Новите игри на Зайченцето бяло
В рамките на 2021-а се навръшват 80 години от написването на „ Зайченцето бяло “, а в разгара на пандемията (2020) някак неусетно мина вековния празник от рождението на Леда Милева. Тя е създател на паметната песничка, дружно с композитора Петър Ступел.
Националният музикален спектакъл слага цялостен мюзикъл, въодушевен от лудориите на известния дългоушко. С доста обич, благосклонност и почитание към основателите на истинската мелодия е сътворен един напълно нов свят на лиричните герои. Неслучайно, двама от тях се споделят Леда и Петьо, тя е поетеса, а той – композитор.
Новите игри на Зайченцето бяло са разказани от композитора Румен Бояджиев-син и либретиста Венелин Методиев. Режисьор е Александър Мутафчийски.
„ Не Леда Милева този мюзикъл би й харесал. Тя вероятно би се засмяла и би споделила: „ Пак ли зайченцето бяло? “, разяснява с усмивка нейната снаха Виолета Цонева. По думите й огромната поетеса не е желала да бъде запомнена със „ Зайченцето бяло “, тъй като считала, че това е нещо доста небрежно направено и неизпипано. „ А то се оказа постоянно “, обобщава с усмивка Виолета.
Приказните декорите и атрактивните костюми са на Денис Иванов. Хореографията е на Антоанета Алексиева. В двата състава вземат участие Елица Красимирова, Катерина Тупарова, Румен Григоров, Александър Мутафчийски, Александър Панайотов, Иван Христов, Боряна Йорданова, Пламена Михова, Павлина Петкова, Яна Стефанова, Мадлен Янкова, Тодор Велков и Георги-Маноел Димитров.
Снимка: Даниел Димитров
Режисьорът и реализатор на една от функциите – Александър Мутафчийски – за дългия път от концепцията до сцената, за приликите на историята в спектакъла с действителността, както и за задачата, която сходен план извършва.
Г-н Мутафчийски, реакциите на публиката по време на генералната подготовка бяха повече от изумителни. Очаквахте ли го?
- Не. Не чаках... Обикновено, когато вършим такива генерални подготовки с наши другари, те са много по-резервирани. Защото знаят по какъв начин се работи в спектакъл. Гледат да са много по-обрани и да не пречат на подготовката. А тук се получи напряко театър, една самобитна предпремиера. Затова съм доста благополучен.
Преди няколко дни, на една много по- " черна " подготовка, колежка докара дъщеричката си, която е на годинка и половина. Това беше моята първа индикация дали представлението ще има триумф. В началото на подготовката майката даде една солета на хлапето, то единствено съумя да я отхапе и спектакълът стартира. И по този начин остана от самото начало. Не сподели нито гък, не мръдна до самия край (Смее се – бел. а.).
Май е много мъчно да задържиш вниманието на едно дете?
Детската аудитория е доста неподправена. Тя е най-искрената и тази, която няма по какъв начин да излъжеш. Затова изисквах от актьорите да няма инфантилизъм в играта им. Така са ме учили и мен – за децата се играе като за възрастни, само че още по-убедително и още по-внимателно. Защото детското внимание мъчно се улавя и доста бързо се изпуска когато го хванеш.
Чия беше концепцията за този театър?
- Идеята беше на Румен бояджиев-син, с когато сме сътрудници и доста огромни другари. Той и Венелин Методиев бяха решили да се извърнат към българската класика. И какво по-класическо от „ Зайченцето бяло “? Няма българин или потомство, което да не знае тази песничка.
Румен ми показа първи вид на либретото. То беше много по-различно от това, което в последна сметка беше осъществено. Това беше преди към три години...
Защо се постановиха промени?
- Позволих си да трансформира, несъмнено, с тяхно позволение, и да предложа моя версия, която към този момент си представях, четейки и слушайки музиката, която Румен беше написал.
Трябва да Ви призная, че на 80 % от това, което тогава си представях, към този момент го има на сцената. Например, до финала Зайо и Сърничка бяха действителни хора, млади момчета и девойки, които по този начин си споделят по прякор, както и Щурчо, и Светлето.
Снимка: Даниел Димитров
Дадох си сметка, че това е театър, който насочваме към най-младата ни публика. Играл съм доста детски спектакли и си знаех, че децата въпреки всичко ще желаят да видят зайчето, сърничката, светулката...
Тогава взехме решение да създадем една магия, която се случва на сцената. Влязохме в съзнанието на Петьо и Леда, с цел да забележим по какъв начин се раждат тези приказни горски герои. Затова в допълнение беше написан един чисто инструментален номер, по време на който се случва тази магия...
Има ли съвпадане на обстоятелства от представлението с действителността?
- Не. Няма никакви биографични препратки. Единственото е, че са употребявани първите имена на Леда Милева и Петър Ступел, и това, че тя е поетеса, а той е композитор. Оттам нататък няма никакво съвпадане с действителността
Както знаете, стихотворението е основано напълно случайно. Трябвало е да се запълни колонка във вестник и Леда Милева го съчинява за негативно време. Впоследствие, когато стартира работа в радиото, предлага на Петър Ступел да напише музика към това стихче.
При нас историята е показана много по-романтично. И мисля, че нашата художествена небивалица е доста красива...
Дали Леда Милева и Петър Ступел биха харесали това, което сте създали?
- Искрено се надявам. За страдание, не съм имал допир с никой от тях.
Но пък си мисля, че тяхната сила витае в театъра и в работния развой. Защото всичко се случваше внезапно, доста безпрепятствено, с доста позитивни усеща, с доста доброта.
За мен цялата концепция в спектакъла е обвързвана с положителното. Неслучайно, Светулката споделя, че на положителните постоянно има кой да помогне.
А тази липса на добрина от ден на ден и повече я усещаме в обществото към нас. Ако с този театър предизвикваме хората още веднъж да се извърнат към добрината и към индивида, който е в потребност – да му подадеш ръка или просто да бъдеш добър с някого – значи сме си изпълнили задачата.
Националният музикален спектакъл слага цялостен мюзикъл, въодушевен от лудориите на известния дългоушко. С доста обич, благосклонност и почитание към основателите на истинската мелодия е сътворен един напълно нов свят на лиричните герои. Неслучайно, двама от тях се споделят Леда и Петьо, тя е поетеса, а той – композитор.
Новите игри на Зайченцето бяло са разказани от композитора Румен Бояджиев-син и либретиста Венелин Методиев. Режисьор е Александър Мутафчийски.
„ Не Леда Милева този мюзикъл би й харесал. Тя вероятно би се засмяла и би споделила: „ Пак ли зайченцето бяло? “, разяснява с усмивка нейната снаха Виолета Цонева. По думите й огромната поетеса не е желала да бъде запомнена със „ Зайченцето бяло “, тъй като считала, че това е нещо доста небрежно направено и неизпипано. „ А то се оказа постоянно “, обобщава с усмивка Виолета.
Приказните декорите и атрактивните костюми са на Денис Иванов. Хореографията е на Антоанета Алексиева. В двата състава вземат участие Елица Красимирова, Катерина Тупарова, Румен Григоров, Александър Мутафчийски, Александър Панайотов, Иван Христов, Боряна Йорданова, Пламена Михова, Павлина Петкова, Яна Стефанова, Мадлен Янкова, Тодор Велков и Георги-Маноел Димитров.
Снимка: Даниел Димитров
Режисьорът и реализатор на една от функциите – Александър Мутафчийски – за дългия път от концепцията до сцената, за приликите на историята в спектакъла с действителността, както и за задачата, която сходен план извършва.
Г-н Мутафчийски, реакциите на публиката по време на генералната подготовка бяха повече от изумителни. Очаквахте ли го?
- Не. Не чаках... Обикновено, когато вършим такива генерални подготовки с наши другари, те са много по-резервирани. Защото знаят по какъв начин се работи в спектакъл. Гледат да са много по-обрани и да не пречат на подготовката. А тук се получи напряко театър, една самобитна предпремиера. Затова съм доста благополучен.
Преди няколко дни, на една много по- " черна " подготовка, колежка докара дъщеричката си, която е на годинка и половина. Това беше моята първа индикация дали представлението ще има триумф. В началото на подготовката майката даде една солета на хлапето, то единствено съумя да я отхапе и спектакълът стартира. И по този начин остана от самото начало. Не сподели нито гък, не мръдна до самия край (Смее се – бел. а.).
Май е много мъчно да задържиш вниманието на едно дете?
Детската аудитория е доста неподправена. Тя е най-искрената и тази, която няма по какъв начин да излъжеш. Затова изисквах от актьорите да няма инфантилизъм в играта им. Така са ме учили и мен – за децата се играе като за възрастни, само че още по-убедително и още по-внимателно. Защото детското внимание мъчно се улавя и доста бързо се изпуска когато го хванеш.
Чия беше концепцията за този театър?
- Идеята беше на Румен бояджиев-син, с когато сме сътрудници и доста огромни другари. Той и Венелин Методиев бяха решили да се извърнат към българската класика. И какво по-класическо от „ Зайченцето бяло “? Няма българин или потомство, което да не знае тази песничка.
Румен ми показа първи вид на либретото. То беше много по-различно от това, което в последна сметка беше осъществено. Това беше преди към три години...
Защо се постановиха промени?
- Позволих си да трансформира, несъмнено, с тяхно позволение, и да предложа моя версия, която към този момент си представях, четейки и слушайки музиката, която Румен беше написал.
Трябва да Ви призная, че на 80 % от това, което тогава си представях, към този момент го има на сцената. Например, до финала Зайо и Сърничка бяха действителни хора, млади момчета и девойки, които по този начин си споделят по прякор, както и Щурчо, и Светлето.
Снимка: Даниел Димитров
Дадох си сметка, че това е театър, който насочваме към най-младата ни публика. Играл съм доста детски спектакли и си знаех, че децата въпреки всичко ще желаят да видят зайчето, сърничката, светулката...
Тогава взехме решение да създадем една магия, която се случва на сцената. Влязохме в съзнанието на Петьо и Леда, с цел да забележим по какъв начин се раждат тези приказни горски герои. Затова в допълнение беше написан един чисто инструментален номер, по време на който се случва тази магия...
Има ли съвпадане на обстоятелства от представлението с действителността?
- Не. Няма никакви биографични препратки. Единственото е, че са употребявани първите имена на Леда Милева и Петър Ступел, и това, че тя е поетеса, а той е композитор. Оттам нататък няма никакво съвпадане с действителността
Както знаете, стихотворението е основано напълно случайно. Трябвало е да се запълни колонка във вестник и Леда Милева го съчинява за негативно време. Впоследствие, когато стартира работа в радиото, предлага на Петър Ступел да напише музика към това стихче.
При нас историята е показана много по-романтично. И мисля, че нашата художествена небивалица е доста красива...
Дали Леда Милева и Петър Ступел биха харесали това, което сте създали?
- Искрено се надявам. За страдание, не съм имал допир с никой от тях.
Но пък си мисля, че тяхната сила витае в театъра и в работния развой. Защото всичко се случваше внезапно, доста безпрепятствено, с доста позитивни усеща, с доста доброта.
За мен цялата концепция в спектакъла е обвързвана с положителното. Неслучайно, Светулката споделя, че на положителните постоянно има кой да помогне.
А тази липса на добрина от ден на ден и повече я усещаме в обществото към нас. Ако с този театър предизвикваме хората още веднъж да се извърнат към добрината и към индивида, който е в потребност – да му подадеш ръка или просто да бъдеш добър с някого – значи сме си изпълнили задачата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ