“В последствие, по време на варварските нашествия през IV, V

“В следствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, когато популацията се качило високо в планините, в търсене на естествено предпазени места,  този рид е бил изключително известен и подобаващ ". Това показа в предаването " Туризмът на Фокус " с Ася Александрова , археологът доктор Мариела Инкова от НИМ.

Историческите сведения дават съображение Якоруда да се причисли към листата на забележителните старини селища в България. Крепостта Калята потвърждава това. 

А какво демонстрират изследванията на крепостта Калята – актуалните, предишните, в кой интервал е издигната, доктор Инкова?

" Крепостта, съгласно данните от нашите изследвания, най-рано е издигната може би към края на V век и изключително мощно наличие има през VI век някъде доникъде на 70-те години на VI век, когато е опожарена при следващото славяно-аварско настъпление. Според историческите извори, през 70-те години на VI век, е засвидетелствано навлизане на славяни и на авари по Места и по Струма, когато те опожаряват редица замъци по пътя си надолу към Егейско море и към Солун, в това число и огромния градски център Никополис пъкъл Нестум също е бил опожарен, в чийто хинтерланд, в чиито покрайнини попада и крепостта Калята ".

На каква повърхност се простира тя и какво е било в действителност нейното предопределение?

" Тя попада на един относително висок връх на 1041 метра надморска височина. Той е  много стръмен и укрепеното пространство обгръща повърхност към 4,5 дка. Това място обаче преди този момент най-вероятно е имало тракийско населено място или тракийско светилище, тъй като в хода на разкопките ние намираме редица артефакти, които са свързани, които датират от интервала да III-II век прочие Хр., и изключително по този начин наречената паметна керамика вид " Цепина ", която е с необикновен вид декорация и е присъща за по този начин наречените сакрални съдове, с които са се направили разнообразни свещенодействия. Най-вероятно на това място е имало светилище и в следствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, популацията се качва високо в планините, т.е. търси естествено предпазени места, и по тази причина този рид е бил изключително известен и подобаващ. Затова пък и стените са доста тънки – те доближават едвам 1 м, само че за популацията това е било изцяло задоволително. Има обаче редица следи от фортификацията, освен тънката стена, ами и хоросана, който е много фалшив, рони се. Самата стена, крепостната система, няма спомагателни детайли от фортификацията, като кули да вземем за пример. Досега е известна единствено една кула, евентуално е имала и втора кула – те са по-скоро вътрешни кули. Липсват и контрафорси. Затова и част от стените ние установяваме разрушение, рухване заради стръмните скатове, евентуално и заради земетресение. И локалното население се опитвало да укрепи отначало и отначало своята цитадела, като този път върху падналите стени и то е надзиждало, строяло е по-дебели стени, които към този момент е укрепвало с контрафорси. И може би някъде при започване на VI век укрепено пространство е разширено с създаване от южната страна на една протеихизма, т.е. това е една спомагателна крепостна стена, която върви паралелно на главната стена, само че дистанцията сред тях е доста тясно, тъй че врагът, който се пробва да превземе крепостта, би трябвало да мине през това тясно пространство, и това е едно в допълнение усложняване за завладяването на крепостта ".

Преди време при следващата ви експедиция при крепостта Калята вие откривате 6 железни кръсти от медна сплав от края на средновековната българска страна или? Какво не знаем в действителност за тези кръстове?

" Всъщност тези са не е от края на средновековната българска страна, по-скоро от византийския интервал, т.е. когато България е под византийска власт. Те датират XI-XII век, открити са с монети на Мануил Комнин и това, което е забавно, че два от кръстовете са реликварни, с изображение на св. Георги единият от едната страна на кръста, те са двустранни, а от другата св. Власий, които съгласно фолклористите, това са етнолозите, това са близначни светци, които закрилят популацията, което се занимава със земеделска активност. Същото важи и за другия кръст: там са св. Димитър и св. Никола, т.е. те са близначни, тъй като са настойници на една и съща активност, т.е. на земеделието. И вътре в хода на консервацията бяха открити разнообразни конци от текстил, т.е. от дрехата на светеца се допуска за вярващия, оцветени в най-различни цветове: във виолетово, в розово, в синьо. Т.е. вярващите са считали, че носейки тези кръстове, те ги защищават от разнообразни заболявания, злополуки и т.е. Но забавното е, че те са открити измежду фрагменти от ръж, очевидно са били сложени в гърне, в което имало ръж, и измежду тях също по този начин имаше и църковен кръст от украсата на църквата. Т.е. може би популацията е знаело за някаква идна заплаха и е събрало небрежно от тези скъпи движимости ".

Вие спомняте ли си първия артефакт, който открихте когато започнахте да изследвате Якоруда, и по-скоро крепостта Калята?

" Той беше много късен – една мозайка, която по-скоро се използва за баня някъде от XVII век и до момента нямам пояснение какво прави тази, това е като някаква мазилка на постройка, и нямам пояснение какво търси толкоз високо в планината. Та, това беше първата находка.

Коя е находката - изненада за археолога Мариела Инкова, ще разберете от звуковия файл.