Празникът на Божията Премъдрост беше отбелязан в София
В православния свят има доста храмове, отдадени на Света Софѝя - Божията Премъдрост. Първият прочут в историята храм с това име е юстиниановият в Константинопол, издигнат в средата на 6 в. и непокътнат до момента, въпреки и в последните години да работи като джамия.
У нас такива храмове има в София и в Сливен. Софийският е освен по-стар, само че е незабравим още с това, че през 14 в. е дал името на града, който в този момент е столица на България.
Софийският храм също е бил джамия, само че в края на османския интервал е излязъл от тази приложимост, а след освобождението става настоящ православен храм. Той седем века е носил името „ Света Софѝя ", обвързвано с Божията Премъдрост, само че през 20 в. стартира да се уважава и като храм в чест на светите мъченици Софѝя и трите ѝ дъщери - Вяра, Надежда и Любов, празнувани на 17 септември. В края на предишния век се възвърне честването на Божията Премъдрост, а празникът се реалокира на 25 март - св. Благовещение, когато е заченат нетленно Господ Иисус Христос.
Междувременно обаче се случиха и други неща, свързани с този празник. В началото на 20 в. (през 2002 г.) регионалната администрация на София област взема решение да разгласи Света Софѝя - Премъдрост Божия за настойничка на региона, която включва столицата и някои селища близо край нея. И за ден на тази настойничка е избран понеделникът след Томина неделя (като преносим празник). В календара на БПЦ-БП, издаван от Св. Синод, от 2011 година в понеделника след Томина неделя се вписва наред със светците на деня и Света Софѝя - Премъдрост Божия. Някои настояват, че към този празник е имал отношение и починалият Сливенски митрополит Йоаникий (на този пост от 1980 до 2024 г.), в чийто престолен град е средновековният храм „ Света Софѝя ". Но по този начин или другояче новият Български патриарх Даниил в качеството си на Софийски митрополит реши празникът на столичната „ Света Софѝя " да се празнува в понеделника след Томина неделя.
Затова нощес в храма беше отслужена празнична вечерна от иконом Йоан Карамихалев (който произнесе и оповестената тук проповед), а през днешния ден - утринна и св. Литургия, която оглави Негово Светейшество патриарх Даниил. Заедно с него служиха основният секретар на синода Мелнишки свещеник Герасим, протосингелът на Софийска митрополия архимандрит Йоан (Пешев), храмовите свещеници отпред с ръководителя ставроф. ик. Кирил Дидов, нравствен надзирател на епархията, както и десетина свещеници от софийски храмове, а също протодякон Иван Петков и дякон Кръстан Койчев.
В словото си в края на литургията патриархът разясни на богомолците, изпълнили храма, историята на храма и на наименованието му, като съобщи, че отсега нататък на този ден софийската черква „ Света Софѝя " ще празнува своя небесен настойник, точно Господ Иисус Христос, въплътения Божи Син и наш Спасител.
За днешния празник беше квалифициран текст на службата, само че следва той да се усъвършенства и да се издаде печатно, с цел да се употребява от всички.
У нас такива храмове има в София и в Сливен. Софийският е освен по-стар, само че е незабравим още с това, че през 14 в. е дал името на града, който в този момент е столица на България.
Софийският храм също е бил джамия, само че в края на османския интервал е излязъл от тази приложимост, а след освобождението става настоящ православен храм. Той седем века е носил името „ Света Софѝя ", обвързвано с Божията Премъдрост, само че през 20 в. стартира да се уважава и като храм в чест на светите мъченици Софѝя и трите ѝ дъщери - Вяра, Надежда и Любов, празнувани на 17 септември. В края на предишния век се възвърне честването на Божията Премъдрост, а празникът се реалокира на 25 март - св. Благовещение, когато е заченат нетленно Господ Иисус Христос.
Междувременно обаче се случиха и други неща, свързани с този празник. В началото на 20 в. (през 2002 г.) регионалната администрация на София област взема решение да разгласи Света Софѝя - Премъдрост Божия за настойничка на региона, която включва столицата и някои селища близо край нея. И за ден на тази настойничка е избран понеделникът след Томина неделя (като преносим празник). В календара на БПЦ-БП, издаван от Св. Синод, от 2011 година в понеделника след Томина неделя се вписва наред със светците на деня и Света Софѝя - Премъдрост Божия. Някои настояват, че към този празник е имал отношение и починалият Сливенски митрополит Йоаникий (на този пост от 1980 до 2024 г.), в чийто престолен град е средновековният храм „ Света Софѝя ". Но по този начин или другояче новият Български патриарх Даниил в качеството си на Софийски митрополит реши празникът на столичната „ Света Софѝя " да се празнува в понеделника след Томина неделя.
Затова нощес в храма беше отслужена празнична вечерна от иконом Йоан Карамихалев (който произнесе и оповестената тук проповед), а през днешния ден - утринна и св. Литургия, която оглави Негово Светейшество патриарх Даниил. Заедно с него служиха основният секретар на синода Мелнишки свещеник Герасим, протосингелът на Софийска митрополия архимандрит Йоан (Пешев), храмовите свещеници отпред с ръководителя ставроф. ик. Кирил Дидов, нравствен надзирател на епархията, както и десетина свещеници от софийски храмове, а също протодякон Иван Петков и дякон Кръстан Койчев.
В словото си в края на литургията патриархът разясни на богомолците, изпълнили храма, историята на храма и на наименованието му, като съобщи, че отсега нататък на този ден софийската черква „ Света Софѝя " ще празнува своя небесен настойник, точно Господ Иисус Христос, въплътения Божи Син и наш Спасител.
За днешния празник беше квалифициран текст на службата, само че следва той да се усъвършенства и да се издаде печатно, с цел да се употребява от всички.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ