Портите на ада - пожарът, който гори вече 50 години
В пустинята Каракум в Туркменистан, покрай село Дарваза с население от 350 души, се намира дупка с широчина 70 метра, която гори от повече от 50 години.
Въпреки че механически се назовава газов кратер Дарваза, локалните поданици го познават като " Портите на пъкъла ". Огненият му искра може да се види на километри в близост. Кратерът е основан през 1971 г. по случайност. По това време Туркменистан все още е част от Съветския съюз. Група руски геолози отива в Каракум в търсене на петролни залежи. Те попадат на място с индикации за обилни находища и стартират сондажи.
Тогава обаче съветската сондажна платформа инцидентно пробива солидна подземна пещера за природен газ. Част от повърхността на земята се срутва и пада, а заедно с нея и цялата сондажна платформа. След пробиването на така наречен газов джоб, стартират да изтича газ.
Той се състои най-вече от метан, който, въпреки и да не е отровен, измества кислорода, което затруднява дишането. За хората това не е кой знае какъв проблем, защото в региона няма обитаеми места в непосредствена непосредственост, само че животните, които населяват пустинята към срутеното място, стартират да измират.
За да предотвратят евентуална екологична злополука, руснаците вземат решение да възпламенят дупката, като считат, че газта ще спре да гори до няколко седмици.
Десетилетия по-късно обаче, огнената яма продължава да пламти, и то с цялостна мощ. Смята се, че руската сондажна платформа към момента е там някъде, от другата страна на " Портите на пъкъла ".
Удивително е, че макар страховитото име на кратера и непрекъснато присъстващите пламъци, хората не престават да вървят в пустинята, с цел да видят " Портите на пъкъла " в целия им огнен искра.
Правителството на страната даже се надява, че ще трансформира кратера в сполучлив туристически обект, до момента в който близката пустиня към този момент е станала известно място за лагеруване навън с аспект към " Портите на пъкъла ", пишат от Atlas Obscura.
Въпреки че механически се назовава газов кратер Дарваза, локалните поданици го познават като " Портите на пъкъла ". Огненият му искра може да се види на километри в близост. Кратерът е основан през 1971 г. по случайност. По това време Туркменистан все още е част от Съветския съюз. Група руски геолози отива в Каракум в търсене на петролни залежи. Те попадат на място с индикации за обилни находища и стартират сондажи.
Тогава обаче съветската сондажна платформа инцидентно пробива солидна подземна пещера за природен газ. Част от повърхността на земята се срутва и пада, а заедно с нея и цялата сондажна платформа. След пробиването на така наречен газов джоб, стартират да изтича газ.
Той се състои най-вече от метан, който, въпреки и да не е отровен, измества кислорода, което затруднява дишането. За хората това не е кой знае какъв проблем, защото в региона няма обитаеми места в непосредствена непосредственост, само че животните, които населяват пустинята към срутеното място, стартират да измират.
За да предотвратят евентуална екологична злополука, руснаците вземат решение да възпламенят дупката, като считат, че газта ще спре да гори до няколко седмици.
Десетилетия по-късно обаче, огнената яма продължава да пламти, и то с цялостна мощ. Смята се, че руската сондажна платформа към момента е там някъде, от другата страна на " Портите на пъкъла ".
Удивително е, че макар страховитото име на кратера и непрекъснато присъстващите пламъци, хората не престават да вървят в пустинята, с цел да видят " Портите на пъкъла " в целия им огнен искра.
Правителството на страната даже се надява, че ще трансформира кратера в сполучлив туристически обект, до момента в който близката пустиня към този момент е станала известно място за лагеруване навън с аспект към " Портите на пъкъла ", пишат от Atlas Obscura.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ