В последното издание на Навигатор за климатични рискове“, Morningstar DBRS

В последното издание на „ Навигатор за климатични опасности “, Morningstar DBRS преглежда спора в Близкия изток от позиция на изменението на климата. Ключови акценти включват следното:

Колкото повече се повишават цените на петрола, толкоз повече има причини за увеличение на вложенията в инфраструктура, технологии и различни източници на сила. Шоковете в цените на петрола биха могли да принудят някои от най-засегнатите държавни управления да преоформят енергийната си тактика, с цел да подобрят сигурността и дълготрайната резистентност, което постоянно може да се равнява на увеличено потребление на климатично чиста сила. Отбелязваме също, че актуалният спор усилва риска за водната сигурност, наблягайки по какъв начин прясната вода е стратегически естествен запас.

„ Прекъсванията в доставките на нефт и газ и шоковете в цените на силата са увещание, че енергийната сигурност на една страна и нейните старания за намаляване на изменението на климата постоянно имат общ знаменател: възобновима сила или невъглеродна сила, като да вземем за пример нуклеарната сила “, сподели Виталин Йетериан, старши вицепрезидент и началник на бранша в European Financial Institution Ratings. „ Това е по този начин, тъй като усилва диверсификацията, смекчавайки евентуалното прекалено излагане на един единствен източник на сила или на съответен район. “

Много стопански системи се пробват да понижат зависимостта си - от потреблението на нефт и газ (O&G) - и да реализират задачите за нетно-нулеви - резултати, само че преходът е муден. Освен това, продължаващият спор в Близкия изток може да накара някои страни, изключително чистите вносители на сила, да премислят в допълнение своите енергийни тактики и задачите за нетно-нулеви излъчвания, разяснява в разбора си Morningstar DBRS.

Изкопаемите горива към момента обезпечават повече от 85% от международната първична сила

Тъй като Ормузкият пролив към момента е затворен за мореплаване, цената на суровия нефт Brent скочи с 27% до 117,65 щатски $ за барел в понеделник, 9 март 2026 година, преди да се откри надолу. Междувременно цените на газа се покачиха до най-високото си равнище от 2022 година Като индикация за сериозността на актуалната обстановка, Международната организация по енергетика разгласи освобождението на 400 милиона барела нефт от спешните - запаси, държани от нейните членове, с цел да се облекчи дефицитът на доставки.

Енергийната сигурност и напъните за намаляване на изменението на климата имат общ знаменател

Според нас спиранията в доставките на нефт и газ и шоковете в цените на силата са увещание, че енергийната сигурност на една страна и нейните старания за намаляване на изменението на климата постоянно имат общ знаменател: възобновима сила или невъглеродна сила, като да вземем за пример нуклеарната. Това усилва диверсификацията, смекчавайки евентуалното прекалено излагане на един единствен източник на сила или на съответен район.

Отбелязваме също, че капиталовите решения по отношение на енергийната инфраструктура и смекчаването или адаптирането към изменението на климата нормално са средносрочни до дълготрайни. Като цяло считаме, че актуалният спор – и произлизащият от него енергиен потрес – биха могли да насърчат някои от най-засегнатите държавни управления да трансформират метода си към силата, с цел да подобрят освен енергийната си сигурност, само че и устойчивостта си на изменението на климата.

Предишният енергиен потрес през 2022 година накара доста държавни управления в Европа да актуализират тактиките си за енергийна сигурност, стремейки се да диверсифицират енергийните си източници и да усилят каузи на възобновимите енергийни източници в енергийния си микс.

Липсата на диверсификация на източниците слага енергийната сигурност във фокуса на вниманието

Ескалацията на спора в Близкия изток ускорява опасенията от евентуално нескончаем спор. Страните, които са чисти вносители на сила и са мощно подвластни от нефт и газ от Персийския залив (напр. Индия, Южна Корея или Япония), ще би трябвало да си обезпечат достъп до сила в кратковременен проект, до момента в който спорът би могъл в допълнение да ги насърчи да пребалансират енергийния си микс в средносрочен и дълготраен проект.

Колкото повече се повишават цените на петрола, толкоз повече има учредения за увеличение на вложенията - в инфраструктура и технологии, свързани с различна сила, защото намаляващата взаимозависимост от потреблението на нефт и газ се трансформира в стопански тласък, като се изключи че е мощно стратегическа от геополитическа позиция.

Има разнообразни трудности, които една страна би трябвало да преодолее, с цел да усъвършенства енергийната си сигурност, в това число приемането на дълготраен проект, построяването или реформирането на енергийната инфраструктура, степента на взаимозависимост на промишлеността от нефт и газ, и – доста значимо – разноските.

Въпреки че признаваме, че цените са единствено една част от уравнението, последният енергиен потрес (както и нуждата от понижаване на приходите от нефт на Русия) докара до ясна смяна в енергийната тактика на Европейския съюз (ЕС), защото това беше районът, най-засегнат от енергийния потрес от 2022 година След съветското навлизане в Украйна през 2022 година, Европейски Съюз създаде ускорена тактика, ориентирана към последователно унищожаване на вноса на съветски природен газ до 2027 г.

Пътната карта REPowerEU, призната през 2025 година, законово планува последователно преустановяване на вноса на съветски нефт, газ и нуклеарна сила, с цел да се усъвършенства енергийната сигурност в целия съюз. Тази смяна явно беше обусловена от енергийната сигурност (намаляване на зависимостта на вноса от един-единствен снабдител на сила, като в същото време се усили вътрешният капацитет); тази рецесия обаче също по този начин ограничи работата на европейските страни по реализиране на техните климатични цели (въпреки че те са обвързващи).

Климатичните цели значат дълготрайна резистентност

Въпреки че климатичните цели водят до понижаване на потреблението на сила, обвързвана с въглерод, те не е наложително изцяло да изключват силата, обвързвана с въглерод, от енергийния микс на дадена страна. Това значи, че една страна може да усили потреблението на възобновими енергийни източници (или нуклеарна енергия), нормално до 2050 година (съгласно климатичните цели, избрани в Парижкото съглашение, признато през 2025 г.) или до 2070 година (Китай, Индия), като в същото време поддържа известно равнище на сила, обвързвана с въглерод.

Инвестициите, свързани с енергийната сигурност (особено от страни, които не създават нефт, или такива с по-малко естествени ресурси), също биха могли да оказват помощ на страните да реализират климатичните си цели. Тъй като планетата продължава да се затопля, изменението на климата от ден на ден ще води до обилни физически вреди.

Планирането през днешния ден за физически риск (защото макар високата степен на неустановеност можем да забележим рискови метеорологични условия и промени в климатичните модели, които се материализират) или за риск от преход (защото пазарите или настройките на хората могат бързо да се променят) е доста евентуално да бъде най-устойчивият път за обезпечаване на достъпа на дадена страна до сила, тъй като с изключение на диверсификацията, то може да понижи зависимостта от външни снабдители на сила посредством подсилване на личните енергийни благоприятни условия на страната.

Изменението на климата акцентира стратегическото значение на сладководните запаси

Освен неустойчивостта на цената на петрола и газа, означаваме, че спорът също по този начин усилва риска за водната сигурност, защото сладководните запаси са стратегически естествен запас. В Близкия изток доста страни разчитат на обезсоляващи съоръжения за доста огромна част от водоснабдяването си, което ги прави главен гръбнак на водната сигурност и сериозна водна инфраструктура. Като цяло, страните от Персийския залив експлоатират почти 400 обезсоляващи съоръжения, които създават почти 40% от обезсолената вода в света.

Междувременно половината от питейната вода на Израел идва от пет огромни крайбрежни обезсоляващи съоръжения. Като се имат поради измененията в климата и времето, е малко евентуално тази взаимозависимост да се промени. Сега някои от инсталациите са под опасност от офанзива, като някои към този момент са наранени.

Накрая, означаваме, че времевите хоризонти на вложенията в енергийна инфраструктура или смекчаване/адаптиране към изменението на климата нормално са средносрочни до дълготрайни. В резултат на това считаме, че актуалният спор евентуално ще стимулира доста държавни управления, изключително чистите вносители на сила, да трансформират средносрочния и дълготрайния си метод към силата, с цел да подобрят както енергийната си сигурност, по този начин и устойчивостта си на изменението на климата.