Петте най-добри процесора на Intel за всички времена според Tom’s Hardware
В продължение на доста години Intel бе водач на пазара на процесори. Имаше интервали, в които AMD съумя съществено да разклати позицията на този водещ производител. Но през последните години се следи съществено усилване на конкуренцията. И макар че в този момент Intel държи забележителен пазарен дял, компанията към този момент играе ролята на догонващ. Може би по този случай експертите на Tom’s Hardware сформираха собствен забавен рейтинг на петте най-хубави процесора на Intel в историята на компанията.
Първото място в класацията е отредено на именития процесор Core 2 Quad Q6600. Историята на появяването на този процесор е обвързвана с сполучливото пускане на семейството Core. В устрема си към повишение на честотата компанията докара до задънена улица семейството процесори на архитектурата NetBurst. Това беше интервал на напредък за процесорите AMD Athlon 64 и на залез за процесорите Intel Pentium.
Но всичко това се промени с излизането на Core. Новите процесори бяха развиване на мобилната, енергийно ефикасна серия Pentium M. Процесорите Core бяха по-икономични, работеха на по-ниски честоти, само че бяха безапелационен победител спрямо по-старите процесори и съперници. След сполучливото показване на серията Core 2 през 2006 година, година по-късно беше показан Core 2 Quad Q6600. Това беше първият четириядрен процесор за всеобщия потребителски пазар. Процесорът се състоеше от два кристала с по две ядра Core. Това беше едно прекомерно жестоко решение с избрани дефекти. Но даже и в този случай този процесор доминираше над по-късните четириядрени процесори на AMD. Core 2 Quad Q6600 сполучливо се конкурираше даже с процесорите AMD Phenom II X4 от 2009 година Core 2 Quad Q6600 беше обичан и от запалянковците и овърклокърите, защото можеше да бъде овърклокнат, с цел да се изстиска от него много чувствителен растеж на продуктивността.
Експертите на Tom’s Hardware отредиха второто място на процесора Core i9-13900K. Появата на този процесор беше предшествана от тежка битка с AMD. Първите години на второто десетилетие минаха под знака на Intel, само че това докара до еволюционен застой и липса на нововъведения, когато напредъкът от потомство на потомство беше нищожен. А след 2014 година компанията в продължение на няколко години произвеждаше процесори, основани на 14 nm софтуерен развой в другите му разновидности.
През 2017 година AMD се завърна във висшата лига с стартирането на Ryzen и стартира бързо да възстановява изгубените позиции, като представяше все по-бързи процесори с всяко ново потомство Zen. В опит да си върне преимуществото Intel съумя да показа бързата архитектура Alder Lake и 12-ото потомство Core. В идващото потомство компанията усили броя на ядрата и най-сетне възвърне паритета с конкуренцията. Флагманът Core i9-13900K получи 8 производителни ядра с HT и 16 стопански ядра, което дава общо 32 влакна. Това изчислително страшилище към момента е настоящо, защото Core от 14-о потомство употребява същата архитектура и всички усъвършенствания бяха сведени до едно леко повишение на честотите.
Третото място е отредено на процесора Core i7-920. Тези процесори се появиха през 2008 година в границите на излизането на новата архитектура Nehalem като опит за развиване на сегмента на високопроизводителните процесори. Core 2 бяха лимитирани единствено до две ядра, до момента в който Core 2 Quad се трансформира в хибридно решение, употребяващо два кристала. Nehalem оферираше четири ядра с L3 кеш и с поддръжка на Hyper-Treading, което означаваше, че процесорите могат да обработват осем влакна. Тези процесори за първи път предложиха и триканален достъп до паметта с поддръжката на DDR3. Новата линия процесори беше позиционирана като решение за запалянковци, само че по-младшият Core i7-920 имаше налична цена. Той се продаваше под $300, което му обезпечи огромна известност.
Четвъртото място е заето от Core i5-2500K. Този процесор е в действителност именит и евентуално към момента участва в компютрите на някои от нашите читатели. Той принадлежи към поколението Sandy Bridge, което затвърди превъзходството на Intel. Процесорите предлагаха известно унифициране на кристала на CPU, интегрираната графика и контролера на паметта. Отличната композиция от продуктивност и цена им обезпечи всеобщ триумф. Освен това идващите генерации не демонстрираха толкоз видимо нарастване на продуктивността, тъй че Core i5-2500K беше оптималният избор за геймърски компютър за няколко години напред. Процесорът беше и най-хубавият избор за феновете на овърклока заради отключения си множител и положителния си честотен капацитет. При все това Core i5-2500K имаше единствено четири ядра, а в случай че искахте повече, можехте да си купите Core i7-2600K, който поддържаше Hyper-Treading и работеше с осем влакна.
Петото място е отредено на Intel 8086. Това е пионерът, който сложи началото на историята на процесорите с архитектура x86. Този чип се появи през 1978 година, когато имаше съществени съперници от страна на Motorola и Zilog. Но точно Intel 8086 се трансформира в водач, като последователно зае 85% от пазара на 16-битовите процесори по това време. За това способства триумфът на компютрите IBM PC, основани на усъвършенствания и леко орязан Intel 8088. Именно с тях и стартира историята на персоналните компютри.
Фамилията процесори Alder Lake заслужава особено внимание. Това е знаково потомство за Intel, което се появи на фона на сериозната борба с AMD Ryzen. Alder Lake са първите хибридни процесори с разнообразни ядра, плюс дълго чакания преход към новия 10 nm софтуерен развой. Флагманът Core i9-12900K сподели сравнима продуктивност с AMD Ryzen 9 5950X и коства по-малко.
