Ако Александър Македонски беше живял по-дълго
В предходни материали сме разказвали доста в детайли историята на Александър Македонски и неговите невероятни военни акции, с които съумява да завземе съществени територии и да стигне до Египет, Индия и Персия. Знаем, че завоевателят желал да стигне колкото се може по-далече. Съдбата постоянно има свои проекти и както знаем, Александър умира на 32-годишна възраст.
Краят на живота му не приключва с покоряването на света, нито с акция в космоса и борба за останалите вселени. Успешният военачалник и водач може да се похвали с непобедима войска. Персийската империя по този начин и не съумява да вземе най-малко една победа. Бойните слонове на крал Порус изненадали армията на Александър и там също била заплатена висока цена. Дори владетелят губи своя обичан кон в борбата.
Въпреки това непобедимите не престават напред. Всички вярвали, че оттатък огромната река се крие по този начин наречения ненаселен космос – концепцията за кръгла земя и въобще съществуването на международна карта, са открития, които идват доста по-късно. Аристотел в никакъв случай не споделил на дребния Александър за Китай, заради простата прична, че и той не знаел, че съществува. Тогава идва по-сериозният въпрос, в случай че Александър продължи на изток, най-вероятно ще стигне до Китай, освен това във времето, в което династията Цин води борби за най-малкия мотив. Още по-лошата вест е, че бойците към този момент са изморени и мнозина избират да се приберат вкъщи си.
Прекараните години във воденето на сражения е съумяла да удари душeвността на бойците. Опитите да продължат напред били най-разнообразни, първо почнали заканите, по-късно обидите, когато отрицателната тактика не проработила, офицерите почнали да оферират обещания за по-бързо завръщане и още доста други. Болестите също съумели да повалят огромна част от армията. С разчистването на бойното поле всички можели да пропуснат Персийския залив, където сраженията и епидемиите съумели да редуцират в допълнение военния личен състав. Александър се завръща във Вавилон и умира през 323 година прочие Хр на 32 година възраст. Историците считат, че в случай че животът му продължи, той най-вероятно щял да събере нови сили и този път да продължи към Арабия.
Кампанията най-вероятно би стартирала, откакто се укрепят завзетите територии. Назначаваните ръководители на несъмнено били същият хайлайф, който в миналото е началник позициите, само че в този случай трябвало да заплащат налог. Някои завзети територии постоянно се връщат на победените. Победата била задоволителен знак за надзор. Дори този надзор може да се счита за нож с две остриета. От една страна може да се разчита на по-добра връзка. Чуждите владетели не постоянно се разбирали с актуалната администрация.
След акцията в Арабия може да се чака офанзива към Картаген. Основният проблем след завършването на всички военни акции ще е задържането на територията. Империята не би могла да издържи без аурата на своя популярен водач. Смъртта му най-вероятно ще промени вечно лицето на международната карта. Когато умира на 32-годишна възраст, империята се разгръща на повече от 3.2 милиона квадратни километра. Както историците плануват, империята се унищожава доста бързо.
Заглавна фотография: By Unknown author – The Guardian (DEA/G Nimatallah/De Agostini/Getty Images), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35067658
