Притча за правилните решения
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория, която ще ни научи да взимаме верните решения, предоставена ни от.
Много от дълго време в далечна пустиня растяло чудно дърво. Хората рядко стигали до него, само че който имал шанса да го види, след това бил доста благополучен, тъй като дървото сбъдвало стремежи.
Един ден около дървото минал млад момък. Седнал до него, с цел да си почине и незабавно рекъл:
— Ех, какъв брой мощно напича слънцето. Да можеше да подремна под дебела сянка!
Още не бил довършил изречението си и дървото се разлистило. Тогава младежът се сгушил под короната му и задремал. След няколко часа обаче се събудил и усетил, че стомахът му къркори от апетит. И тогава проплакал на глас отново:
— Ех, да имаше нещо за ядене, толкоз съм гладен!
Чудното дърво отново чуло молбите му и незабавно родило сочни и вкусни плодове, които младежът похапнал.
Но не щеш ли настанала вечер и се застудило. Младежът, който бил леко облечен, отново изпаднал в невъзможност и рекъл:
— Ех, да имаше и едни дръвца, с които да си запаля огън! Колко щеше да е хубаво!
И дървото отново изпълнило желанието му. Само след момент се трансформирало в тресчици, а младокът побързал да се сгрее с тях и сладко задремал.
На другата заран младежът се събудил бързо. Слънцето жарко препичало, а гладният му корем още веднъж къркорел. Но нямало го към този момент дървото, което да му пази сянка и да го нахрани. И едвам тогава той схванал какво е сторил…
Виж още:
