Операция Райнхард: Когато нацистите унищожиха най-голямата еврейска общност в Европа
В рамките на Операция " Райнхард " нацистите убиват над 1,8 милиона евреи в Полша. Стотици хиляди са депортирани от Варшавското гето в Треблинка. Нацистите не щадят никого - нито възрастните, нито болните, нито децата.
Животът на евреите в полската столица Варшава преди 80 години е представлявал истински пъкъл. След немското навлизане в Полша през септември 1939 година те били подложени на непрекъснати преследвания от окупаторите. През ноември 1940 година евреите са натъпкани във Варшавското гето в северозападната част на града. До 450 хиляди мъже, дами и деца живеят в препълнени затворени пространства зад високи стени. Около 100 хиляди души губят живота си в следствие от апетит, епидемии и изтезания.
Напускането на затворената зона без позволение се наказвало със гибел. Оказването на помощ за жителите на гетото извън водела до същото наказване. Охраната не се колебаела да стреля даже по дребни деца, които вкарвали храна или въглища. Разлагащите се трупове по тротоарите се трансформирали в част от всекидневието.
Херман Хьофле дава заповедта за депортацията
Датата 22 юли 1942 година е трагична повратна точка в историята на евреите от Варшава, които били съвсем една трета от популацията на полската столица преди войната. " В 10 часа се появи щурмбанфюрер Хьофле с придружители ", написа в дневника си Адам Черняков, ръководител на основания от нацистите еврейски съвет. " Беше ни казано, че - с някои изключения - евреите би трябвало да бъдат депортирани на Изток, без значение от пола и възрастта си. " Инженерът и политик Черняков бил заставен от нацистите да извършва заповедите им. Всеки ден той трябвало да приготвя 6000 души от гетото за депортиране, като скоро Секретен сътрудник нараснало дневната квота на 10 000 души.
" Искат от мен да убия със личните си ръце децата на моя народ ", написа Черняков на 23.07.1942 година в прощално писмо до брачната половинка си ден след началото на депортациите. " Не ми остава нищо друго, с изключение на да умра. " Той поставя завършек на живота си с капсула цианид. Смъртта му обаче не стопира всеобщото изтребване.
Целта на пътуването - газовата камера в Треблинка
Депортирането е осъществено с най-голяма свирепост, с цел да се пресече всякаква опозиция още в зародиш. Къщите са заобиколени от еврейската полиция и немските елементи. Жителите им са изкарани на двора с камшици и тояги, подредени в колони и отведени на железопътната гара.
Хората били натъпкани във вагони за добитък и отведени в концентрационния лагер Треблинка. Там те нормално умирали в газовата камера още в деня на идването. " Голямата акция " била маскирана от германците като " преселване на Изток ". Скоро за мнозина станало ясно, че в края на пътуването ги чака гибел. Хората, които са съумели да избягат от влаковете, предизвестили съгражданите си. Въпреки това мнозина - от обезсърчение или от отговорност за своите близки - не виждали метод да избегнат гибелта.
Януш Корчак избира да почине дружно с децата си
В началото на август ръководителят на сиропиталището Януш Корчак също се появил на мястото на товарене на вагоните, дружно с децата. Уважаваният доктор и педагог имал опция да избяга от гетото, само че не желаел да изостави поверените му момчета и девойки. За да ги успокои, той им споделил, че " отиват в провинцията. " После ги придружил до гибелта им.
Заедно с Корчак и сираците починала и колежката му Стефания Вилчинска. Детската здравна сестра Адина Блади-Швайгер избрала различен път. Тя дала на младите си пациенти морфин и ги умъртвила, преди германците да ги заловят.
Според немски източници в границите на два месеца над 250 000 евреи били депортирани в Треблинка. Еврейските източници приказват за близо 300 000 жертви. Няколко хиляди заболели и остарели хора, негодни за превозване, били разстреляни в еврейското гробище във Варшава.
Останали живи към 35 000 евреи, които били употребявани във фабриките. 20 000 до 25 000 души избегнали депортацията и траяли да живеят незаконно в останалите елементи на гетото. Когато трябвало да бъдат депортирани оттова през април 1943 година, почнало въстанието във Варшавското гето. Убити били 13 000 евреи. Останалите били отведени в Треблинка и други лагери. " Еврейска Варшава спря да съществува ", пиши свидетел. Най-голямата еврейска общественост в Европа била унищожена.
Дяволският проект на Глобочник
Убийството на варшавските евреи обаче е единствено част от цялостния проект за изтребване на всички евреи в Полша, станал прочут като Операция " Райнхард ".
Още на 13 октомври 1941 година Хайнрих Химлер подрежда на командира от Секретен сътрудник Одило Глобочник да убие евреите в южната част на окупираната страна. Веднага почнало построяването на първия лагер за изтребване - Белжец. По-късно били издигнати още два сходни лагера, в които жертвите били обгазявани незабавно след идването им - Собибор и Треблинка. От 1943 година Майданек също служил като място за изтребване.
Глобочник набира за незаконния си план хора с опит от така наречен стратегия за евтаназия. В рамките на по този начин наречената " Акция-T4 " до август 1941 година са убити към 70 000 пациенти от психиатрични санаториуми в Германия, главно с газ. През нощта на 16 против 17 март 1942 година почнало изтребването на евреите в Люблин.
Стъпка по стъпка акцията се разпростряла върху цялата територия на окупирана Полша. Убийствата траяли до ноември 1943 година, когато лагерите били разпуснати, а последните пандизчии - разстреляни. Според откривателя на Холокоста Стефан Линщаедт по време на Операция " Райнхард " са убити най-малко 1,8 милиона. Изтреблението на европейските евреи траяло и по-късно. Убити били общо шест милиона евреи. Стотици хиляди синти и роми също станали жертва на геноцида.
Почти без оживели
Само към 150 души оцеляват в Белжец, Собибор и Треблинка. Бившите немски лагери за изтребване остават забравени дълго време. Но с времето лагерът Аушвиц се трансформира в злокобен знак на Холокоста.
Мястото, където е било ситуирано Варшавското гето, е сринато до земята от нацистите. След войната в региона на гетото бил повдигнат нов жилищен комплекс. В полската столица съвсем не са останали следи от еврейското население. Едва през 1988 година на някогашния пункт за товарене, където варшавските евреи били изпращани за депортация, е повдигнат мемориал.
Животът на евреите в полската столица Варшава преди 80 години е представлявал истински пъкъл. След немското навлизане в Полша през септември 1939 година те били подложени на непрекъснати преследвания от окупаторите. През ноември 1940 година евреите са натъпкани във Варшавското гето в северозападната част на града. До 450 хиляди мъже, дами и деца живеят в препълнени затворени пространства зад високи стени. Около 100 хиляди души губят живота си в следствие от апетит, епидемии и изтезания.
Напускането на затворената зона без позволение се наказвало със гибел. Оказването на помощ за жителите на гетото извън водела до същото наказване. Охраната не се колебаела да стреля даже по дребни деца, които вкарвали храна или въглища. Разлагащите се трупове по тротоарите се трансформирали в част от всекидневието.
Херман Хьофле дава заповедта за депортацията
Датата 22 юли 1942 година е трагична повратна точка в историята на евреите от Варшава, които били съвсем една трета от популацията на полската столица преди войната. " В 10 часа се появи щурмбанфюрер Хьофле с придружители ", написа в дневника си Адам Черняков, ръководител на основания от нацистите еврейски съвет. " Беше ни казано, че - с някои изключения - евреите би трябвало да бъдат депортирани на Изток, без значение от пола и възрастта си. " Инженерът и политик Черняков бил заставен от нацистите да извършва заповедите им. Всеки ден той трябвало да приготвя 6000 души от гетото за депортиране, като скоро Секретен сътрудник нараснало дневната квота на 10 000 души.
" Искат от мен да убия със личните си ръце децата на моя народ ", написа Черняков на 23.07.1942 година в прощално писмо до брачната половинка си ден след началото на депортациите. " Не ми остава нищо друго, с изключение на да умра. " Той поставя завършек на живота си с капсула цианид. Смъртта му обаче не стопира всеобщото изтребване.
Целта на пътуването - газовата камера в Треблинка
Депортирането е осъществено с най-голяма свирепост, с цел да се пресече всякаква опозиция още в зародиш. Къщите са заобиколени от еврейската полиция и немските елементи. Жителите им са изкарани на двора с камшици и тояги, подредени в колони и отведени на железопътната гара.
Хората били натъпкани във вагони за добитък и отведени в концентрационния лагер Треблинка. Там те нормално умирали в газовата камера още в деня на идването. " Голямата акция " била маскирана от германците като " преселване на Изток ". Скоро за мнозина станало ясно, че в края на пътуването ги чака гибел. Хората, които са съумели да избягат от влаковете, предизвестили съгражданите си. Въпреки това мнозина - от обезсърчение или от отговорност за своите близки - не виждали метод да избегнат гибелта.
Януш Корчак избира да почине дружно с децата си
В началото на август ръководителят на сиропиталището Януш Корчак също се появил на мястото на товарене на вагоните, дружно с децата. Уважаваният доктор и педагог имал опция да избяга от гетото, само че не желаел да изостави поверените му момчета и девойки. За да ги успокои, той им споделил, че " отиват в провинцията. " После ги придружил до гибелта им.
Заедно с Корчак и сираците починала и колежката му Стефания Вилчинска. Детската здравна сестра Адина Блади-Швайгер избрала различен път. Тя дала на младите си пациенти морфин и ги умъртвила, преди германците да ги заловят.
Според немски източници в границите на два месеца над 250 000 евреи били депортирани в Треблинка. Еврейските източници приказват за близо 300 000 жертви. Няколко хиляди заболели и остарели хора, негодни за превозване, били разстреляни в еврейското гробище във Варшава.
Останали живи към 35 000 евреи, които били употребявани във фабриките. 20 000 до 25 000 души избегнали депортацията и траяли да живеят незаконно в останалите елементи на гетото. Когато трябвало да бъдат депортирани оттова през април 1943 година, почнало въстанието във Варшавското гето. Убити били 13 000 евреи. Останалите били отведени в Треблинка и други лагери. " Еврейска Варшава спря да съществува ", пиши свидетел. Най-голямата еврейска общественост в Европа била унищожена.
Дяволският проект на Глобочник
Убийството на варшавските евреи обаче е единствено част от цялостния проект за изтребване на всички евреи в Полша, станал прочут като Операция " Райнхард ".
Още на 13 октомври 1941 година Хайнрих Химлер подрежда на командира от Секретен сътрудник Одило Глобочник да убие евреите в южната част на окупираната страна. Веднага почнало построяването на първия лагер за изтребване - Белжец. По-късно били издигнати още два сходни лагера, в които жертвите били обгазявани незабавно след идването им - Собибор и Треблинка. От 1943 година Майданек също служил като място за изтребване.
Глобочник набира за незаконния си план хора с опит от така наречен стратегия за евтаназия. В рамките на по този начин наречената " Акция-T4 " до август 1941 година са убити към 70 000 пациенти от психиатрични санаториуми в Германия, главно с газ. През нощта на 16 против 17 март 1942 година почнало изтребването на евреите в Люблин.
Стъпка по стъпка акцията се разпростряла върху цялата територия на окупирана Полша. Убийствата траяли до ноември 1943 година, когато лагерите били разпуснати, а последните пандизчии - разстреляни. Според откривателя на Холокоста Стефан Линщаедт по време на Операция " Райнхард " са убити най-малко 1,8 милиона. Изтреблението на европейските евреи траяло и по-късно. Убити били общо шест милиона евреи. Стотици хиляди синти и роми също станали жертва на геноцида.
Почти без оживели
Само към 150 души оцеляват в Белжец, Собибор и Треблинка. Бившите немски лагери за изтребване остават забравени дълго време. Но с времето лагерът Аушвиц се трансформира в злокобен знак на Холокоста.
Мястото, където е било ситуирано Варшавското гето, е сринато до земята от нацистите. След войната в региона на гетото бил повдигнат нов жилищен комплекс. В полската столица съвсем не са останали следи от еврейското население. Едва през 1988 година на някогашния пункт за товарене, където варшавските евреи били изпращани за депортация, е повдигнат мемориал.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ