Легендарните джинове в древността
В превод думата джин (jinn) може да бъде интерпретирана като „ скрити от погледа “. На арабски джин е в множествено число и произлиза от корените джнн (jnn) или гнн (gnn), които значат „ да скрия “ или „ да бъда прикрит “. Това значи, че джиновете не са просто духове, те са скрити във времето, пространството и тъмнината.
Джиновете може да бъдат мъжки или женски. Те съществуват без значение и са способни да се свързват с неодушевени предмети, изключително в случай че са остарели. Джиновете също по този начин обичали скъпоценни и полускъпоценни камъни.
goodreads.com В Близкия изток археолози са разкрили доказателства, че преди ислямът да се популяризира из тези територии, хората не правели разлика сред духове и джинове. В северозападна Арабия пък са открити свидетелства, че локалното население даже боготворяло тези същества. В район, намиращ се наоколо до Палмира, е открит надпис, който определял джиновете като „ положителни и награждаващи богове “. Но след появяването на исляма, почитането на джинове е неразрешено от Корана.
Най-много митове за джиновете можем да открием в сборника Хиляда и една нощ (Приказките на Шехерезада). Според някои от разказите духове и джинове живели взаимно с хората и комуникирали между тях, тъкмо както комуникирали и с хората.
Приказките на Шехерезада. Wikimedia Commons Един тип същества се отличавали от всички останали свръхестествени създания. Този тип се наричал Ифрит и към него принадлежали най-големите и мощни джинове. Съществували и морски джинове, наречени Марид.
За джинове се загатва и в Корана. Те живеят в пропаст сред световете, редом измерение, друго от света на хората. Въпреки че съгласно Корана Аллах е основал три типа съзнателни същества – ангели, хора и джинове – за джиновете не се знае съвсем нищо. Информацията в Корана е нищожна, само че се загатва, че те са се родили от бездимния огън и могат да бъдат положителни, неприятни или неутрални.
Wikimedia Commons Джиновете били враждебни към хората и употребявали всеки късмет да извъртят думите и желанията на хората против самите тях. Но класическата ни визия за джиновете като реализатори на стремежи произлиза от сборника Хиляда и една нощ.
За разлика от ангелите, джиновете имали свободна воля. Те можели сами да взимат решения и също щели да бъдат съдени за постъпките си в Деня на страшния съд. Джиновете нормално живеели в доста отдалечени местности като облаци, морета, дървета и планини.
Легендите приказват, че също както хората, джиновете били разграничени на общества, а съществуването си държали в загадка. Можели да пътуват на огромни дистанции извънредно бързо.
Според легендите, когато Аллах основал индивида, изискал от ангелите и джиновете да му се подчиняват. Един от джиновете (Иблис) упражнил правото си на свободна воля и не се подчинил. Заради неподчинението си бил изпъден от Рая и се трансформирал в дявола (Шейтан). Това предиздвикало Аллах да изпраща пророци на джиновете и хората, с цел да може те да вървят по правия път. Не е нужно да се разяснява очевидната аналогия сред християнските и мюсюлманските предания.
Иблис, по-познат като Шейтан. Wikimedia Commons Що се отнася до мощта на Шейтан, той имал опцията да се възползва от две съществени преимущества. Първото е високомерието на хората и съставлява прекомерната горделивост и надменност. Второто е въздействието на Шейтан – той можел да подлъгва хората да правят несгоди, само че от всеки обособен човек зависи дали ще последва неверния път или не. Шейтан няма никаква директна власт върху живота на хората.
Неговата мощ се крие в избора и свободната воля на хората. В Корана се загатва също, че дяволите и злите джинове са основани, с цел да оказват помощ на магьосници, които от духовна позиция са доста надалеч от Аллах. Смятало се, че магьосниците могат да приканват тези същества, да ги подчиняват посредством специфични ритуали и да ги изпращат по специфични задания.
Ancient Origins
