Черната Мадона: Защо Дева Мария е изобразявана с черна кожа в Европа?
В множеството християнски църкви на Запад Дева Мария е изобразявана със светла кожа, сходно на сина си Исус Христос. Но има почти 400-500 версии на Мадоната с тъмна кожа – и, изненадващо, доста от тях „ черни Мадони “ се намират в Европа.
Тези изображения постоянно включват и бебето Исус също с тъмна кожа и могат да бъдат открити в разнообразни църкви, музеи и светилища. Изглежда, че множеството от тях датират от средновековната ера, само че точната история на произхода им постоянно е забулена в тайнственост.
Някои теории допускат, че християнските художници просто са употребявали за образец остарели езически творби, които са изобразявали предхристиянски божества и духовни фигури, които инцидентно са имали тъмна кожа. Други настояват, че християнските художници са употребявали избрани материали в своите творби, които просто са потъмнявали с течение на времето.
Трети пък оферират, че тъмната кожа на Черната Мадона е безусловно умишлен – и въпреки всичко алегоричен – избор, обвързван с древен препратки и културни асоциации с плодородието, майчинството и Земята.
В случаите, когато тъмният нюанс е бил тенденциозен, множеството от тези творби евентуално са били предопределени за метафорично, а не за безусловно пояснение на външния тип на Девата.
Въпреки това би трябвало да се означи, че през последните години някои африкански и чернокожи американски художници включват по-ясно изразени африкански черти в своите изображения на Дева Мария, наблягайки нейното универсално значение за християните по целия свят. Черни мадони са се появили и в Южна Америка и Азия, което в допълнение сочи необятното въздействие на тези творби на изкуството.
Икона от Ченстохова, Чехия
Трудно е да се каже какъв брой тъкмо са черните мадони по света, само че се допуска, че са почти 400-500 – и множеството от тях са тук, в Европа.
Авторката Кристена Кливланд, която е изследвала обширно тези творби на изкуството, отбелязва: „ Само дребен % от 450-те черни мадони в света наподобяват очебийно чернокожи или имат това, което бихме нарекли африкански черти. Много от тях имат черна кожа, само че по-евроцентрични черти “.
Те постоянно се срещат в медиите и са обсъждани – и почитани – в голям брой музеи, църкви и светилища по целия свят. Но все пак внимание произходът на тъмния им цвят към момента е необятно обсъждан.
Една от теориите е, че художниците са употребявали тъмни материали – като избрани типове дърво – за основаването на творбите си, може би с цел да показват античната история на Светите земи. Или пък са употребявали материали, които последователно потъмняват.
Друга доктрина е, че тези творби са се появили с помощта на предхристиянските художествени обичаи, защото някои езически статуи са показвали божества с тъмна кожа. Възможно е с възхода на християнството художниците просто да са заменили съществуващите езически сюжети с Дева Мария и нейния наследник, може би посредством наслагване на изображения на майката и сина върху съществуващите скулптури.
Някои откриватели обаче допускат, че зад Черната мадона може да се крие различен план. Някои считат, че тъмната кожа може да е била умишлен избор в светлината на древен пасажи като Песен на песните 1:5:
Освен това в някои предхристиянски групи тъмната кожа се свързвала и с плодородието и майчинството, защото тъмните нюанси са по-близки до цветът на почвата. Това може да е повлияло на по-късните християнски художници, които са желали да подчертаят качеството на Дева Мария като отдадена майка на Исус.
Всъщност доста специалисти не имат вяра, че Черната Мадона показва разбирането на европейските художници за действителния физически образ на Дева Мария и Исус. В случаите, когато тъмната боя е била умишлена, тя евентуално е служила по-скоро за метафорична и духовна цел.
Независимо от произхода си, тези творби са необятно възприемани като чудотворни и способни да обезпечат на християните по-силна връзка с тяхната вяра. Често поклоници изминават огромни дистанции, с цел да видят известни Черни Мадони, като да вземем за пример тази от Ченстохова в Полша.
„ Не бива да забравяме, че Световният ден на младежта, който се организира в Ченстохова преди 25 години, беше първият с присъединяване на младежи, пристигнали от източните страни. Бяха към 200 000 души, които пристигнаха от Украйна, от Русия и Беларус “, изяснява кардинал Станисалв Дживиш, архиепископ на Краков, пред Католическата осведомителна организация през 2016 година
Сред другите известни изображения са Дева Мария от Монсерат в Испания, Дева Мария на отшелниците в Швейцария и Дева Мария от Алтьотинг в Германия. Извън Европа тъмнокожата религиозна фигура може да бъде открита и в Африка, Южна Америка и Азия. При толкоз необятно публикувано въздействие е ясно, че историята на тези творби е богата и всеобхватна.
Черната Мадона от Тулуза
Точната история на Черната мадона е също толкоз загадъчна, колкото и нейната комбинация. Изглежда, че множеството изображения в Европа датират от средновековния интервал, по-специално от XI до XV век.
За някои от тези творби обаче се приказва, че са доста по-стари. Например някои християни имат вяра, че известната Богородица от Ченстохова датира чак от времето на дванадесетте апостоли.
Редица от тези творби имат и ненапълно рискова история, като оригиналът на Нотр Дам дьо Су Тере във Франция (за който се счита, че е от XI или XII в., а може би и от по-рано) е изгорял по време на Френската гражданска война, а по-късно е сменен с реплики.
Смята се обаче, че черните мадони за първи път стартират да набират известност на Стария континент през XI и XII в., евентуално заради възбраната на езическите икони. Това се свързва с теорията, че някои предхристиянски статуи са били преработени, с цел да се избегне унищожаването им.
Триръката Черна Богородица в сръбския православен Хилендарски манастир в Атон, Гърция.
Някои историци на изкуството изричат догатката, че най-ранните черни мадони може да са били по изображения на египетската богиня Изида и нейния наследник Хор. Възможно е ранните християни да са употребявали тези съществуващи икони, с цел да основат свои лични творби, което измества хронологията за основаването им към древността.
„ Фигурите на Черната Мадона постоянно са били наслагвани върху по-ранни предхристиянски богини в някогашните римски райони, изключително върху Изида. Ранните църкви постоянно са били строени на местата на римски храмове и в действителност някои ранни фигури на Мадоната по-късно са били сменени, откакто е било намерено, че в действителност са скулптури на Изида и Хор “, споделят за тези ранни творби на изкуството от Университета на Западен Вашингтон.
Изида и Хор
Макар че цялостната история може би в никакъв случай няма да бъде изцяло разгадана, творбите остават обект на обаяние. А в действителност такива не престават да се основават и в днешно време, изключително от африкански и чернокожи американски художници, които оферират своя интерпретация на Дева Мария и раждането на Исус Христос. Все повече внимание се обръща и на по-стари работи в Африка, които може би са основани в чест на Мария и Исус в ранните дни на християнството.
Като цяло тези фигури са забележителни знаци на художествената и религиозната история, които подтикват към размисъл за нашето културно завещание, нашите вярвания и усещания – и имат изключително значимо значение за християните, които изминават огромни дистанции единствено с цел да ги видят персонално.
