Притча за майсторлъка
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за майсторлъка, която ни учи каква е тайната на триумфа, предоставена ни от.
Живял в миналото фамозен майстор-грънчар. От изкусните му ръце излизали толкоз красиви съдове, че хората не спирали да им се дивят и да ги купуват като топъл самун.
Веднъж при него пристигнало младо момче, което предложило да чиракува, с цел да овладее магията на занаята.
И по този начин, младежът се навъртал по през целия ден към майстора и повтарял всяко негово придвижване, като обръщал внимание и на най-малката детайлност. Колкото и да се мъчел обаче, вазите, чиниите и гювечетата му по този начин и не излизали толкоз красиви, както тези на възрастния занаятчия.
Все отново младокът не губел вяра и решил, че просто би трябвало да се отдели от учителя си и да стартира собствен бизнес. Надявал се, че с времето ще си завъди клиенти и работата ще потръгне. Това обаче по този начин и не се случило.
Първоначално хората влизали от любознание в работилничката му и разглеждали съдовете. Но по-късно ги оставяли и по този начин и не закупували нищо. А напълно скоро се отказали даже да влизат и той напълно се отчаял. Тогава, позор не позор, отишъл при майстора и го попитал:
– Кажи ми, учителю, какво изпускам! Правя безусловно същите придвижвания като теб, само че най-после резултатът в никакъв случай не удовлетворява клиентите?
– Много просто, момчето ми! За да станат съдовете в действителност качествени и изкусни, не би трябвало единствено здрава ръка и сръчност. Нужно е да вложиш и душата си. Именно в това е най-голямата разлика сред майстора и дилетанта!
Виж още:
