Само във Фрог: Как за 10 мин. се изпаряват 1 милион лева заради мистично изчезнала река?
В рамките на 5 дни хиляди останаха без вода, а поради бедствието беше призован спешен щаб. На пунктове бяха ситуирани водоноски, с цел да може хората да покриват най-малко битовите си потребности.
Населението на общината философски устоя дните безводие. Безспорно обаче един от най-потърпевшите от мистериозното изгубване на реката е индивидът с рибарниците, който изгуби тонове риба. За бизнесът да не приказваме, той беше тотално погубен в границите на 24 часа. Днес ще ви срещнем с него, с цел да разберем какво прави в този момент, три месеца след бедствието в Своге.
Намираме го прибирайки се от София, ходил да докара фураж за рибите, пробвайки се да възвърне производството. На път сътрудници му дали назаем и малко шаран за Никулден, тъй като преди време, той доста им е помагал. Това, което от пръв взор прави усещане е, че Емил се бори, със зъби и нокти се бори, с цел да избави бизнеса си.
Е то по какъв начин протече рзговорът ни.
Какво се случва с теб три месеца след екологичната, в случай че мога по този начин да я дефинира злополука с водата в Искрецка река? Колко пари изгуби?
Аз владея две стопанства за риба, в едното съм притежател, в другото съм съсобственик, като крайните загуби ми възлизат на към 1 млн.лв. В какво се включват тези загуби. Налична стока, биомаса, във типа на подготвена продукция за пазара, във тип на подрастващи риби, които са били в развой на произвеждане, за към 750 хиляди лева Тъй като е цикъл, в който до момента в който стигнеш до продажба би трябвало да изминат девет месеца, през които да вземеш едни личинки на хайвер, да ги платиш в Испания, да ги вкараш в България.
Като тръгнеш от там, след към 9 месеца и половина, съгласно зависи от метеорологичните условия, чак тогава можеш да излезеш на пазара. Въпросът е, че пазара изисква да си непрекъснат, т.е. освен да произведеш една продукция, а би трябвало всеки месец да изкарваш такава. Това значи, че възобновяване на едно стопанство лишава към година и половина. Период, в който нямаш безспорни никакви доходи, единствено разноски. В това число прибавяме и наличните служащи, тъй като и в двете стопанства поддържаме към 5 индивида личен състав, за който аз съм поел ангажимент да им подсигурявам работа, с цел да могат те да хранят техните фамилии. Калкурирайки тези разноски плюс подрастващата биомаса, общите загуби са толкоз, 1 милион.
Помним, че тонове риба от твоя рибарник измря тогава. Колко тъкмо риба изгуби и съумя ли да спасиш най-малко нещо?
Около 50-60 тона, като от тези количества включваме и зарибителната маса, която е доста по-скъпа, в сравнение с готовия артикул.
Доколкото разбирам ти сега си в стадий на възобновяване на загубите.
Да, сега съм в развой на възобновяване на загубите и в случай че можем процентно да го назовем, съм възстановил 30% от производството. Но отново да кажем, че тези проценти, които съм възстановил не са постигане до някакви доходи. Просто набавяш една суровина, с която да работиш.
Колко време ще ти е належащо, с цел да възстановиш загубите?
За да възстановя индустриалния развой, във разновидността, в който е бил, ще ми е нужна година, година и половина. Говорим единствено за възобновяване на индустриалния развой. За да възстановя загубите, ще са ми нужни най-малко 5 години.
Държавата или общината подкрепиха ли те тогава по някакъв метод? Тогава беше призован спешен щаб, те помогнаха ли по някакъв метод?
От датата на случилото се, до днешна дата, по никакъв метод не са ме подкрепили. На базата на това, че беше оповестено бедствено състояние, т.е. случилото се не е по моя виновност, съм пращал молби за помощ до община Своге, до регионалната администрация и до Министерство на земеделието. До момента от община Своге, не съм получил даже отговор на молбата ми за помощ, От регионалната администрация получих отговор, че писмото е препратено към Министерство на земеделието, от където също нямам никакъв отговор. В общи линии, никой не се е поинтересувал и не ме е търсил за нищо.
Какво е чувството да гледаш по какъв начин бизнесът ти се срутва пред очите без нищо да можеш да направиш и по какъв начин се подвигна на крайници въобще?
Едва ли ще намеря верните думи да го опиша, чувството е неописуемо. Това нещо, което си градил 16-18 години, лишавал си се от свободно време, лишавал си се от всевъзможни придобивки единствено и единствено да успееш да надграждаш в бизнеса, да правиш някакви вложения. Когато всичкото това нещо го загубиш в границите на 10 мин. Правиш всичко допустимо по някакъв метод да го предотвратиш и установиш, че е непостижимо да противостоиш на това нещо, виждаш по какъв начин всичко си отива, това е нещо, което няма по какъв начин да се опише с думи.
Помня, че когато се случваше тази покруса цялото ти семейство, в това число дамата и децата ти се бореха със зъби и нокти да избавят рибата от рибарника. Как се опитвахте да предотвратите най-лошото?
Едно от условията за развъждане на риба е да има непрекъсната температура и непрекъснато течаща вода, както и О2 с цел да може тази риба да диша. Това, което зависеше от нас и години сме се подготвяли за сходни спешни обстановки беше да съумяваме да набираме в допълнение О2, което и направихме. Ако не бяха тези наши дейности, рибата щеше да почине безусловно за 10-15 мин. след прекъсването на водата, тъй като няма приток на О2 и не може да диша. На базата на наличните съоражения, които имаме, успяхме да държим рибата още 10-11 часа жива, само че в един миг тя просто се натрови сама от изпражненията и течностите, слузта която изпуска при стрес. Водата замириса на амуняк и рибата стартира да се трови.
Аз не съм експерт, не е и нужно да бъдеш подобен. Отивайки на изворите, където извира водата. Всеки може да отиде и да види там едни сложени кранове, от които има алтернатива да пренасочваш водата в посока с. Искрец. Другия вид е да я пренасочиш към Петрохан. Отивайки на мястотосе вижда, че водата е пренасочвана към вецовете, които са ситуирани в Петрохан. Това е една каскада от вецове, която се намира на Бързия. Това е първото нещо, което всеки може да види на място. Другото значимо нещо, което можем да споменем. Три дни преди да се върне водата в коритото и да стартира да тече още веднъж, ген. Николов, който беше началник на спешния щаб, с част от локалната власт, се качиха на въпросните извори и кранове, на така наречената деривация. Един час по-късно се прибра до Своге и отпътува в София, където на формален брифинг разгласи, че на мястото има вода, която тече към посока вецовете и нищо не тече в посока към Искрец.
По националната медия той съобщи, че е наредил крановете да бъдат затворени посока вецовете и да бъдат отворени посока Искрец и Своге. Освен това има научни зследвания, които сочат, че водата от изворите до Искрец пътува 24 часа Точно толкоз време след изказването водата пристигна. Смятам, че на база всичко това, не е нужно да си голям експерт, с цел да схванеш какво се е случило.
Населението на общината философски устоя дните безводие. Безспорно обаче един от най-потърпевшите от мистериозното изгубване на реката е индивидът с рибарниците, който изгуби тонове риба. За бизнесът да не приказваме, той беше тотално погубен в границите на 24 часа. Днес ще ви срещнем с него, с цел да разберем какво прави в този момент, три месеца след бедствието в Своге.
Намираме го прибирайки се от София, ходил да докара фураж за рибите, пробвайки се да възвърне производството. На път сътрудници му дали назаем и малко шаран за Никулден, тъй като преди време, той доста им е помагал. Това, което от пръв взор прави усещане е, че Емил се бори, със зъби и нокти се бори, с цел да избави бизнеса си.
Е то по какъв начин протече рзговорът ни.
Какво се случва с теб три месеца след екологичната, в случай че мога по този начин да я дефинира злополука с водата в Искрецка река? Колко пари изгуби?
Аз владея две стопанства за риба, в едното съм притежател, в другото съм съсобственик, като крайните загуби ми възлизат на към 1 млн.лв. В какво се включват тези загуби. Налична стока, биомаса, във типа на подготвена продукция за пазара, във тип на подрастващи риби, които са били в развой на произвеждане, за към 750 хиляди лева Тъй като е цикъл, в който до момента в който стигнеш до продажба би трябвало да изминат девет месеца, през които да вземеш едни личинки на хайвер, да ги платиш в Испания, да ги вкараш в България.
Като тръгнеш от там, след към 9 месеца и половина, съгласно зависи от метеорологичните условия, чак тогава можеш да излезеш на пазара. Въпросът е, че пазара изисква да си непрекъснат, т.е. освен да произведеш една продукция, а би трябвало всеки месец да изкарваш такава. Това значи, че възобновяване на едно стопанство лишава към година и половина. Период, в който нямаш безспорни никакви доходи, единствено разноски. В това число прибавяме и наличните служащи, тъй като и в двете стопанства поддържаме към 5 индивида личен състав, за който аз съм поел ангажимент да им подсигурявам работа, с цел да могат те да хранят техните фамилии. Калкурирайки тези разноски плюс подрастващата биомаса, общите загуби са толкоз, 1 милион.
Помним, че тонове риба от твоя рибарник измря тогава. Колко тъкмо риба изгуби и съумя ли да спасиш най-малко нещо?
Около 50-60 тона, като от тези количества включваме и зарибителната маса, която е доста по-скъпа, в сравнение с готовия артикул.
Доколкото разбирам ти сега си в стадий на възобновяване на загубите.
Да, сега съм в развой на възобновяване на загубите и в случай че можем процентно да го назовем, съм възстановил 30% от производството. Но отново да кажем, че тези проценти, които съм възстановил не са постигане до някакви доходи. Просто набавяш една суровина, с която да работиш.
Колко време ще ти е належащо, с цел да възстановиш загубите?
За да възстановя индустриалния развой, във разновидността, в който е бил, ще ми е нужна година, година и половина. Говорим единствено за възобновяване на индустриалния развой. За да възстановя загубите, ще са ми нужни най-малко 5 години.
Държавата или общината подкрепиха ли те тогава по някакъв метод? Тогава беше призован спешен щаб, те помогнаха ли по някакъв метод?
От датата на случилото се, до днешна дата, по никакъв метод не са ме подкрепили. На базата на това, че беше оповестено бедствено състояние, т.е. случилото се не е по моя виновност, съм пращал молби за помощ до община Своге, до регионалната администрация и до Министерство на земеделието. До момента от община Своге, не съм получил даже отговор на молбата ми за помощ, От регионалната администрация получих отговор, че писмото е препратено към Министерство на земеделието, от където също нямам никакъв отговор. В общи линии, никой не се е поинтересувал и не ме е търсил за нищо.
Какво е чувството да гледаш по какъв начин бизнесът ти се срутва пред очите без нищо да можеш да направиш и по какъв начин се подвигна на крайници въобще?
Едва ли ще намеря верните думи да го опиша, чувството е неописуемо. Това нещо, което си градил 16-18 години, лишавал си се от свободно време, лишавал си се от всевъзможни придобивки единствено и единствено да успееш да надграждаш в бизнеса, да правиш някакви вложения. Когато всичкото това нещо го загубиш в границите на 10 мин. Правиш всичко допустимо по някакъв метод да го предотвратиш и установиш, че е непостижимо да противостоиш на това нещо, виждаш по какъв начин всичко си отива, това е нещо, което няма по какъв начин да се опише с думи.
Помня, че когато се случваше тази покруса цялото ти семейство, в това число дамата и децата ти се бореха със зъби и нокти да избавят рибата от рибарника. Как се опитвахте да предотвратите най-лошото?
Едно от условията за развъждане на риба е да има непрекъсната температура и непрекъснато течаща вода, както и О2 с цел да може тази риба да диша. Това, което зависеше от нас и години сме се подготвяли за сходни спешни обстановки беше да съумяваме да набираме в допълнение О2, което и направихме. Ако не бяха тези наши дейности, рибата щеше да почине безусловно за 10-15 мин. след прекъсването на водата, тъй като няма приток на О2 и не може да диша. На базата на наличните съоражения, които имаме, успяхме да държим рибата още 10-11 часа жива, само че в един миг тя просто се натрови сама от изпражненията и течностите, слузта която изпуска при стрес. Водата замириса на амуняк и рибата стартира да се трови.
Аз не съм експерт, не е и нужно да бъдеш подобен. Отивайки на изворите, където извира водата. Всеки може да отиде и да види там едни сложени кранове, от които има алтернатива да пренасочваш водата в посока с. Искрец. Другия вид е да я пренасочиш към Петрохан. Отивайки на мястотосе вижда, че водата е пренасочвана към вецовете, които са ситуирани в Петрохан. Това е една каскада от вецове, която се намира на Бързия. Това е първото нещо, което всеки може да види на място. Другото значимо нещо, което можем да споменем. Три дни преди да се върне водата в коритото и да стартира да тече още веднъж, ген. Николов, който беше началник на спешния щаб, с част от локалната власт, се качиха на въпросните извори и кранове, на така наречената деривация. Един час по-късно се прибра до Своге и отпътува в София, където на формален брифинг разгласи, че на мястото има вода, която тече към посока вецовете и нищо не тече в посока към Искрец.
По националната медия той съобщи, че е наредил крановете да бъдат затворени посока вецовете и да бъдат отворени посока Искрец и Своге. Освен това има научни зследвания, които сочат, че водата от изворите до Искрец пътува 24 часа Точно толкоз време след изказването водата пристигна. Смятам, че на база всичко това, не е нужно да си голям експерт, с цел да схванеш какво се е случило.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ