По време на СОЦ-а: Свършваш висше и започваш работа, заплата 135 лева, на ден 6.14 лв, а сега?
В последно време все по-често се усеща носталгията по социализма. И най-много, по евтинията. Няма да се спирам на празните и на показните магазини. Няма да разясня това, тия, где ги гони носталгията несъмнено са живели, та да се тъпчат до спукване. Ще се опитам да ви обясня, за какво социализмът отиде в небитието:
Свършваш висше и започваш работа. Заплата 135 лв.. На ден 6.14 лева На час 77 стотинки.
Хлябът бе 15 стотинки. Редиш се на опашка, що може да свърши. Стоиш на нея половин час. Простата сметка демонстрира, че хлябът към този момент е 15+38.5=53.5 стотинки. С една месечна заплата си купуваш 243 хляба.
После се редиш за месо. Цената му е 4 лв..
Стоиш два часа и половина, и то коства към този момент 4+1.93=5.93 лева С една месечна заплата си купуваш 22.765 кг месо.
После се редиш на опашка за домати, лук, облекла, китайски кецове… После се редиш у бръснарницата, баничарницата и у сладкарницата.
После се редиш на опашка за лека кола. 10 години. Цената на колата е 6 500 лв.. За 10 години ти стъпва на 10х12х135+6500=22 700 лв..
Нема да ви считам какъв брой излизаше един апартамент, що има заплаха да изгоря преносимия компютър.
А най-простата сметка демонстрира, че от висене по опашки, немаше по кое време да работим. А като не работим, нема у магазина. Нема го и бръснаря. Що е на опашката за месо. А месаря е на опашката пред бръснарницата.
Та това желаех да ви кажа. Кто понял, понял.
Ха ха. Сетих се за Ювенал. Хляб и зрелища. Хляб имаше. И зрелища имаше. По опашките. По малкия екран една краварка зрелищно доеше от една крава 170 литра мляко. Докато я снимаха, другите крави прегаряха. И мляко нямаше. Телешко имаше в „ Балкантурист “. С гъби.
