Защо е задължително да въведем екотакси за текстил?
В признатия Закон за ръководство на отпадъците към този момент има текст, съгласно който би трябвало да бъдат въведени екотакси за текстил и обувки. Това, което остава да се случи е осъществяване на публично разискване и приемане на наредбата, с която този закон влиза в действие и таксите стартират да се събират. Настоящото ръководство на страната към момента бави този развой, създавайки известно равнище на неустановеност в текстилния отрасъл.
В това състояние на безвремие, още веднъж се пробужда дебатът “за ” и “против ” въвеждане на продуктови такси в текстилния бранш. Решението визира както марките за бърза мода, по този начин и производители и търговци на разнообразни текстилни произведения - килими, пердета, тапицерии, спално долни дрехи, домакински текстил и други
Широкият обхват на екотаксите за текстил разумно разсънва съмнения и неодобрение измежду бизнеса, а повода е ясна - оскъпяване на продукцията и потребност от преизчисляване на бюджета.
Ако обаче успеем да надраснем позицията на сегашния миг и погледнем стъпка напред, елементарно можем да забележим всички аргументи, заради които тези такси са безусловно наложителни, се показва в разбор на Асоциацията за преработване на текстил. Ето и по какъв начин могат да бъдат систематизирани тези аргументи:
Екологична резистентност и запазване на околната среда
Според данни на Европейската организация за околната среда, през 2020 година производството на текстилни артикули, употребявани в Европейски Съюз, генерира общи излъчвания на парникови газове от 121 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq), което се равнява на 270 kg CO2-eq. на човек. Половината от тях се дължат на облеклата, 30% - на домакинския и различен текстил и 20% - на обувките. Това подрежда текстилния бранш в челната петица на замърсители на околната среда, наред с транспортната промишленост, отглеждането на животни и автомобилостроенето.
В ролята си на парников газ, въглеродният диоксид провокира същия резултат, който стъклото провокира в оранжерията. Той улавя топлината и загрява атмосрефата на Земята. Според последните данни, 2022 ще бъде измежду шестте най-топли години откогато такива замервания въобще съществуват. Тоест - шестата най-топла година от 143 години насам.
Макар и да звучат нереално, тези данни имат директно отражение върху качеството на живот на нашето потомство и всички генерации след него. Ниската земеделска продукция и климатичните аномалии са единствено дребни частици от пъзела, а дълготрайните опасности включват безспорна неприспособимост на планетата за поддържане на естествен живот.
Спазване на общоевропейската рамка и тактика за развиване
Европа има своя еднопосочна позиция по проблемите на климата и тази позиция е ясно дефинирана в Зелената договорка. Според този стратегически документ, остарелият континент се ангажира с дълбока промяна на редица браншове и консолидиране на правилата на кръговата стопанска система във допустимо най-широк мащаб. Това значи по-малко боклук на сметищата, повече старания в посока ръководство на естествените запаси и доста по-голяма отговорност от страна на бизнеса, без значение от размера му. Екотакси към този момент се заплащат от производителите на коли, елетроника, масла, еднократни опаковки и разнообразни типове гуми. Както стана ясно нагоре, част от тези браншове даже не са в топ пет на замърсителите на околната среда - за разлика от текстилната промишленост, която към момента не е обложена с продуктови такси.
В този ред на мисли, въпросът не трябва да бъде дали текстилният бранш би трябвало или не би трябвало да плаща еко такси. Въпросът следва да бъде по кое време ще стартира да ги заплаща.
Развитие, иновация и устойчиво бизнес развиване
Въвеждането на нови такси несъмнено не е фантазията на нито един производител или търговец. Добрият търговец, обаче, може да направи разлика сред разход и инвестиция. Според статистическо проучване на икономическите колоси от EIU, над 50% отмениджърите в стилната и текстилната промишленост настояват, че потребителското търсене кара техните марки да основават екологично устойчиви артикули. И в случай че търсенето дефинира предлагането, то новото потомство консуматори търси климатично неутрални артикули с най-малък въглероден отпечатък.
Това надалеч не е вест за никой бизнесмен, който държи очите си отворени, а пазарните си изследвания - качествени. Новината тук е, че екотаксите играят парадоксалната роля на наложителна инвестиция даже и за търговците, които към момента не са подготвени да еволюират до желанията на своите клиенти.
Екологичната продукция е врата към дълготрайния напредък - а екотаксите са ключа, който бизнесът към момента се колебае дали да одобри, се показва в разбора.
Позициониране на България като пълноценна част от Европа
Тук можем да споменем два съществени обстоятелството. Първият е, че към този момент има европейска инструкция, съгласно която въвеждането на продуктови такси за текстил и обувки е наложително. Вторият е, че има призната европейска тактика, съгласно която събирането и преработването на текстил и обувки са наложителни.
И въпреки да сме привикнали България да се движи с известно забавяне и даже известно отвращение след своите европейски сътрудници, това несъмнено не покачва нито конкурентоспособността на локалния бизнес, нито качеството на живот на популацията.
Като част от Европейския съюз, България има два хода – да съблюдава темпото и да се нарежда като пълностоен сътрудник или да продължи да чака на опашката, несигурна в очевидното.
Въвеждането на екотаксите е наложително, освен, с цел да спазим отговорностите си като член на Европейски Съюз. То е наложително, с цел да имаме присъединяване във образуването на личната си среда и да изиграем роля в личното си бъдеще, означават от Асоцията за преработване на текстил.
Платена публикация
В това състояние на безвремие, още веднъж се пробужда дебатът “за ” и “против ” въвеждане на продуктови такси в текстилния бранш. Решението визира както марките за бърза мода, по този начин и производители и търговци на разнообразни текстилни произведения - килими, пердета, тапицерии, спално долни дрехи, домакински текстил и други
Широкият обхват на екотаксите за текстил разумно разсънва съмнения и неодобрение измежду бизнеса, а повода е ясна - оскъпяване на продукцията и потребност от преизчисляване на бюджета.
Ако обаче успеем да надраснем позицията на сегашния миг и погледнем стъпка напред, елементарно можем да забележим всички аргументи, заради които тези такси са безусловно наложителни, се показва в разбор на Асоциацията за преработване на текстил. Ето и по какъв начин могат да бъдат систематизирани тези аргументи:
Екологична резистентност и запазване на околната среда
Според данни на Европейската организация за околната среда, през 2020 година производството на текстилни артикули, употребявани в Европейски Съюз, генерира общи излъчвания на парникови газове от 121 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq), което се равнява на 270 kg CO2-eq. на човек. Половината от тях се дължат на облеклата, 30% - на домакинския и различен текстил и 20% - на обувките. Това подрежда текстилния бранш в челната петица на замърсители на околната среда, наред с транспортната промишленост, отглеждането на животни и автомобилостроенето.
В ролята си на парников газ, въглеродният диоксид провокира същия резултат, който стъклото провокира в оранжерията. Той улавя топлината и загрява атмосрефата на Земята. Според последните данни, 2022 ще бъде измежду шестте най-топли години откогато такива замервания въобще съществуват. Тоест - шестата най-топла година от 143 години насам.
Макар и да звучат нереално, тези данни имат директно отражение върху качеството на живот на нашето потомство и всички генерации след него. Ниската земеделска продукция и климатичните аномалии са единствено дребни частици от пъзела, а дълготрайните опасности включват безспорна неприспособимост на планетата за поддържане на естествен живот.
Спазване на общоевропейската рамка и тактика за развиване
Европа има своя еднопосочна позиция по проблемите на климата и тази позиция е ясно дефинирана в Зелената договорка. Според този стратегически документ, остарелият континент се ангажира с дълбока промяна на редица браншове и консолидиране на правилата на кръговата стопанска система във допустимо най-широк мащаб. Това значи по-малко боклук на сметищата, повече старания в посока ръководство на естествените запаси и доста по-голяма отговорност от страна на бизнеса, без значение от размера му. Екотакси към този момент се заплащат от производителите на коли, елетроника, масла, еднократни опаковки и разнообразни типове гуми. Както стана ясно нагоре, част от тези браншове даже не са в топ пет на замърсителите на околната среда - за разлика от текстилната промишленост, която към момента не е обложена с продуктови такси.
В този ред на мисли, въпросът не трябва да бъде дали текстилният бранш би трябвало или не би трябвало да плаща еко такси. Въпросът следва да бъде по кое време ще стартира да ги заплаща.
Развитие, иновация и устойчиво бизнес развиване
Въвеждането на нови такси несъмнено не е фантазията на нито един производител или търговец. Добрият търговец, обаче, може да направи разлика сред разход и инвестиция. Според статистическо проучване на икономическите колоси от EIU, над 50% отмениджърите в стилната и текстилната промишленост настояват, че потребителското търсене кара техните марки да основават екологично устойчиви артикули. И в случай че търсенето дефинира предлагането, то новото потомство консуматори търси климатично неутрални артикули с най-малък въглероден отпечатък.
Това надалеч не е вест за никой бизнесмен, който държи очите си отворени, а пазарните си изследвания - качествени. Новината тук е, че екотаксите играят парадоксалната роля на наложителна инвестиция даже и за търговците, които към момента не са подготвени да еволюират до желанията на своите клиенти.
Екологичната продукция е врата към дълготрайния напредък - а екотаксите са ключа, който бизнесът към момента се колебае дали да одобри, се показва в разбора.
Позициониране на България като пълноценна част от Европа
Тук можем да споменем два съществени обстоятелството. Първият е, че към този момент има европейска инструкция, съгласно която въвеждането на продуктови такси за текстил и обувки е наложително. Вторият е, че има призната европейска тактика, съгласно която събирането и преработването на текстил и обувки са наложителни.
И въпреки да сме привикнали България да се движи с известно забавяне и даже известно отвращение след своите европейски сътрудници, това несъмнено не покачва нито конкурентоспособността на локалния бизнес, нито качеството на живот на популацията.
Като част от Европейския съюз, България има два хода – да съблюдава темпото и да се нарежда като пълностоен сътрудник или да продължи да чака на опашката, несигурна в очевидното.
Въвеждането на екотаксите е наложително, освен, с цел да спазим отговорностите си като член на Европейски Съюз. То е наложително, с цел да имаме присъединяване във образуването на личната си среда и да изиграем роля в личното си бъдеще, означават от Асоцията за преработване на текстил.
Платена публикация
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ