&format=webp)
Dojo е мъртъв! Да живее Dojo!: Възходът и падението на AI суперкомпютъра на Илон Мъск
В продължение на години Илон Мъск говореше за обещанията на Dojo, суперкомпютъра с изкуствен интелект, който трябваше да бъде крайъгълният камък на упоритостите на Tesla в тази област. Това беше толкоз значимо за Мъск, че през юли 2024 година той съобщи, че екипът на компанията, занимаващ се с изкуствен интелект, ще „ удвои напъните си “ по Dojo в навечерието на представянето на роботаксито на Tesla, което се състоя през октомври.
След шест години на огромен интерес, компанията реши предишния месец да закрие Dojo и да разпусне екипа, работещ по суперкомпютъра през август 2025 година В рамките на няколко седмици след прогнозата, че Dojo 2, вторият суперклъстер на Tesla, който трябваше да бъде построен върху вътрешните D2 чипове на компанията, ще доближи мащаб до 2026 година, Мъск промени курса, обявявайки го за „ еволюционна задънена улица “.
Dojo беше особено основан суперкомпютър на Tesla, предопределен за образование на нейните невронни мрежи за „ цялостно самостоятелно шофиране “. Усъвършенстването му вървеше ръка за ръка с задачата на Tesla да реализира цялостно самостоятелно шофиране и да пусне на пазара роботизирано такси.
Нстоящата FSD е усъвършенстваната система за подкрепяне на лидера на Tesla, която през днешния ден се употребява в стотици хиляди нейни автомобили и може да извършва някои автоматизирани задания при шофиране, само че към момента изисква човек да бъде деликатен зад кормилото. Това е и основата на технологията, захранваща лимитираната услуга на Tesla за роботизирани таксита, която компанията започва в Остин през юни тази година, употребявайки SUV модели Model Y.
Дори когато повода за съществуването на Dojo стартира да се осъществя обаче, Tesla не съумя да припише триумфите си в региона на самостоятелното шофиране – колкото и противоречиви да бяха те – на суперкомпютъра. Всъщност, Мъск и Tesla съвсем не загатнаха Dojo през миналата година. Вместо това през август 2024 година Tesla стартира да промотира Cortex, „ гигантския нов суперклъстер за образование на изкуствен интелект, който се построява в централата на компанията в Остин, с цел да реши действителните проблеми на изкуствения разсъдък “. По думите на Мъск той ще разполага с „ голямо вместилище за видео образование на FSD и Optimus “.
В презентацията за акционерите на Tesla за четвъртото тримесечие на 2024 година компанията показа вести за Cortex, само че нищо за Dojo, тъй че не е ясно дали закриването на единия суперкомпщтър визира другия.
Реакциите към разпускането на Dojo са смесени. Някои го виждат като следващия образец за това, че Мъск дава обещания, които не може да извърши, в миг на спадащи продажби на електрически автомобили и незадоволително внедряване на роботизирани таксита. Други споделят, че закриването не е било неуспех, а стратегически завой от високорисков, независим хардуер към рационализиран път, който разчита на сътрудници за създаването на чипове.
TechCrunch споделя историята на Dojo и разкрива какво е било заложено на карта, къде планът се е провалил и какво значи закриването му за бъдещето на Tesla.
Резюме на закриването на Dojo
Tesla разпусна екипа на Dojo и закри плана в средата на август 2025 година Ръководителят на плана, Питър Банън, също излезе от компанията, откакто към 20 чиновници напуснаха, с цел да основат своя лична компания за AI чипове и инфраструктура, наречена DensityAI. Анализаторите показват, че загубата на основни гении може бързо да провали един план, изключително високоспециализиран вътрешен софтуерен подобен.
Спирането на плана пристигна няколко седмици, откакто Tesla подписа договорка за 16,5 милиарда $ за доставка на чипове AI6 от ново потомство от Samsung. Чипът AI6 е залогът на Tesla за дизайн, който може да се мащабира от зареждане на FSD и хуманоидните роботи Optimus до високопроизводително AI образование в центрове за данни.
„ След като стана ясно, че всички пътища водят към AI6, трябваше да затворя Dojo и да взема някои сложни решения по отношение на личния състав, защото Dojo 2 към този момент беше еволюционна задънена улица “, написа Мъск в X. „ Dojo 3 евентуално продължава да съществува под формата на огромен брой AI6 на една платка “.
Историята на Dojo
Мъск упорства, че Tesla не е просто производител на коли или даже снабдител на слънчеви панели и системи за предпазване на сила. Той показва Tesla като компания за изкуствен интелект, която е разгадала тайната на самоуправляващите се коли, като имитира човешкото усещане.
Повечето други компании, които създават технологии за самостоятелни коли, разчитат на композиция от датчици за разбиране на околния свят – като лидар, радар и камери – както и на карти с висока разграничителна дарба за локализиране на автомобила. Tesla има вяра, че може да реализира изцяло самостоятелно шофиране, като разчита единствено на камери за снимане на образни данни, а по-късно употребява усъвършенствани невронни мрежи за обработка на тези данни и взимане на бързи решения за държанието на автомобила.
Идеята е, че софтуерът за изкуствен интелект, подготвен в Dojo, в последна сметка ще бъде възложен на клиентите на Tesla посредством безжични актуализации. Мащабът на FSD значи също по този начин, че Tesla е съумяла да събере милиони километри видеозаписи, които употребява за образование на системата. А колкото повече данни може да събере компанията, толкоз по-близо ще бъде до постигането на изцяло самостоятелно шофиране.
Въпреки това, някои специалисти от сектора споделят, че може да има ограничаване на грубия метод да се хвърлят повече данни в модела и да се чака той да стане по-умен.
„ На първо място, има икономическо ограничаване и скоро това просто ще стане прекомерно скъпо “, споделя пред TechCrunch Ананд Рагунатан, професор по електротехника и компютърно инженерство в Силициевата котловина. „ Някои хора настояват, че в действителност може да ни липсват значими данни, на които да образоваме моделите. Повече данни не значи безусловно повече информация. Така че е доста значимо дали те съдържат такава информация, която е потребна за основаването на по-добър модел, и дали процесът на образование е в положение да трансформира тази информация в по-добър модел “.
Рагунатан прибавя, че макар тези подозрения, наклонността за повече данни наподобява ще се резервира най-малко в кратковременен проект. А повече данни значат повече изчислителна мощ, нужна за съхранението и обработката им, с цел да се обучат моделите на Tesla за изкуствен интелект. Именно тук трябваше да се включи суперкомпютърът Dojo.
Какво е суперкомпютър?
Dojo е суперкомпютърната система на Tesla, която е проектирана да действа като подготвително поле за изкуствен интелект, по-специално за FSD. Името е отпратка към залата, в която се практикуват бойни изкуства.
Суперкомпютърът се състои от хиляди по-малки компютри, наречени възли. Всеки от тези възли има собствен личен CPU (централен процесор) и GPU (графичен процесор). Първият се занимава с цялостното ръководство на дадения възел, а вторият извършва комплицираните задания, като делене на процесите на няколко елементи и едновременната работа по тях.
GPU са от значително значение за интервенциите по машинно образование, като тези, които зареждат FSD. Те зареждат и огромни езикови модели, което е повода възходът на генеративния AI да трансформира Nvidia в най-ценната компания на планетата. Дори Tesla купува GPU на Nvidia, с цел да образова своя AI.
Защо Tesla се нуждаеше от суперкомпютър?
Подходът на Tesla, основан напълно на компютърното зрение, е главната причина компанията да се нуждае от суперкомпютър. Невронните мрежи, които стоят зад FSD, са подготвени въз основата на голямо количество данни за шофиране, с цел да разпознават и класифицират обектите към автомобила и по-късно да вземат решения. Това значи, че когато FSD е включен, невронните мрежи би трябвало да събират и обработват образни данни непрестанно със скорост, която подхожда на качествата на индивида за различаване на дълбочина и скорост.
С други думи, Tesla има за цел да сътвори цифрово препис на човешката зрителна кора и мозъчната функционалност, обвързвана с нея. За да реализира това, компанията трябва да съхранява и обработва всички видео данни, събрани от колите си по целия свят, и да извършва милиони симулации, с цел да образова модела си въз основа на данните.
Tesla разчиташе основно на Nvidia за зареждането на сегашния си подготвителен компютър Dojo, само че не искаше да залага всичко на една карта – не на последно място тъй като чиповете на Nvidia са скъпи. Tesla се надяваше да сътвори нещо по-добро, което да усили пропускателната дарба и да понижи латентността. Ето за какво отдела за изкуствен интелект на автомобилния производител взема решение да сътвори своя лична стратегия за хардуер. Нейната цел е да образова моделите за изкуствен интелект по-ефективно от обичайните системи. В основата на тази стратегия са патентованите D1 чипове на Tesla, които съгласно компанията са усъвършенствани за AI натоварвания.
Tesla, сходно на Apple, смята, че хардуерът и софтуерът би трябвало да бъдат проектирани по този начин, че да работят дружно. Ето за какво Tesla се стреми да се откъсне от общоприетия GPU хардуер и да проектира свои лични чипове за зареждане на Dojo.
Компанията показа своя D1 чип, силициев квадрат с размерите на длан, на AI Day през 2021 година D1 чипът влезе в произвеждане към юли 2023 година Той се създава от Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) посредством 7-нанометрови полупроводникови възли. Според Tesla D1 има 50 милиарда транзистора и огромен размер на матрицата от 645 квадратни милиметра. Всичко това значи, че D1 дава обещание да бъде извънредно мощен и ефикасен и да се оправя бързо със комплицирани задания. Той обаче не е толкоз мощен, колкото чипът A100 на Nvidia. Tesla работеше върху чип D2 от ново потомство, чиято цел беше да реши проблемите в осведомителния поток. Вместо да свързва обособените чипове, D2 трябваше да сложи цялата плочка Dojo върху един-единствен силициев слой.
В последна сметка автомобилният производител в никакъв случай не удостовери какъв брой D1 чипа е поръчал или получил, нито е предоставял график за това какъв брой време би лишило стартирането в употреба на суперкомпютрите Dojo с D1 чипове.
Какво означаваше Dojo за Tesla?
Tesla се надяваше, че като поеме контрола над личното си произвеждане на чипове, един ден ще може бързо да прибавя огромна изчислителна мощ към стратегиите за образование на изкуствен интелект евтино. Това означаваше също по този начин, че в бъдеще няма да се постанова да разчита на чиповете на Nvidia, които стават все по-скъпи и сложни за обезпечаване. Сега Tesla залага напълно на партньорства – с Nvidia, AMD и Samsung, които ще създават чипа AI6 от последващо потомство.
По време на доклада за приходите за второто тримесечие на 2024 година Мъск съобщи, че търсенето на хардуер на Nvidia е „ толкоз високо, че постоянно е мъчно да се намерят графични процесори “. По думите му компанията е „ доста загрижена за това дали ще можем да си набавим графични процесори, когато ни трябват, и мисля, че по тази причина би трябвало да поставим доста повече старания в Dojo, с цел да си осигурим нужните благоприятни условия за образование “.
Като цяло Dojo беше рисков залог, който Мъск няколко пъти хеджира, като съобщи, че Tesla може да не успее с реализацията на плана.
В дълготраен проект Tesla се заигра и с концепцията да сътвори нов бизнес модел, основан на своя AI отдел, като Мъск даже съобщи по време на телеконференцията за финансовите резултати за второто тримесечие на 2024 година, че вижда „ път към конкурентоспособност по отношение на Nvidia с Dojo “. Макар D1 да беше по-подходящ за етикетиране и образование на компютърното зрение на Tesla – потребен за образованието на FSD и Optimus – той не би бил потребен за доста други неща. Бъдещите версии ще би трябвало да бъдат по-подходящи за образование на изкуствен интелект за общо предопределение, сподели тогава Мъск.
Проблемът, с който Tesla може да се сблъска, е, че съвсем всички софтуери за изкуствен интелект са написани да работят с графични процесори. Използването на чипове Dojo за образование на модели за общо предопределение би изисквало пренаписване на софтуера.
Tesla стартира да отдава чартърен своите изчислителни мощности, както AWS и Azure отдават своите облачни изчислителни инфраструктури. Тази концепция несъмнено развълнува анализаторите. Доклад на Morgan Stanley от септември 2023 година предсказа, че Dojo може да добави 500 милиарда $ към пазарната стойност на Tesla, като отключи нови източници на доходи под формата на роботизирани таксита и софтуерни услуги. Накратко, чиповете за Dojo бяха застраховка за автомобилния производител, само че такава, която можеше да донесе дивиденти.
Докъде стигна Dojo?
Много от задачите на Мъск за Dojo в никакъв случай не бяха реализирани. През юни 2023 година, да вземем за пример, той съобщи, че Dojo е онлайн и извършва потребни задания от няколко месеца. По същото време Tesla разгласи, че чака Dojo да бъде един от петте най-мощни суперкомпютъра до февруари 2024 година и е възнамерявала общата изчислителна мощ да доближи 100 екзафлопа през октомври 2024 година Това би изисквало към 276 000 чипа D1 или към 320 500 Nvidia A100 GPU. Компанията в никакъв случай не е предоставяла актуализация или информация, която да подсказва, че в миналото е постигнала тези цели.
Tesla и Мъск направиха още доста обещания за Dojo, в това число финансови. През януари 2024 година компанията се ангажира да похарчи 500 милиона $ за построяването на суперкомпютър Dojo в своя гигафабрика в Бъфало, Ню Йорк, и към този момент е похарчила 314 милиона $ от тази сума, съгласно отчет от 2024 година
Въпреки цялата тази интензивност – изключително от страна на Мъск в X и в докладите за приходите – споменаването на Dojo ненадейно завършва през август 2024 година И диалозите минават към Cortex. По време на доклада за приходите на компанията за четвъртото тримесечие на 2024 година Tesla декларира, че е приключила внедряването на Cortex, „ към 50 000 H100 обучителни клъстера в Gigafactory Texas “, и че Cortex е оказал помощ за работата на FSD.
В последна сметка, написа TechCrunch в умозаключение, Tesla към момента възнамерява да влага 500 милиона $ в суперкомпютър в Бъфало, само че той няма да е Dojo.
След шест години на огромен интерес, компанията реши предишния месец да закрие Dojo и да разпусне екипа, работещ по суперкомпютъра през август 2025 година В рамките на няколко седмици след прогнозата, че Dojo 2, вторият суперклъстер на Tesla, който трябваше да бъде построен върху вътрешните D2 чипове на компанията, ще доближи мащаб до 2026 година, Мъск промени курса, обявявайки го за „ еволюционна задънена улица “.
Dojo беше особено основан суперкомпютър на Tesla, предопределен за образование на нейните невронни мрежи за „ цялостно самостоятелно шофиране “. Усъвършенстването му вървеше ръка за ръка с задачата на Tesla да реализира цялостно самостоятелно шофиране и да пусне на пазара роботизирано такси.
Нстоящата FSD е усъвършенстваната система за подкрепяне на лидера на Tesla, която през днешния ден се употребява в стотици хиляди нейни автомобили и може да извършва някои автоматизирани задания при шофиране, само че към момента изисква човек да бъде деликатен зад кормилото. Това е и основата на технологията, захранваща лимитираната услуга на Tesla за роботизирани таксита, която компанията започва в Остин през юни тази година, употребявайки SUV модели Model Y.
Дори когато повода за съществуването на Dojo стартира да се осъществя обаче, Tesla не съумя да припише триумфите си в региона на самостоятелното шофиране – колкото и противоречиви да бяха те – на суперкомпютъра. Всъщност, Мъск и Tesla съвсем не загатнаха Dojo през миналата година. Вместо това през август 2024 година Tesla стартира да промотира Cortex, „ гигантския нов суперклъстер за образование на изкуствен интелект, който се построява в централата на компанията в Остин, с цел да реши действителните проблеми на изкуствения разсъдък “. По думите на Мъск той ще разполага с „ голямо вместилище за видео образование на FSD и Optimus “.
В презентацията за акционерите на Tesla за четвъртото тримесечие на 2024 година компанията показа вести за Cortex, само че нищо за Dojo, тъй че не е ясно дали закриването на единия суперкомпщтър визира другия.
Реакциите към разпускането на Dojo са смесени. Някои го виждат като следващия образец за това, че Мъск дава обещания, които не може да извърши, в миг на спадащи продажби на електрически автомобили и незадоволително внедряване на роботизирани таксита. Други споделят, че закриването не е било неуспех, а стратегически завой от високорисков, независим хардуер към рационализиран път, който разчита на сътрудници за създаването на чипове.
TechCrunch споделя историята на Dojo и разкрива какво е било заложено на карта, къде планът се е провалил и какво значи закриването му за бъдещето на Tesla.
Резюме на закриването на Dojo
Tesla разпусна екипа на Dojo и закри плана в средата на август 2025 година Ръководителят на плана, Питър Банън, също излезе от компанията, откакто към 20 чиновници напуснаха, с цел да основат своя лична компания за AI чипове и инфраструктура, наречена DensityAI. Анализаторите показват, че загубата на основни гении може бързо да провали един план, изключително високоспециализиран вътрешен софтуерен подобен.
Спирането на плана пристигна няколко седмици, откакто Tesla подписа договорка за 16,5 милиарда $ за доставка на чипове AI6 от ново потомство от Samsung. Чипът AI6 е залогът на Tesla за дизайн, който може да се мащабира от зареждане на FSD и хуманоидните роботи Optimus до високопроизводително AI образование в центрове за данни.
„ След като стана ясно, че всички пътища водят към AI6, трябваше да затворя Dojo и да взема някои сложни решения по отношение на личния състав, защото Dojo 2 към този момент беше еволюционна задънена улица “, написа Мъск в X. „ Dojo 3 евентуално продължава да съществува под формата на огромен брой AI6 на една платка “.
Историята на Dojo
Мъск упорства, че Tesla не е просто производител на коли или даже снабдител на слънчеви панели и системи за предпазване на сила. Той показва Tesla като компания за изкуствен интелект, която е разгадала тайната на самоуправляващите се коли, като имитира човешкото усещане.
Повечето други компании, които създават технологии за самостоятелни коли, разчитат на композиция от датчици за разбиране на околния свят – като лидар, радар и камери – както и на карти с висока разграничителна дарба за локализиране на автомобила. Tesla има вяра, че може да реализира изцяло самостоятелно шофиране, като разчита единствено на камери за снимане на образни данни, а по-късно употребява усъвършенствани невронни мрежи за обработка на тези данни и взимане на бързи решения за държанието на автомобила.
Идеята е, че софтуерът за изкуствен интелект, подготвен в Dojo, в последна сметка ще бъде възложен на клиентите на Tesla посредством безжични актуализации. Мащабът на FSD значи също по този начин, че Tesla е съумяла да събере милиони километри видеозаписи, които употребява за образование на системата. А колкото повече данни може да събере компанията, толкоз по-близо ще бъде до постигането на изцяло самостоятелно шофиране.
Въпреки това, някои специалисти от сектора споделят, че може да има ограничаване на грубия метод да се хвърлят повече данни в модела и да се чака той да стане по-умен.
„ На първо място, има икономическо ограничаване и скоро това просто ще стане прекомерно скъпо “, споделя пред TechCrunch Ананд Рагунатан, професор по електротехника и компютърно инженерство в Силициевата котловина. „ Някои хора настояват, че в действителност може да ни липсват значими данни, на които да образоваме моделите. Повече данни не значи безусловно повече информация. Така че е доста значимо дали те съдържат такава информация, която е потребна за основаването на по-добър модел, и дали процесът на образование е в положение да трансформира тази информация в по-добър модел “.
Рагунатан прибавя, че макар тези подозрения, наклонността за повече данни наподобява ще се резервира най-малко в кратковременен проект. А повече данни значат повече изчислителна мощ, нужна за съхранението и обработката им, с цел да се обучат моделите на Tesla за изкуствен интелект. Именно тук трябваше да се включи суперкомпютърът Dojo.
Какво е суперкомпютър?
Dojo е суперкомпютърната система на Tesla, която е проектирана да действа като подготвително поле за изкуствен интелект, по-специално за FSD. Името е отпратка към залата, в която се практикуват бойни изкуства.
Суперкомпютърът се състои от хиляди по-малки компютри, наречени възли. Всеки от тези възли има собствен личен CPU (централен процесор) и GPU (графичен процесор). Първият се занимава с цялостното ръководство на дадения възел, а вторият извършва комплицираните задания, като делене на процесите на няколко елементи и едновременната работа по тях.
GPU са от значително значение за интервенциите по машинно образование, като тези, които зареждат FSD. Те зареждат и огромни езикови модели, което е повода възходът на генеративния AI да трансформира Nvidia в най-ценната компания на планетата. Дори Tesla купува GPU на Nvidia, с цел да образова своя AI.
Защо Tesla се нуждаеше от суперкомпютър?
Подходът на Tesla, основан напълно на компютърното зрение, е главната причина компанията да се нуждае от суперкомпютър. Невронните мрежи, които стоят зад FSD, са подготвени въз основата на голямо количество данни за шофиране, с цел да разпознават и класифицират обектите към автомобила и по-късно да вземат решения. Това значи, че когато FSD е включен, невронните мрежи би трябвало да събират и обработват образни данни непрестанно със скорост, която подхожда на качествата на индивида за различаване на дълбочина и скорост.
С други думи, Tesla има за цел да сътвори цифрово препис на човешката зрителна кора и мозъчната функционалност, обвързвана с нея. За да реализира това, компанията трябва да съхранява и обработва всички видео данни, събрани от колите си по целия свят, и да извършва милиони симулации, с цел да образова модела си въз основа на данните.
Tesla разчиташе основно на Nvidia за зареждането на сегашния си подготвителен компютър Dojo, само че не искаше да залага всичко на една карта – не на последно място тъй като чиповете на Nvidia са скъпи. Tesla се надяваше да сътвори нещо по-добро, което да усили пропускателната дарба и да понижи латентността. Ето за какво отдела за изкуствен интелект на автомобилния производител взема решение да сътвори своя лична стратегия за хардуер. Нейната цел е да образова моделите за изкуствен интелект по-ефективно от обичайните системи. В основата на тази стратегия са патентованите D1 чипове на Tesla, които съгласно компанията са усъвършенствани за AI натоварвания.
Tesla, сходно на Apple, смята, че хардуерът и софтуерът би трябвало да бъдат проектирани по този начин, че да работят дружно. Ето за какво Tesla се стреми да се откъсне от общоприетия GPU хардуер и да проектира свои лични чипове за зареждане на Dojo.
Компанията показа своя D1 чип, силициев квадрат с размерите на длан, на AI Day през 2021 година D1 чипът влезе в произвеждане към юли 2023 година Той се създава от Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) посредством 7-нанометрови полупроводникови възли. Според Tesla D1 има 50 милиарда транзистора и огромен размер на матрицата от 645 квадратни милиметра. Всичко това значи, че D1 дава обещание да бъде извънредно мощен и ефикасен и да се оправя бързо със комплицирани задания. Той обаче не е толкоз мощен, колкото чипът A100 на Nvidia. Tesla работеше върху чип D2 от ново потомство, чиято цел беше да реши проблемите в осведомителния поток. Вместо да свързва обособените чипове, D2 трябваше да сложи цялата плочка Dojo върху един-единствен силициев слой.
В последна сметка автомобилният производител в никакъв случай не удостовери какъв брой D1 чипа е поръчал или получил, нито е предоставял график за това какъв брой време би лишило стартирането в употреба на суперкомпютрите Dojo с D1 чипове.
Какво означаваше Dojo за Tesla?
Tesla се надяваше, че като поеме контрола над личното си произвеждане на чипове, един ден ще може бързо да прибавя огромна изчислителна мощ към стратегиите за образование на изкуствен интелект евтино. Това означаваше също по този начин, че в бъдеще няма да се постанова да разчита на чиповете на Nvidia, които стават все по-скъпи и сложни за обезпечаване. Сега Tesla залага напълно на партньорства – с Nvidia, AMD и Samsung, които ще създават чипа AI6 от последващо потомство.
По време на доклада за приходите за второто тримесечие на 2024 година Мъск съобщи, че търсенето на хардуер на Nvidia е „ толкоз високо, че постоянно е мъчно да се намерят графични процесори “. По думите му компанията е „ доста загрижена за това дали ще можем да си набавим графични процесори, когато ни трябват, и мисля, че по тази причина би трябвало да поставим доста повече старания в Dojo, с цел да си осигурим нужните благоприятни условия за образование “.
Като цяло Dojo беше рисков залог, който Мъск няколко пъти хеджира, като съобщи, че Tesla може да не успее с реализацията на плана.
В дълготраен проект Tesla се заигра и с концепцията да сътвори нов бизнес модел, основан на своя AI отдел, като Мъск даже съобщи по време на телеконференцията за финансовите резултати за второто тримесечие на 2024 година, че вижда „ път към конкурентоспособност по отношение на Nvidia с Dojo “. Макар D1 да беше по-подходящ за етикетиране и образование на компютърното зрение на Tesla – потребен за образованието на FSD и Optimus – той не би бил потребен за доста други неща. Бъдещите версии ще би трябвало да бъдат по-подходящи за образование на изкуствен интелект за общо предопределение, сподели тогава Мъск.
Проблемът, с който Tesla може да се сблъска, е, че съвсем всички софтуери за изкуствен интелект са написани да работят с графични процесори. Използването на чипове Dojo за образование на модели за общо предопределение би изисквало пренаписване на софтуера.
Tesla стартира да отдава чартърен своите изчислителни мощности, както AWS и Azure отдават своите облачни изчислителни инфраструктури. Тази концепция несъмнено развълнува анализаторите. Доклад на Morgan Stanley от септември 2023 година предсказа, че Dojo може да добави 500 милиарда $ към пазарната стойност на Tesla, като отключи нови източници на доходи под формата на роботизирани таксита и софтуерни услуги. Накратко, чиповете за Dojo бяха застраховка за автомобилния производител, само че такава, която можеше да донесе дивиденти.
Докъде стигна Dojo?
Много от задачите на Мъск за Dojo в никакъв случай не бяха реализирани. През юни 2023 година, да вземем за пример, той съобщи, че Dojo е онлайн и извършва потребни задания от няколко месеца. По същото време Tesla разгласи, че чака Dojo да бъде един от петте най-мощни суперкомпютъра до февруари 2024 година и е възнамерявала общата изчислителна мощ да доближи 100 екзафлопа през октомври 2024 година Това би изисквало към 276 000 чипа D1 или към 320 500 Nvidia A100 GPU. Компанията в никакъв случай не е предоставяла актуализация или информация, която да подсказва, че в миналото е постигнала тези цели.
Tesla и Мъск направиха още доста обещания за Dojo, в това число финансови. През януари 2024 година компанията се ангажира да похарчи 500 милиона $ за построяването на суперкомпютър Dojo в своя гигафабрика в Бъфало, Ню Йорк, и към този момент е похарчила 314 милиона $ от тази сума, съгласно отчет от 2024 година
Въпреки цялата тази интензивност – изключително от страна на Мъск в X и в докладите за приходите – споменаването на Dojo ненадейно завършва през август 2024 година И диалозите минават към Cortex. По време на доклада за приходите на компанията за четвъртото тримесечие на 2024 година Tesla декларира, че е приключила внедряването на Cortex, „ към 50 000 H100 обучителни клъстера в Gigafactory Texas “, и че Cortex е оказал помощ за работата на FSD.
В последна сметка, написа TechCrunch в умозаключение, Tesla към момента възнамерява да влага 500 милиона $ в суперкомпютър в Бъфало, само че той няма да е Dojo.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ