Поучителна притча за двамата другари
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за двамата приятели, която ще ни покаже какъв брой е значима прошката в човешките връзки, предоставена ни от Съновник.бг.
Живели в миналото двама приятели. Веднъж, до момента в който се разхождали край морето, те се спречкали и в гнева си единият блъснал другия. Нараненият не споделил нищо. Той взел една мида и написал върху пясъка: Днес индивидът, който твърдеше, че е мой другар, ми посегна.
После той се върнал при приятеля си и му предложил да продължат въпреки всичко разходката си. Стигнали до едни скали и решили да си оставят нещата там, с цел да влязат в морето. Така и създали, а афектираният другар влезнал много дълбоко във водата.
Изведнъж той изгубил дъното под краката си и почнал да потъва. Тогава неговият другар, бе въобще да се поколебае, се втурнал да го избави. Той съумял в точния момент да го извади от водата и оскърбеният се оказал незасегнат.
Тогава той, още веднъж без да обели дума, отишъл при багажа си и извадил от него един нож. С острието той издълбал в скалите следното: Днес моят максимален приятел ми избави живота.
Спътникът му изгарял от любознание за какво неговият другар прави всичко това и го запитал:
– Приятелю мой, за какво, когато ти посегнах в яда си, ти писа на пясъка, а в този момент реши да пишеш върху канара?
Мъжът незабавно дал отговор на въпроса му:
– Когато някой непосредствен приятел ни нарани несъзнателно, би трябвало да напишем това на морския бряг, където вълните на забравата ще го отмият. Когато обаче същият този човек стори нещо извънредно значимо за нас, би трябвало да го увековечим, записвайки го на камъка на сърцето.
Виж още:
