Диагноза на хламидиалната инфекция
В предходната публикация показах признаците и вярното лекуване на хламидиалната зараза по женския генитален тракт (виж „ Генитална хламидия”). Тази ще бъде ориентирана към показване на вероятните способи за лабораторно диагостициране на заболяванието. Те са два съществени: директни и индиректни.
Директна диагноза
Използва се при повърхностните хламидиални инфекции като цервицит , уретрит, конюнктивит. Взима се материал от инфектираната лигавица посредством тамптон, четчица или аспириране (например от маточните тръби). Положителният резултат от директната диагноза значи, че индивидът е възпален и може да популяризира болестта. Това постанова дейната антибиотична терапия на заразоносителя и на неговия партньор/и.
1.Цитологичен способ: Взетият материал се изследва за съществуване на интрацелуларни включвания, тъй като хламидията се развъжда в клетките на лигавиците;
2.Изолиране в клетъчни култури: След инкубационен интервал от към 48-72 часа материалът се оцветява с йодин и се следи тъмнокафяво оцветяване в клетките, което съставлява аналог на зараза ;
3.Директна имунофлоуресценция: Като цяло имунологичните способи са по-добри за индентификация на включвания в инфектираните кафези. При директната имунофлуоресцентна техника се употребяват антихламидийни антитела , които са свързани с флуоресциращо вещество. С помощта на флуоресцентен микроскоп се пресъздават комплексите сред антитялото и хламидийния антиген (съединение, особено за микроорганизма) като яркозелени точки.
Методът е високочувствителен, характерен и бързоизпълним. Директната имунофлуоресценция дава позитивен резултат при симптоматичните случаи, само че от време на време не улавя инфекцията при асимптоматичните.
4.Имунохимични способи за разкриване на антигени в клинични проби: ELISA методът (Enzyme Linked Immunosorbent Assay) е най-често използваният за разкриване на хламидийния липополизахариден антиген. ELISA е добър, тъй като резултатът се получава след няколко часа и се заобикаля субективният фактор в отчитането, само че е относително безценен.
5.Китове за бърза диагноза на хламидиални инфекции: Те също улавят липополизахаридния антиген, само че резултатите не са толкоз надеждни, колкото при другите техники за диагноза. По-скоро могат да се употребяват за скрининг в генокологичните кабинети, тъй като не се нуждаят от профилиран личен състав и лаборатория.
6.Методи, които не се употребяват в клиничната процедура: Един от тях е Western blot, който отделя всички протеини на хламидийния микроорганизъм съгласно молекулярното им тегло, а по-късно се употребява техника, наподобяваща ELISA.
Освен антигени, които по химическия си състав съставляват протеини, могат да се употребяват техники, които търсят генeтичен материал от хладимията. Единият способ детекира хладимийна РНК от всевъзможен тип биологичен материал; т.е. освен от лигавица, а другият – разпознава характерна ДНК поредност от гените на микроорганизма . Тези способи, обаче, са скъпи и не се ползват в клиничната процедура.
Свързани публикации.. Хламидия - непознатите ѝ лица 1 Генитална хламидия 0 25% от случаите на стерилитет са поради хламидия 0
Индиректна диагноза
Тя събира в себе си всички способи, които изследват реакцията на организма по отношение на инфекцията; т.е. серологичните способи. Те дефинират съществуването и количеството на имунологулините ( антителата ) против причинителя на инфекцията.
Въпреки не толкоз сигурната диагноза въз основа на серологичните проучвания, те са значими при доказването на дълбоки инфекции като епидидимит (възпаление на мъжките гениталии), салпингит (възпаление на маточните тръби), тазово-възпалителна болест или пневмопатия, където е невероятно взимането на материал с тампон без нарушение целостта на организма.
1. Реакция свързване на комплемента : Тя открива серумните антитела от клас IgG и IgM, ориентирани против хламидийния липополизахарид;
Освен за диагноза серолигчните способи са значими, с цел да се направи прогноза за оздравяването. Сравнително постоянно равнището на антителата не се връща към нула след настъпване на излекуване . Така се оформя, метафорично казано, „ серологичен белег”, който би трябвало да се проучва правилно. Затова диагнозата на хламидийната зараза би трябвало да се прави на база на задоволителен асортимент проучвания и от експерт.
Тази публикация има за цел да усили здравната ти просвета и не предизвиква самолекуването и самодиагностицирането. При съществуване на гинекологични признаци постоянно предлагам допитване до експерт със компетентност акушерство и гинекология. 4302
Директна диагноза
Използва се при повърхностните хламидиални инфекции като цервицит , уретрит, конюнктивит. Взима се материал от инфектираната лигавица посредством тамптон, четчица или аспириране (например от маточните тръби). Положителният резултат от директната диагноза значи, че индивидът е възпален и може да популяризира болестта. Това постанова дейната антибиотична терапия на заразоносителя и на неговия партньор/и.
1.Цитологичен способ: Взетият материал се изследва за съществуване на интрацелуларни включвания, тъй като хламидията се развъжда в клетките на лигавиците;
2.Изолиране в клетъчни култури: След инкубационен интервал от към 48-72 часа материалът се оцветява с йодин и се следи тъмнокафяво оцветяване в клетките, което съставлява аналог на зараза ;
3.Директна имунофлоуресценция: Като цяло имунологичните способи са по-добри за индентификация на включвания в инфектираните кафези. При директната имунофлуоресцентна техника се употребяват антихламидийни антитела , които са свързани с флуоресциращо вещество. С помощта на флуоресцентен микроскоп се пресъздават комплексите сред антитялото и хламидийния антиген (съединение, особено за микроорганизма) като яркозелени точки.
Методът е високочувствителен, характерен и бързоизпълним. Директната имунофлуоресценция дава позитивен резултат при симптоматичните случаи, само че от време на време не улавя инфекцията при асимптоматичните.
4.Имунохимични способи за разкриване на антигени в клинични проби: ELISA методът (Enzyme Linked Immunosorbent Assay) е най-често използваният за разкриване на хламидийния липополизахариден антиген. ELISA е добър, тъй като резултатът се получава след няколко часа и се заобикаля субективният фактор в отчитането, само че е относително безценен.
5.Китове за бърза диагноза на хламидиални инфекции: Те също улавят липополизахаридния антиген, само че резултатите не са толкоз надеждни, колкото при другите техники за диагноза. По-скоро могат да се употребяват за скрининг в генокологичните кабинети, тъй като не се нуждаят от профилиран личен състав и лаборатория.
6.Методи, които не се употребяват в клиничната процедура: Един от тях е Western blot, който отделя всички протеини на хламидийния микроорганизъм съгласно молекулярното им тегло, а по-късно се употребява техника, наподобяваща ELISA.
Освен антигени, които по химическия си състав съставляват протеини, могат да се употребяват техники, които търсят генeтичен материал от хладимията. Единият способ детекира хладимийна РНК от всевъзможен тип биологичен материал; т.е. освен от лигавица, а другият – разпознава характерна ДНК поредност от гените на микроорганизма . Тези способи, обаче, са скъпи и не се ползват в клиничната процедура.
Свързани публикации.. Хламидия - непознатите ѝ лица 1 Генитална хламидия 0 25% от случаите на стерилитет са поради хламидия 0
Индиректна диагноза
Тя събира в себе си всички способи, които изследват реакцията на организма по отношение на инфекцията; т.е. серологичните способи. Те дефинират съществуването и количеството на имунологулините ( антителата ) против причинителя на инфекцията.
Въпреки не толкоз сигурната диагноза въз основа на серологичните проучвания, те са значими при доказването на дълбоки инфекции като епидидимит (възпаление на мъжките гениталии), салпингит (възпаление на маточните тръби), тазово-възпалителна болест или пневмопатия, където е невероятно взимането на материал с тампон без нарушение целостта на организма.
1. Реакция свързване на комплемента : Тя открива серумните антитела от клас IgG и IgM, ориентирани против хламидийния липополизахарид;
Освен за диагноза серолигчните способи са значими, с цел да се направи прогноза за оздравяването. Сравнително постоянно равнището на антителата не се връща към нула след настъпване на излекуване . Така се оформя, метафорично казано, „ серологичен белег”, който би трябвало да се проучва правилно. Затова диагнозата на хламидийната зараза би трябвало да се прави на база на задоволителен асортимент проучвания и от експерт.
Тази публикация има за цел да усили здравната ти просвета и не предизвиква самолекуването и самодиагностицирането. При съществуване на гинекологични признаци постоянно предлагам допитване до експерт със компетентност акушерство и гинекология. 4302
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ