В предаването Здравей, България“ по Nova тази сутрин, изпълнителният директор

В предаването „ Здравей, България “ по Nova тази заран, изпълнителният шеф на Съюз за стопанска самодейност Михаил Кръстев и банкерът Левон Хампарцумян разискаха тематиките за заплатите в обществения бранш, като и разкритикуваха неефкетивността при разпределнието на бюджета.

 

Кръстев уточни: „ Дори и да вземем за образец капиталните разноски и разноските за инвестиция, които включват и разноските за инфраструктура, разноски за това хората да имат вода, не се извършват всяка година. И след това по тази причина има рецесия, тъй като даваме парите си на друго място, а не там, където би трябвало. Ако погледнем усвояването на еврофондовете в България, както и проектите за възобновяване, там имаме фрапантна неефективност. Тук имаме директна загуба от десетки милиарди левове за това, че не можем да си усвоим еврофондовете. Усвояваме под 10% от еврофондовете по част от оперативните стратегии за проект за възобновяване. В момента всички стискаме палци да имаме трето заплащане, тъй като другояче ще се отвори още една милиардна дупка в бюджета. “

 

Той сподели, че би трябвало да се ограничи растежът на заплатите в обществения бранш и акцентира, че всяка година страната отпуска за заплати в него над 23 милиарда лв.. Кръстев даде образец с бюджета за пенсии през 2019 – последната естествена фискална година преди Covid-19, когато той е бил 10 милиарда лв.. „ Това са неустойчиви растежи, които няма по какъв начин българската страна да поеме. Препоръките на Международния валутен фонд за ограничение на част от бюджета с 1% от Брутният вътрешен продукт няма да свършат никаква работа. Трябва да емитираме над 40 милиарда лв. нови задължения, с цел да покрием старите излъчвания. “

 

Левон Хампарцумян разяснява неефективността при вложение на държавните средства: „ Ние продължаваме да имаме невисок дълг. Въпросът е този дълг, който по този начин или другояче трупаме и пораства, защо се употребява. Ако се употребява за продуктивни инвестиции, които в бъдеще ще генерират приходи – инфраструктури, обществена сигурност, добре. Но те се разпиляват. Отиват в заплати в обществения бранш, неефективни планове. Никой в България не приказва за успеваемостта на обществените пари. “

 

Хампарцумян разяснява, че повдигането на заплатата на административни чиновници за да се подсигурят благосклонности към актуалната власт при идни избори, е постепенно рязане на клона, на който се седи. „ Какво като се вдигне заплатата, когато по-късно тези пари ще могат да купят по-малко артикули и услуги? Така се наливат пари в неефективни и непродуктивни системи. “

 

Той уточни, че МВФ, в който България е акционер, дава препоръки, само че също така има и съвършените принадлежности да спрат една стопанска система от свободно рухване и да се стабилизира. Нямат обаче инструментите, нито хората за това, да обезпечат стопански напредък. Те могат да дадат насоки. Казват: „ Ако продължите по метода, по който сте тръгнали, имате тези съответни опасности. “

 

По тематиката с приходите, Кръстев акцентира, че приходите са задоволително високи. „ Ние генерираме рекордни доходи всяка година. Приходната част в бюджета е рекордна. И бизнесите заплащат повече, и семействата заплащат повече, и през инфлацията влизат повече пари в бюджета. Нямаме потребност от данъчна тежест. Не може заплатите в бюджетния бранш да бъдат 10% от Брутният вътрешен продукт. Не може пенсиите да са нарастнали толкоз доста и с толкоз висока база. “

 

„ Ние можем да понижим темпа на нарастване на приходите в бюджетния бранш, което ще внесе глътка пресен въздух във фиска. Трябва да се откажем от част от нездравословните практики, които бяха въведени в последните години. Например нарастването на минималната работна заплата по тази неуместна формула, която не дава отговор на никакви критерии. Какво значи междинна работна заплата, когато 75% от хората в България взимат под нейното равнище? “

 

Като образец за фрапантна неефективност в бюджета, Хампарцумян даде 50-годишните градежи на автомагистралите.

 

Кръстев сподели, че „ даже и да вземем за образец капиталните разноски и разноските за инвестиция, които включват и разноските за инфраструктура, разноски за това хората да имат вода, не се извършват всяка година. И след това по тази причина има рецесия, тъй като даваме парите си на друго място, а не там, където би трябвало. “

 

Той означи, че има директна неефективност при усвояването на европейските фондове. „ Няма задоволителна връзка сред бизнеса, който би трябвало да извършва тези планове и да усвоява тези фондове, общини, администрация и оперативните стратегии и техните управления тук в България. Ние сме разписали тези наши стратегии, а по-късно не можем да ги изпълняваме. Губим десетки милиарди левове за това, че не можем да си усвоим еврофондовете. Там има оперативни стратегии с управления, с специалисти. Очевидно те не съумяват да свършат добре своята работа. Може би нямат задоволително капацитет, може и да нямат задоволително висококачествени чиновници, с които да подкрепят бизнеса да достъпи до тези фондове. Там би трябвало да бъдат ориентирани запаси, да се усилват заплати. “

 

Хампарцумян добави, че частният бранш съставлява и конкуренция за работна ръка. „ Борбата в днешния свят е за гении. За хора, които са добре образовани и ефикасни. В момента общественият бранш има по-високи заплати, в сравнение с частният бранш. “