В правенето на кино публиката е изключително важна - има

В правенето на кино публиката е извънредно значима - има право на независимо мнение, има право да не харесва това, което хората, които са с несъмнено креативно и артистично самочувствие основават, има право да избира. Създателите на филми би трябвало да мислят повече за публиката, би трябвало да се ориентират, да учат какво интересува публиката.

Това сподели Александър Донев, продуцент и кино критик, в изявление за БГНЕС във връзка книгата му „ Помощ от публиката “, премиерата на която следва на 15 март в границите на "София мийтингс" - бизнесплатформата на "София филм фест".

Според създателя на книгата противоположната връзка е извънредно значима, за реакциите на публиката би трябвало да се мисли още когато се основава филмът. Книгата е опит да се направи преглед на българските филми при започване на 21 век и техните фенове в кината.

Тук има и доста субективни фактори-не всичко, което е направено по разпоредбите може да има триумф измежду публиката. Със сигурност това, което не следва правилата и разпоредбите, по които публиката гледа филми, ще се провали, сподели Донев.

„ Друга генерална теза в тази книга е, че киното е просвета, отношение сред основатели и консуматори. В доста дребна част от тази проблематика господства концепцията, че киното е изкуство. Много дребна част от връзките сред основатели и фенове се основават на убеждението и на двете страни, че те се свързват в някакъв самобитен естетически акт в смисъла на класическата хармония. Иначе от модерна позиция всяко ползване на художествени актове, всяка форма на връзка в основата, на която стои някакво произведение, може да съдържа естетически акт. Хората не са отговорни, че заради избрани аргументи не са получили това високо естетическо обучение, което чакат от тях основателите на филми, които абсолютизират изкуството. Трябва да има творби за друг вид аудитория. Това е главната настройка, която би трябвало да бъде изменена в българските кинотворци “, акцентира филмовият критик.

Според него преди всичко националното кино би трябвало да приказва на своята аудитория. То може да бъде и инструмент за проучване, и показване на националния темперамент и еднаквост. Едно национално кино може да бъде насочено и към по-широк интернационален подтекст, в който тази еднаквост може да откри някакво поле за изява, за параленост и взаимно битие с възгледите за националното на разнообразни кинематографи. При всички случаи националното кино би трябвало да се обръща към своята национална аудитория, тъй като то другояче няма необикновен смисъл. Национално кино, което се ориентира напълно към външна презентация, е обречено рано или късно на изгубване.

„ В книгата си се пробвам да направя преглед на българското кино след 89 година и диря смисъла и внушенията, които прави. Опитвам се да слага компликациите и проблемите на актуалното българско кино в връзката му с публиката в един по-широк подтекст, в това число и правейки избрани препратки към българското кино преди 1989 година Част от проблемите, свързани с връзката със феновете, се изостриха след 1989 година заради събитието, че огромна част от процесите в българското кино бяха оставени да се позволяват от самите кинотворци, които използваха тази независимост само за изложение на своите възгледи, без да си дават сметка, че киното не може да съществува без другарство с оптимално необятна аудитория. Киното е зародило, съхранило се е, наложило се е като необятно, известно изкуство, с помощта на обстоятелството, че в първите десетилетия на своето битие се обръща към публиката. В това време не е имало държавни форми за финансиране и киното не би могло да оцелее, в случай че не е създавало филми, които да бъдат налични, разбираеми и да служат за несъмнено поле за идентификация и прекарване на оптимално необятна публика. Киното няма да оцелее и през днешния ден, в случай че не се стреми да се обръща към допустимо най-широка аудитория. Не всеки филм е задължен да доближи до тази необятна аудитория, само че в една кинематография би трябвало да има задоволително на брой филми (поне половината от годишното производство), които да са обърнати и да се пробват да поддържат връзка с оптимално необятна аудитория “, сподели Донев.

В тази връзка той е уверен, че комерсиалното е резултат, комерсиалното не може да бъде цел. Много филми, предопределени да бъдат комерсиални, са се проваляли, освен в огромните кинематографии, само че и в нашата обстановка. Много по-важно е, създавайки един филм, създателите да потеглят не с задачата да завоюват пари от това, а да се извърнат към оптимално необятна публика. Те би трябвало да познават тази аудитория, да знаят какви са ползите й. „ Според мен комерсиалността и зрителският триумф не се вземат решение сега, в който филмът към този момент е подготвен. Тези въпроси се вземат решение сега, в който се замисля филмът. Преди да бъде създаден филмът би трябвало да има тактика, по която ще се обърне към оптимално необятна аудитория “, сподели той и изясни, че през последните десетилетия, на процедура, от средата на 20 век, ползите на хората стават все по-различни. Благодарение на другите канали за връзка, на демократизацията на обществото, хората имат достъп до доста разнообразни източници на информация. Водят доста по-сложен и динамичен живот, движат се доста по-свободно. Могат да поддържат връзка с доста по-различен кръг хора и по този метод се оформят доста по-малки групи по ползи. Най-точният образец сега е със обществените мрежи, където групи от хора, които се интересуват от някакви доста частни проблеми, се сплотяват, дискутират, поддържат връзка, разменят си информация, фотоси, сюжети по някоя дребна тематика, която ги интересува. Създателите на филми сега би трябвало да намерят някоя пресечната точка, общото поле, което сплотява доста разнородни ползи, които вървят в друга посока. Това прави необятният зрителски триумф в актуалната обстановка извънредно сложен, само че това не значи, че е неосъществим.

Има разнообразни теории за проучване на зрителския интерес, а Донев е последовател на концепцията, че той може да бъде проучен най-адекватно въз основата на сполучливите филми, т.е. филмите, които към този момент са стигнали до публиката и са получили избран отзив, избран резонанс. Най-яркият измерител е броят продадени билети.

В книгата е оповестена и ранглиста на топ 15 от най-гледаните български филми. Тази ранглиста не я върша аз, а я прави публиката. Това е една от формите за помощ на публиката, която демонстрира на кинематографистите какво харесва, какъв вид филми. Без подозрение за последните 20 години най-гледаният филм е „ Мисия Лондон “ - с цифри, брой фенове, които сега наподобяват фантастични – близо 400 хиляди фенове, само че фактът, че до преди към 10 години един български филм безусловно от нищото, безусловно ненадейно съумя да реализира този зрителски резултат, потвърждава, че това нещо е допустимо и то е резултат на избрана работа и поредна тактика, на избран вид структуриране на цялостното произведение. Всеки съставен елемент би трябвало да работи за реализиране на този зрителски интерес. И през последната година се появиха 3-4 кино лентата, които имат към 100 хиляди фенове, като „ Възвишение “, „ Бензин “, „ Воевода “. В момента също има един филм в киносалоните, които притегля относително висока зрителска публика, той неслучайно се споделя „ Привличане “ и също има капацитета да доближи 100 хиляди фенове, което е задоволително влиятелен резултат за добра връзка с публиката.

По мотив откритото писмо на кинотворци до държавните институции за по-високо финансиране Донев сподели, че задачата на това писмо преди всичко е, естествено, че финансирането би трябвало да се усили, само че сътрудниците, които са основатели и изразители на тази воля, заложена в писмото, считат, че в сегашната обстановка, при настоящето равнище на финансиране, тези средства могат да се разпределят по-справедливо, което значи да служат за основаване на повече филми. Повече филми значи по-голямо многообразие, значи основаване на по-разнообразен вид филми, по-различни жанрово, тематично, стилово, акцентира създателят на книгата, която прави разбор на връзката на създателя с публиката. /БГНЕС