Същественият Дон ДеЛило
В продължение на години, когато бях по-млад и към момента мечтаех, че мога да бъда романист вместо редактор или критик, резервирах откъс от книгата на Дон ДеЛило от 1993 година Интервю за Paris Review, закачено на таблото за разгласи над бюрото ми като нещо като амулет или тласък, което ме подтикна да напиша: „ Мислите ли, че е трансформирало кариерата ви “, попита го Адам Бегли, „ че започнахте да пишете романи късно, когато наближавахте 30? “
Мекият отговор на DeLillo („ Е, желае ми се да бях почнал по-рано, само че явно не бях подготвен “) имаше по-малко значение за мен от задъханата смелост на самия въпрос, безгрижното съмнение, че до 20-те си години — вашите 20-те! — към този момент бяхте прекомерно остарял, отвън темпото. И да попитам това за ДеЛило, който до времето на това изявление беше излял съвсем дузина романи в поток от работливост, изследвайки ползите си във всичко - от спорта през математиката до инфлексните точки на американския век... е, нищо...
Прочетете целия текст »
