремено по тематиката и затова излиза в отпуск, като ще бъде заместван от вицепремиера Томислав Дончев”.
“Работа, работа, работа”. Тя ще го направи свободен, изясняват следизборно в удостоверение на нацисткия му по звучене избирателен девиз от щаба на неговата беззащитност.
Джон Ъпдайк е предложил прилика още през 1960 година с романа си “Заеко, бягай”. В него основният воин Хари Енгстръм – Заека се любува на безгрижната си безнаказаност, вярвайки, че е постигнал някаква граница на спасението.
Време е “верващият” Методиевич да се разсъни от тази илюзия и да освободи по този метод от съня им своите елементарни гласоподаватели.

Иво Инджев