В предстоящата предизборна кампания Дневник реши да представи основните кандидати

В идната предизборна акция " Дневник " реши да показа главните претенденти за президент и отвън единствено политическите и публични тематики. И насочи към тях предложения с определени въпроси от книгата " Въпросник " на Макс Фриш. Публикуваме отговорите на господин Лозан Панов, който първи одобри поканата за диалог. Разговорът води Роси Михова.

Макс Фриш (1911-1991) има невероятна креативна орис - през годините работи като проектант, публицист, създател на критически студии и сюжети за филми.Като част от своите " Дневници " (1966 - 1971), Фриш разгласява поредност въпроси, групирани в няколко елементи. Всяка от тях полемизира избрана тематика - човешкия жанр, брака, вярата, хумора, парите, другарството, родината, собствеността и гибелта.

Лозан Панов (р. 1971 г.) е правист по обучение и арбитър с дълготраен опит. Професионалният му път минава през разнообразни съдилища - Софийски областен съд, Софийски градски съд, Административен съд София-град и Върховен административен съд. През януари 2015 година е определен за ръководител на Върховния касационен съд. Седем години по-късно, в края на неговия мандат, " Правосъдие за всеки ", подкрепени от предприемчив комитет, издигат кандидатурата му за президент на България.

В този диалог няма нищо политическо. От друга страна - тези дни всичко е политическо. Така или другояче, и тези избори ще отминат. Страстите ще утихнат. Споровете ни ще са към този момент за нещо друго. Споделените думи обаче ще останат с индивида, който ги е споделил. И времето няма да има значение.

" Времето не ни трансформира. То единствено ни разкрива " - споделя Фриш. Мислите ли, че е прав ?

- Мисля си, че е ялова тази заблуда, че някой би могъл да надхитри времето. Моето схващане е, че човек не може да промени другите. А и не трябва. Но в подмяна на това може да избере какъв човек да бъде самият той. И по-късно настойчиво да работи за своята персонална смяна към по-добро. Това е волево решение.

Моят избор през миналите години бе от камъните, хвърлени по мен, да положа основите на независимостта на Върховен касационен съд. Парадоксално това означаваше без значение от натиска на събитията, които следваха едно след друго, аз да не отстъпвам решението си да не се трансформирам. Да бъда хладнокръвен в отстояването на истината, без значение от всички опити да ме дестабилизират - с инспекции от другите държавни организации, с офанзиви в медиите и даже чисто физическа грубост. Моята битка бе да не изгубвам центъра си. Да съм непреклонен. В този смисъл - времето да не ме промени.

Ако имате силата и властта да извършите нещо, което смятате за вярно, бихте ли го сторили макар особеното мнение на болшинството ?

- Мисля, че Платон бе споделил, че никой не е по-мразен от този, който изрича истина. Но Платон също споделя, че не трябва хората да са на по-голяма респект от истината. Затова за истината постоянно съм бил подготвен да се изправя и против болшинството. Истината не се нуждае от болшинство. Тя не е безусловно в това, което болшинството счита за правилно. Напротив, ние през днешния ден живеем при остра липса на уместност към обстоятелствата. Действителността ни се показва като обърнато огледало, в което всичко е с краката нагоре. Ако успеем да обърнем огледалото, аз нямам подозрение, че всичко ще си пристигна на място.

За страдание обаче по всеки един въпрос се разделяме на " Левски " и ЦСКА и истината сякаш не ни вълнува, въпреки че както пееха " Атлас " - тя въпреки всичко " нейде съществува ". В устрема си техният " тим " да завоюва, хората си разрешават да огъват истината. А тя е такава, каквато е, и не предстои на тълкования, уверен съм. Това, от което имаме потребност, е някой да я изрича. В противоположен случай резултатите ги виждаме в качествата на политическия ни хайлайф.

У нас изумително елементарно се става хайлайф - излизаш пред хората, казваш им каквото желаят да чуят и им продаваш малко вяра в тяхното обезсърчение. Българите сме някак склонни да привиждаме грижлив татко, там където стои прозорлив пастрок. След това обаче се случва челният ни конфликт с действителността.

Според Вас възприятието на ненавист и злост се насочва по-лесно към обособен човек или към цяла група хора ?

- Аз надълбоко имам вяра, че хората в своята същина са положителни - и взети дружно, и поотделно. Да, всеки от тях може в някаква своя постъпка да е безсъвестен, само че това не го характеризира като цяло. Абсолютно всеки от нас носи това зрънце, онази дребна искра, която го свързва с възвишеното. Моята злост е напълно фокусирана към съответни човешки дейности. Може би просто съдията в мен е податлив да осъди съответното деяние, а не индивида. Защото другояче Жан Валжан би останал за безконечни времена омразният изгнаник, а не благородникът по душа, който цялостен живот търси изкуплението.


© Юлия Лазарова

Лозан Панов при показване на номинацията му за президент
Въобще - прошката не трябва да бъде поставяна под въпрос, тъй като тя е тази, която повдига индивида. И да излъжеш и да те излъжат, и да откраднеш и да ти откраднат - все е неприятно. Но човек би трябвало да се научи да прости, тъй като прошката е по-важна за самия него, в сравнение с за съгрешилия.

Кое човешко качество харесвате и кое не харесвате в себе си ?

- Най-краткият отговор е, че одобрявам упоритостта си да приказвам истината, несъгласието си да мълча, нежеланието да съм конформист. Но не одобрявам това, че към момента излишно се жегвам и чисто човешки ме боли, когато по този мотив някои хора се отдръпват от мен, а други се пробват да уязвят мен и фамилията ми.

" Ако някой има съвест, то това нормално е отговорна съвест " - споделя Макс Фриш. В този смисъл, в случай че сте човек със съвест, коя своя виновност сте податлив да признаете обществено ?

- Егото нормално е по-кресливо от съвестта. Затова Съвестта е отговорна всякога, когато отстъпи пред Егото. Разкаянието обаче е интимна работа и в него не трябва да има гласност. Но тук ще си призная нещо. То се отнася до Кристиан Таков. Този човек ми даде ентусиазъм, само че аз имам грях към него. Кристиан се включи в основаването на " Да България " в миг, когато бях непрестанно нападнат, че върша обществени изказвания, които са политически по своя темперамент и несъвместими с работата ми на арбитър. Затова взех решение да се отдръпна настрани. Не желаех тази нова политическа групировка да се пришива преднамерено към името и работата ми. Сега обаче знам, че това бе неточност. Защото хората са единствено краткотрайно на тази земя. Хората си отиват. И на следващия ден може към този момент да не сте дружно. А човешките връзки стоят над всичко друго.

Кристиан бе човек, с който всеки момент контакт ти даваше нещо. Може да не го схванеш на момента, само че след време ще го преосмислиш. И когато срещнеш човек, който е запалил свещ в тъмното, би трябвало да имаш времето да си с него и до него. Съжалявам, че не реших вярно обстановката тогава. Защото Кристиан Таков не бе човек, който принадлежи на една партия. Той бе на всички. Бе несломим в оптимизма си. Ако имаше повече хора като него, които да увлекат другите, вълната би се обърнала доста по-лесно и бързо.

Какво тъкмо разбирате под " нравственост " ?

- Колкото може по-малко отговорна съвест.

Как съгласно Вас се усеща бедният човек ?

- Вече се знае къде извозвам нормално свободното си време. В Северозападна България. Това е не просто най-бедният завършек на България. Това е най-бедният район в целия Европейски Съюз. Също по този начин съгласно изнесените данни това е регионът, в който търговията с гласове по време на избори процъфтява най-вече. Цената на един глас е цинично ниска. По този край има толкоз небогати хора, че единственото, което им е останало за обмен, е тяхното достолепие. Обикновено човек цени непознатото достолепие толкоз, колкото и личното си. И това ви приказва какъв брой значи думата достолепие за политиците ни и техните купувачи на гласове.

" Честно казано, всеки жител над несъмнено равнище на приходи е отговорен в нещо " - споделя Фриш. Съгласен ли сте ?

- Хайде да приемем, че някой е богат и става все по-богат. Какво значение има това, когато съседът му става все по-беден? По буквата на закона богатият може да е безусловно почтен, само че моралният укор остава. Защото всяко мое решение се съотнася и визира освен мен персонално, само че и индивида до мен. В някакъв смисъл, моя е отговорността за това по какъв начин живее той. Не знам дали знаете, само че по България е страната в Европа с най-голямо икономическо неравноправие. С други думи - у нас е най-голяма разлика сред приходите на бедните и на богатите. Тук не приказваме единствено за Европейски Съюз, а за цяла Европа. Това би трябвало да се промени.

Без кое бихте претърпели най-лесно - без дом, без татковина или без да сте видели в миналото непозната страна ?

- Има нещо изключително при нас, българите. Например, един англичанин, чиято татковина в миналото е била империя, над която слънцето в никакъв случай не залязва, може да усети родината си на всички места по света. Един шотландец може да се почувства като вкъщи си даже в Кения. Тези хора могат да съберат дом на всяко място.

Българинът обаче по природа наподобява е по-привързан към земята си. Той мъчно се отдалечава от нея. Трудно вирее другаде. Дали тъй като сме дребна страна, дали тъй като сме обременени с комплекси и възприятие за неустановеност пред непознатото, само че част от сърцето ни постоянно си остава в България. Дори единствено споменът за мекичките на баба може да ни разнежи до болежка.

Кое е обичаното Ви българско ядене? Любимата българска дума ?

- О , аз обичам ужасно доста български манджи. И не знам, да вземем за пример, мъж, който да не обича фасул. Или таратор. Харесвам доста и " бел муж ", подготвен от хубаво прясно овче сирене и мляко. За него споделям, че това е фондюто на Северозапада.

Колкото до думите - понятия като обич, истина, хубост си остават едни и същи, без значение на какъв език ги произнесем. Но ето, аз откривам красота и в българската дума "недоимък ". Макар че може би има някаква многозначителна подигравка в това, че нямаме дума "доимък ". Все е недостиг.

При този безконечен недостиг, кое е това, което Ви изпълва с вяра ?

- Надеждата за мен носи някакво възприятие на неизбежност - тя е последното леговище на обезверения. Затова Гео Милев приказва за " вопли и скърби, и яд и вяра безкрай. " Нали знаете това факсимиле, за вярата, която умирала последна? Аз бих добавил - тя умира последна, тъй като преди този момент е умъртвила даже стопанина си. За мен персонално са значими нещата, които ме изпълват не с вяра, а с религия. Науката, изкуството и цялата човешка история е цялостна с вдъхновяващи образци за величието на човешката мисъл. И те крепят вярата ми, че положителното у индивида постоянно побеждава.

Бихте ли могли да се отнасяте с възприятие на комизъм към персони и обществени групи, към които изпитвате злост, да вземем за пример по политически аргументи ?

- В сложни обстановки хуморът е избавителна жилетка. Той ни защищава от крайни решения и връща махалото на страстите по средата, въпреки по нашите ширини ние мощно да обичан и мощно да ненавиждаме. Аз въпреки всичко настойчиво се пробвам да не влизам в нито една от тези две категории. И по тази причина реагирах на подигравките във връзка очилата ми по моя си метод. Тъжно е, че хората избират с очите, а не с ушите си, само че виждам на всичко това с комизъм. Не със жлъч.

Има нещо обаче в нашия български комизъм. Някак все се върти " от кръста надолу ". Това не е безусловно неприятно, в случай че човек може да му придаде заостреност. Това го умееше по безподобен метод Доктора (Тони Филипов, Д-р) от " Редута " - индивидът, който се бе зарекъл да почине " като пич " и в последна сметка го направи. Ако употребявам неговия речник - той имаше топки да каже нещата непосредствено - и за Пеевски, и за Борисов, и за цялата корумпирана политическа клика. Неговото възприятие за комизъм можеше да те накара да се разплачеш - първо от смях, а по-късно от тъга. Малко като в оня филм на Бенини за нацизма - " Животът е прелестен. " Мисля си, че този комизъм доста мъчно може да бъде преведен на непознат език. Той е понятен най-много за нас, българите. Той е нашата си избавителна жилетка.

Колко същински близки другари имате ?

- За цената на другарството нормално тежката дума има времето. Аз прекарах сложни интервали, в които доста хора се опитваха да ме слагат " по стомах ". Тогава много другари започнаха да отпадат един по един. Но пък заради извънредно затворения живот, който водех през последните седем години, аз самият не бях в личните си показа задоволително добър другар. Там е работата, че ние хората нормално измерваме значимостта на другарството съгласно поддръжката и помощта, която сме получили от другите. Повече мислим за това какво са ни дали, а не за това какво още ние можем да дадем.

Това, което ни разрушава като общественост, е в действителност личният ни нарцисизъм. Именно той е в основата на гнева и страха ни, на алчността за власт и пари, на завистта и горделивостта ни. Затова всеки ден е ден за борба със самите себе си - другояче доста елементарно ще бъдем повлечени от мисъл само за персоналната полза.

След като заговорихте за борби, по какъв начин бихте дефинирали понятието " неустрашимост "?

- Мъжеството в никакъв случай не е в опаковката. То се крие в силата на духа и там полът не е от изключително значение.

Ето Ви тогава един подвеждащ въпрос - смятате ли, че има специалности, за които дамите са изключително подобаващи - по-подходящи от мъжете ?

- Смятам, че дамите имат доста по-трудна и значима задача, идвайки на този свят. Мъжът идва с концепцията да побеждава, а дамата със своята заложба - да построи този победител.

За какво се възхищавате на дамите ?

- За фамозната им женска вътрешен глас.

Бихте ли добавили нещо към обичайна брачна клетва ?

- Живеем във време, в което думите извънредно се обезцениха. Ние си служим с тях по възмутителен метод, до степен на корист. Когато хората се кълнат в обич, то е в действителност поради това, че чакат да бъдат обичани. Само че любовта е това, което си дал, а не това, което си получил. Всяка постъпка, в която има мъжество, е победа за любовта.

Тогава в случай че обичате някого, бихте ли желали той да почине преди Вас, с цел да поемете Вие болката от загубата, вместо той да страда след Вас ?

- Не сме ние, които решаваме кой по кое време да си тръгне от този свят. Но когато си намерил половинката си, някак ти се желае да си тръгнете дружно. За да бъдете дружно още веднъж. И още веднъж.

Коя е първата мисъл, която Ви спохожда, откакто се разсъните ?

- Много малко сън ми се събира тези дни. Но всяка заран, отваряйки очи, благодаря на ориста за индивида, който имам до себе си.

Всичко, което би трябвало да знаете за: