В рамките на два месеца правителството на България пласира четири

В рамките на два месеца държавното управление на България пласира четири излъчвания левови облигации на обща стойност 700.6 млн. лв.. Според политици от ръководещото болшинство това се правело, с цел да се обезпечат средства за заплащане по договорката за покупка на самолетите F-16. На пръв взор сходни пояснения са меко казано странни в случай, че преди пласирането на тези дългови бумаги фискалния запас на държавното управление в Българска народна банка бе 10.78 милиарда лв. (в края на юли - след продажбата на облигациите той е 11.59 милиарда лева).

Още повече, че остатъкът в държавния бюджет в средата на годината съгласно Министерството на финансите е 1.98 милиарда лв., а по Консолидираната фискална стратегия е 3.23 милиарда лв.. Но доколкото осъществяването на плануваните финансови разноски за 2019-та - 2.76 милиарда лв., за първото полугодие е под 10% от тази сума, регистрираните бюджетни остатъци би трябвало да се одобряват много условно.

Пласирането на облигациите за общо 700.6 млн. лв. през юни и юли насочи вниманието ни към общия размер на държавния дълг и неговите законови предели. Според член 66 от Закона за държавния бюджет за 2019-та оптималният размер на държавния дълг към края на 2019 година не може да надвишава 22.2 милиарда лв.. Това значи, че през годината той може да надвишава тази сума, стига при приключването й да е в избрания от закона предел. В противоположен случай бюджетът би трябвало да бъде обновен. За да изясним дали такава заплаха има, зададохме няколко въпроса на Министерството на финансите и получихме навреме отговори, които публикуваме.

Предвиждат ли се до края на годината погашения по главници на държавния дълг? Кога, в какъв размер и по кои отговорности?
През второто полугодие на 2019 година се плануват погашения единствено по външния държавен дълг към следните кредитори:

Снимка 437301
2. Какъв е размерът на държавния дълг в левове в края на юни 2019-а?

Към 30.06.2019 година номиналният размер на държавния дълг възлиза на 21,3 милиарда лева

3. За задачите на осъществяването на Закона за държавния бюджет за 2019-а по какъв начин се пресмята държавният дълг, на брутна или на чиста основа и в случай че е на чиста основа, по какъв начин се пресмята тя?

Номиналният размер на държавния дълг към края на годината се пресмята по следния метод:

Размер на държавния дълг към 31.12.2018 г.;
Изменение на дълговото финансиране за годината (т.1 + т.2):- общо усвоявания по държавния дълг /вътрешен и външен/ (+);- общо погашения по държавния дълг /вътрешен и външен/ (-).
Преоценка на дълга за 2019 година и разликата сред номинал и главица;
Размер на държавния дълг по номинал към 31.12.2019 година (I+II+III).

4. Ще се наложи ли смяна на лимита, заложен в Закона за Държавния бюджет за 2019-а, който държавният дълг не може да надвиши в края на 2019-а?

Не се плануват промени в избраните според ЗДБРБ за 2019 година дългови ограничавания, в това число и с признатия от Народно събрание Закон за изменение на ЗДБРБ за 2019 година, обнародван Дъждовни води, брой 60 от 30.07.2019 година

Явно за момента държавното управление към момента има пространство за финансово маневриране посредством издаване на в допълнение количество облигации. Във всеки случай е добре, след осъществяването на всички планувани и изключителни заплащания, ръководещите да приключат годината с фискален запас в Българска народна банка, чийто общ размер да не по-малък от 10 милиарда лв.. И през идващите години да се пробват да го усилват приблизително с по милиард - милиард и половина годишно. Само по този метод ще има задоволително висока гаранция за финансовата непоклатимост на страната. /news.bg