Силвия Лулчева в скандал с булчинска рокля
В представлението на режисьора Съни Сънински няма нищо, което би могло да натовари душeвността. То е леко и занимателно – класическа комедия, която служи за разтоварване. В същото време представлението е основано с доста добър усет. Никой на сцената не приказва нелепости, с цел да забавлява публиката, и не прави нищо самоцелно единствено, с цел да провокира смях. Всичко, което вижда фенът е естетически издържано и подчинено на главната концепция – стартират ли детайлите в една връзка да наподобяват по-важни от любовта, значи обич в нея просто не съществува. И противоположното – същинската обич не се нуждае нито от доказателства за съществуването си, нито от спомагателни детайли, с които да бъде допълвана. За да бъде достигната тази концепция обаче, се минава през толкоз непредвидени о6рати и занимателни обстановки, че на финала фенът си потегля ухилен, зареден с положително въодушевление и по-леко сърце.
Трябва да се означи работата на сценографа Никола Тороманов, разделил сцената на
четири пространства, които съгласно потребностите на представлението могат да кореспондират между тях, само че и да съществуват без значение едно от друго. Костюмите са на Свила Величкова, а музиката, която е превъзходен подчертаващ концепциите на спектакъла детайл, е на Милен Кукошаров.
Източник: Уикенд
