Учени изобличават сръбския шовинизъм и македонизма пред света
В продължение на 150 години в Македония се стоварва с невероятна тежест ударът на Белград против всички изявени българи. Генезисът на македонизма е отвън Скопие, а първите носители на този план са сръбските учени. Дебългаризацията стартира от първия миг, в който сръбските войски навлизат в Македония по време на Балканската война.
Това обявиха в изявление за БГНЕС проф. Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания към Българската академия на науките (БАН), и Димитър Димитров, под чието управление е издадена книгата „ България и Македония, история и политика “ в два тома.
Научният труд, в който проф. Вачков е съавтор, е първи по рода си, тъй като е преведен на британски език. Той е извънредно наличен до обществата и политиците в Европейския съюз, Съединени американски щати и други страни, с което българската позиция става ясна на нашите сътрудници. В написването вземат участие 40 създатели с 43 тематики, които се основават на научните обстоятелства за Средновековието, Османския интервал, войните, битката за правата и свободите на популацията в Македония и възникването на македонския език.
„ Този труд е самобитна научна монография, в която основните тематики като македонизма, Коминтерна, българската православна черква, са единна позиция на авторския екип “, показа Димитров.
Проф. Вачков акцентира, че по един доста безапелационен метод, на база безспорни, достоверни извори, се вижда общата история, която имат България и Македония.
„ Преводът на британски език дава опция тезите да получават доста по-широка публичност. От изключително огромно значение е достолепията на българската историография да станат притежание на допустимо по-голяма публика – както научна, по този начин и в по-широк публичен аспект “, сподели той.
Част от труда преглежда интервала, в който България се възвръща след Берлинския конгрес. Докато българите от Мизия и Тракия имат опцията да се развиват и да построяват своята съвременна страна, то пред македонските българи остава въпроса за реализиране на националното избавление.
„ Вторият том е отдаден на мъчителните процеси след Балканските войни (1912-1913 г.), когато голяма част от българския народ остава отвън рамките на свободна България, под властта на сръбския и гръцкия режими “, уточни ученият.
„ Тук виждаме генезиса на тези процеси, от които и до през днешния ден берем горчивите плодове. Започва се с жестоката политика на дебългаризация и асимилация на тези области и тяхното българско население. В годините сред двете международни воини стартират да се прокарват първите кълнове на теорията, която по-късно ще се трансформира в държавна идеология – македонизма, след това прокаран от Коминтерна и югорежима “, сподели още Даниел Вачков.
Професорът акцентира, че генезисът на идеологията е отвън Скопие: „ Македонизмът не е план от средите на локалните интелектуалци, които изрично могат да бъдат избрани за хора с българско съзнание “.
Първите носители на този план са сръбските учени, които са изправени пред извънредно комплициран проблем. Първоначалната сръбска теза е, че популацията в Македония е сръбско (прави сърби). Много скоро излиза наяве, че това няма да даде резултат.
„ В началото на 20 век се развива тезата, че това население няма построено национално съзнание - една аморфна маса, върху която, в случай че се работи интензивно и целеустремено, то може да се реализиран задачите на съответния фактор. Тезата „ вие не сте българи, нито сърби, а нещо друго - македонци “ се оказва по-перспективна. Левите придвижвания по линия на Коминтерна по-късно стартират интензивно да стартират „ македонската нация “. Този вид е извънредно комфортен за бъдещия сръбски шовинизъм, който е затулен зад югославизма “, изясни шефът на Института за исторически проучвания.
„ В тази книга се вижда по какъв начин стартира преследването на българщината от първия миг, в който сръбските войски навлизат в Македония, още когато сме съдружници, до момента в който тече Балканската война, а българската войска води тежки сражения на главния Одрински фронт. След една победа при Куманово сърбите напредват във Вардарска Македония без сериозна опозиция от турските войски. Веднага стартират да подлагат на грубо гонене всички носители на българската национална еднаквост – духовния и културния хайлайф “, добави той.
След Първата международна война и Ньойския контракт сърбите се завръщат към тази жестока политика. Забранява се потреблението на българския език в общественото пространство, даже българските песни. Българските бежански организации пишат петиции до Обществото на народите, в които в детайли разказват крайната свирепост.
„ Някои фактори и в България, даже и индиректно, ще допринесат за триумфите на македонизма. За страдание има един интервал, въпреки и не доста нескончаем, в който и Вътрешна македонска революционна организация влиза в някакви контакти с Коминтерна. Опитва се да употребява някои благоприятни условия с вярата, че ще се опази, без да е задоволително наясно с кого си има работа. В последна сметка ще се заплати висока цена – Тодор Александров ще бъде погубен. След неговата гибел на процедура организацията в никакъв случай няма да бъде същата, ще стартира да се развива в една посока, която от ден на ден ще я отдалечава от локалното население. Така стартират да се губят от една страна факторите, които поддържат българската еднаквост в Македония, а в същото време ще се засилят факторите, които работят против нея “, съобщи професор Вачков.
На Кървавата коледа от 1945 година, в Македония още веднъж се стоварва с невероятна тежест ударът против всички изявени българи. Югославия след Втората международна война осъществя сръбските великошовинистични упоритости.
„ Следва политиката на непрекъснатата принуда и основаването на фиктивно чувство за пълноправие с останалите нации в Югославия. Това се появи и с чудовищния разпад на Югославия – това не беше естествена федерация “, сподели още проф. Вачков.
„ За страдание актуалния македонизъм е изпълнен и с доста югоносталгия. Колегите ми в Историческата комисия, множеството са почнали своето развиване в епохата на Югославия и си спомнят със страхотна благосклонност времето, когато са били част от една „ доста хубава мирна Югославия “, добави той.
След 1945 година Югославската комунистическа партия преследва грубо всички съперници на македонизма като държавна идеология. Българите са изпращани в най-ужасните лагери. Тук се включват и комунистическите структури в Скопие, подчинени на Белград. Комунистическата власт в България първите години също спомага за протичащото се, като стартира развой на откровена дебългаризация на Пиринския край. Чак в края на 60-те години стопира вписването на „ македонец “ в паспортите на локалното население.
Целта на книгата е да се покаже на научната общественост на Запад къде се коренят разногласията с РСМ.
„ Често пъти те ни споделят: „ Какво толкоз сте се хванали с тази история, гледайте напред и в бъдещето. Оставете там някакви разногласия “. Тук обаче виждаме по какъв начин се образува освен фалша история, а целенасочена неприязън против България. Този роман не твърди единствено, че сме разнообразни, а че българите са най-опасният зложелател. Хората, които ще се допрян до тази книга, ще видят основанията ни “, изясни професорът.
Издателят Димитър Димитров означи, че трудът ще стигне до всички международни библиотеки, с помощта на Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. По интернационалния книгообмен тя се популяризира във всички страни от Европейския съюз, Съединени американски щати, плюс Белград, Скопие, Москва и други страни отвън Европейски Съюз. За първи път сходна българска книга се превежда от англичанин – Дейвид Мосъп, в тясно съдействие с редактора Адриана Момчилова. Мосъп получава огромната премия на Съюза на преводачите за труда си предходната година.
„ Предстои да бъдат направени още две издания. Подготвя се атлас за Македония, който евентуално ще излезе до края на годината на български и британски език. Работи се и върху план за Македонската патриотична организация в Съединени американски щати “, сподели Димитров по отношение на бъдещите проекти.
„ В книгата може да се прочете българската позиция, както от българското общество, по този начин и от нашите сътрудници в Западна Европа и Съединени американски щати, които са комплицирани от пропагандата “, добави той.
През месец септември 2023 година специфичният делегат на Германия за Западните Балкани Мануел Сарацин се среща с Димитров и му споделя следното: „ За първи път имаме позиция на българските учени, която е налична на британски език. Мога да се пресегна и да прочета каква е позицията на българските историци по въпроси, за които е видно че се спекулира, само че ние нямаме българската информация. “
От своя страна Даниел Вачков означи, че преводът на книгата е доста значим жест към нашите сънародници в Съединени американски щати, Австралия, Канада, които не престават да пазят българския си генезис.
„ Тези хора са сътрудници, които към момента не са задоволително добре употребявани от България, тъй като те се опълчват на всички начинания на македонизма. Книгата е значим инструмент да продължат своята битка “, отсече той. /БГНЕС