БГНЕС: Новини от България и Света
Преди 30 години в международен проект беше доста далечна концепция освен българската литература да се превежда, а и въобще да бъдеш забавен като български публицист. Това съобщи писателят Георги Господинов по време на 63-ия Международен летен семинар по български език и просвета, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Авторът се срещна с преподаватели, откриватели, преводачи и студенти по българистика и славистика, пред които приказва за развиването на българската литература през последните три десетилетия, промененото отношение към българските създатели в чужбина и провокациите, свързани с навлизането на изкуствения разсъдък.
„ Имаше стандарти какво се чака от един български публицист. Когато отидох на първото си литературно четене пред немска аудитория, хората се изненадаха, че книгата ми не е за въстания, борби и хайдути “, описа Господинов.
По думите му интернационалното самопризнание за българската литература е помогнало тя да бъде забелязана по нов метод. „ Когато през 2023 година спечелихме „ Букър “, това оказа помощ да се отвори вратата и завоюва правото на дребните езици да приказват за огромните неща “, добави писателят.
На въпрос какъв е приносът на България към общоевропейското културно завещание като страна, основала кирилицата, Господинов акцентира, че културата е жив развой.
„ Културното завещание е нещо, което непрестанно се натрупа и се обновява. Мисля, че можем да бъдем спокойни през днешния ден, че в някаква степен съумяваме да разкажем личните си истории. Това е доста значимо – да успееш да разкажеш по логичен и добър метод личните си истории и да дадеш своите послания. Това е част от културното съвремие, което по-късно ще се трансформира в завещание “, съобщи той.
Според писателя българският език не би трябвало да бъде определян като „ дребен език “. „ Езикът е насъбрана памет и тъй като нашият език е остарял, той има доста насъбрана памет, което е преимущество. Той не е доста дребен. Всеки език има задоволително потенциал да изрази всяко въодушевление, всяка концепция, всяка история, тъй че можем да бъдем спокойни за българския “, сподели Господинов пред БГНЕС.
Той, който е измежду най-превежданите български създатели, разяснява и ролята на преводачите. По думите му при превода неизбежно нещо се губи, само че в случай че преводачът успее да влезе в света на книгата и да улови нейните нюанси, се прибавя и нещо ново. „ Всичко е преведимо “, уточни писателят.
Господинов съобщи, че не употребява изкуствен интелект при писането на своите книги.
„ Изкуственият разсъдък може да написа приблизително положителни книги, само че нашата цел е да пишем доста положителни книги. Той не може да опише добре персонална история, тъй като няма такава – няма емпатия, детство, а това са все неща, които ти оказват помощ да си добър публицист “, изясни той.
Авторът описа, че обича да написа за събития и положения, които нормално остават незапомнени – да вземем за пример чувството да бъдеш самичък в една стая в три следобяд.
„ Как се написа за това? Ами, мъчно, само че по тази причина обичам. Наричам го „ памет на нетрайното “, сподели Господинов.
По думите му културата е доста повече от монументи и материални обекти. Тя включва и това, което се е случило преди, както и това, което се случва през днешния ден.
„ Културата не е единствено неподвижен монумент, културата е това, от което сме направени ние. Това е част от същинската, жива просвета “, съобщи пред БГНЕС Георги Господинов. І БГНЕС
