Прочетете тази притча за думите – може да помогне и на вас
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория, която ще ни помогне да разберем тежестта на думите, предоставена ни от Съновник.бг.
Живели в миналото две приятелки. Веднъж се случило по този начин, че едната наранила другата с прибързаното си изявление. След време тя осъзнала грешката си, само че към този момент било прекомерно късно. Другарката ѝ била прекомерно разочарована и не поискала да одобри извинението. Разкаялата се жена опитвала да направи всичко, с цел да си върне другарството на своята познайница, само че по този начин и нищо не пособие.
Тогава тя решила да изиска съвет от един влъхва. Старецът умерено изслушал описа на дамата. Той ѝ припомнил, че нерядко хората, които нараняваме несъзнателно, биват безпределно афектирани от нашите дейности и с цел да изправим стореното, би трябвало да сме доста упорити.
– Ти какво си подготвена да направиш, с цел да спечелиш отново другарството на дамата, която обиди? – запитал мъдрецът.
– Бих сторила всичко! – уверено отвърнала дамата.
Старецът в действителност изпитал състрадание към изтерзаната си събеседничка. Той желал да помогне, само че и да я накара да осъзнае къде бърка. Тогава възрастният човек ѝ заръчал да вземе две възглавници, цялостни с пух, и да пробие дребна дупка във всяка от тях. След това той ѝ споделил да остави по едно перо пред всяка къща в селото.
Жената сторила, каквото наредил старецът. Времето било доста студено, и задачата се оказала много сложна. Въпреки това не се отказала. Със сетни сили тя се явила пред стареца и очаквала идната му повеля. Щом я видял, мъдрецът ѝ заповядал да върне перцата назад във възглавниците.
Това изумило дамата:
– Но по какъв начин по този начин! Още щом ги слагат пред домовете, те политаха нанякъде. Няма по какъв начин да ги събера и отново да ги върна във възглавниците! Нещата към този момент са непоправими! – възкликнала изтерзаната жена.
Тогава старецът рекъл:
– Направила си си верните заключения. Сега запомни, че думите са като перата, които вятърът разпилява. Когато изречеш някоя дума, без значение с какъв предумисъл, ти я пускаш да полети и тя в никакъв случай повече не може да се върне обратно.
Вижте още:
