И нека в небето да полетят
В последно време целият поток на информация се върти главно върху една тематика... Въпреки това ние считаме, че в такива времена човек има потребност да изплува от морето на отрицателни и плашещи вести, да си поеме глътка пресен въздух и да види тези, които ще провокират усмивка и ще вкарат топли цветове в унилото всекидневие. Преди три дни България посрещна на този свят едно малко рошаво брадато лешоядче, което идва при нас в сложни времена, само че пък носи със себе си вярата, че битката в никакъв случай не е безрезултатна и постоянно има мотив да се зарадваме на живота.
Спасителният център за диви животни към „ Зелени Балкани “ е основан през 1996 година, а малко по-късно публично е приет от министъра на околната среда и водите. Центърът е част от неправителствената природозащитна организация „ Зелени Балкани “ и към този момент 25 години се грижи за бедстващи животни. Екипът се състои от ветеринарни лекари, биолози, еколози и специалисти в разнообразни сфери, свързани с грижата и възобновяване на застрашени популации. Спасителният център работи за рехабилитацията на потърпевши диви животни, за завръщането на изчезнали типове към тяхната естествена среда и приютяване на иззети на границата застрашени типове. „ Миналата година имахме пик на пациенти и отбелязахме над 1800 животни, минали през нашите грижи – споделя ни доктор Христина Клисурова. – Именно по тази причина образоваме и доста млади експерти, с цел да имаме способен екип, който да се оправя с всевъзможни случаи. “
iStock
По следите на брадатия лешояд
Още през 50-те години на предишния век тази антична граблива птица изчезва от нашите земи. Тогава брадатият лешояд е царувал из скалите на Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, само че през днешния ден за жал множеството от нас в никакъв случай не сме виждали величествения му полет над българска земя. Лешоядите са извънредно значими за стабилизирането на една екосистема, защото те са естествените санитари, които хранейки се с труповете на мъртви животни, предотвратяват разпространяването на доста болести. Следите на лешояда наподобяват изцяло заличени освен у нас, само че и на целия Балкански полуостров, обстановката наподобява много безнадеждна. Но екипът на „ Зелени Балкани “ не е на същото мнение. Те имат вяра, че има вяра за възобновяване на този липсващ тип и в последните 30 години работят неуморно в тази посока.
Дом за родители и техните деца
В Спасителния център свое леговище намират разнообразни фамилни двойки лешояди, за които запалянковците от „ Зелени Балкани “ се грижи безрезервно всеки ден. И по този начин в предпазената среда на своите волиери (клетка за развъждане на птици), двойките птици се грижат за своите дребни. Отглежданите генерации оказват помощ за възобновяване на популациите на застрашени типове. Новороденото бебе е седмо поред на двойка брадати лешояди, които през 2008 година са подарени на центъра. Днес техните потомци кръжат из небесата на Алпите и Андалусия или самите те са част от нови стратегии по реабилитиране на типове. „ Зад появяването на едно новородено стоят доста задълбочени познания и сериозна подготовка – споделя доктор Клисурова. – Всеки тип има характерни условия за храна, грижи и потребности “. Целият развой е муден и изисква огромна доза самообладание. Лешоядите са едри птици и при тях полово съзряване настава едвам след десетата година. Макар и да снасят няколко яйца, родителите нямат инстинкта да се грижат за повече от едно малко. Именно по тази причина при първото пропукване на яйцето екипът на Спасителния център го взема от родителите и го слага в развъдник. По този метод двойката лешояди продължава да мъти второто яйце, до момента в който от първото към този момент се подава пухкавата чорлава главичка на новоизлюпения лешояд. В първите 7 дни екипът на Спасителния център се грижи то да се храни вярно и да събере сили, само че по-късно то би трябвало да бъде предадено на себеподобни родители, с цел да реализира връзка с тях. Ако на двойка се излюпят повече дребни, те се разпределят при приемни родители. Да, както ние си осиновяваме деца, по този начин и възрастни двойки лешояди, които не могат да се развъждат, само че имат наставнически инстинкти, одобряват непознато бебе и го отглеждат като свое. Когато дребното навърши 3 месеца се транспортира в Европа, където минава през интервал на акомодация. Сред дивата природа то продължава да бъде хранено от еколозите посредством скришни асансьори до момента в който не настъпи денят, в който към този момент е готово да разпери криле и да отлети на независимост.
◄►
Утре свободно ще се реят
За благополучие положението на брадатия лешояд в Европа към този момент се стабилизира и нашите експерти от „ Зелени Балкани “ имат заслужен принос за това. Преди обаче да започва програмата за завръщането му в България, първо би трябвало да се стабилизират други две популации – на белоглавия и черния лешояд, което ще приготви почвата, а и екипите на природозащитниците. „ Ние обособяваме хранителни площадки за птиците и по този метод те привикват – изяснява ни доктор Клисурова. – В бъдеще те ще насочват новодошлите представители на брадатия лешояд у нас “. Също по този начин работата по тези две популации дава опцията на еколозите да разпознават евентуални закани като електрически стълбове и умишленото тровене освен на птиците, само че на и на множеството диви животни като вълка. „ С наслада можем да споделим, че белоглавият лешояд към този момент живее на четири разнообразни места из Стара планина. Сега напъните се насочват към черния лешояд и даже да отнеме 10-15-20 години, едно е несъмнено – битката няма да спре до момента в който брадатият лешояд не разпери още веднъж криле над нашия Балкан. “
Спасителният център за диви животни към „ Зелени Балкани “ е основан през 1996 година, а малко по-късно публично е приет от министъра на околната среда и водите. Центърът е част от неправителствената природозащитна организация „ Зелени Балкани “ и към този момент 25 години се грижи за бедстващи животни. Екипът се състои от ветеринарни лекари, биолози, еколози и специалисти в разнообразни сфери, свързани с грижата и възобновяване на застрашени популации. Спасителният център работи за рехабилитацията на потърпевши диви животни, за завръщането на изчезнали типове към тяхната естествена среда и приютяване на иззети на границата застрашени типове. „ Миналата година имахме пик на пациенти и отбелязахме над 1800 животни, минали през нашите грижи – споделя ни доктор Христина Клисурова. – Именно по тази причина образоваме и доста млади експерти, с цел да имаме способен екип, който да се оправя с всевъзможни случаи. “
iStock По следите на брадатия лешояд
Още през 50-те години на предишния век тази антична граблива птица изчезва от нашите земи. Тогава брадатият лешояд е царувал из скалите на Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, само че през днешния ден за жал множеството от нас в никакъв случай не сме виждали величествения му полет над българска земя. Лешоядите са извънредно значими за стабилизирането на една екосистема, защото те са естествените санитари, които хранейки се с труповете на мъртви животни, предотвратяват разпространяването на доста болести. Следите на лешояда наподобяват изцяло заличени освен у нас, само че и на целия Балкански полуостров, обстановката наподобява много безнадеждна. Но екипът на „ Зелени Балкани “ не е на същото мнение. Те имат вяра, че има вяра за възобновяване на този липсващ тип и в последните 30 години работят неуморно в тази посока.
Дом за родители и техните деца
В Спасителния център свое леговище намират разнообразни фамилни двойки лешояди, за които запалянковците от „ Зелени Балкани “ се грижи безрезервно всеки ден. И по този начин в предпазената среда на своите волиери (клетка за развъждане на птици), двойките птици се грижат за своите дребни. Отглежданите генерации оказват помощ за възобновяване на популациите на застрашени типове. Новороденото бебе е седмо поред на двойка брадати лешояди, които през 2008 година са подарени на центъра. Днес техните потомци кръжат из небесата на Алпите и Андалусия или самите те са част от нови стратегии по реабилитиране на типове. „ Зад появяването на едно новородено стоят доста задълбочени познания и сериозна подготовка – споделя доктор Клисурова. – Всеки тип има характерни условия за храна, грижи и потребности “. Целият развой е муден и изисква огромна доза самообладание. Лешоядите са едри птици и при тях полово съзряване настава едвам след десетата година. Макар и да снасят няколко яйца, родителите нямат инстинкта да се грижат за повече от едно малко. Именно по тази причина при първото пропукване на яйцето екипът на Спасителния център го взема от родителите и го слага в развъдник. По този метод двойката лешояди продължава да мъти второто яйце, до момента в който от първото към този момент се подава пухкавата чорлава главичка на новоизлюпения лешояд. В първите 7 дни екипът на Спасителния център се грижи то да се храни вярно и да събере сили, само че по-късно то би трябвало да бъде предадено на себеподобни родители, с цел да реализира връзка с тях. Ако на двойка се излюпят повече дребни, те се разпределят при приемни родители. Да, както ние си осиновяваме деца, по този начин и възрастни двойки лешояди, които не могат да се развъждат, само че имат наставнически инстинкти, одобряват непознато бебе и го отглеждат като свое. Когато дребното навърши 3 месеца се транспортира в Европа, където минава през интервал на акомодация. Сред дивата природа то продължава да бъде хранено от еколозите посредством скришни асансьори до момента в който не настъпи денят, в който към този момент е готово да разпери криле и да отлети на независимост.
◄► Утре свободно ще се реят
За благополучие положението на брадатия лешояд в Европа към този момент се стабилизира и нашите експерти от „ Зелени Балкани “ имат заслужен принос за това. Преди обаче да започва програмата за завръщането му в България, първо би трябвало да се стабилизират други две популации – на белоглавия и черния лешояд, което ще приготви почвата, а и екипите на природозащитниците. „ Ние обособяваме хранителни площадки за птиците и по този метод те привикват – изяснява ни доктор Клисурова. – В бъдеще те ще насочват новодошлите представители на брадатия лешояд у нас “. Също по този начин работата по тези две популации дава опцията на еколозите да разпознават евентуални закани като електрически стълбове и умишленото тровене освен на птиците, само че на и на множеството диви животни като вълка. „ С наслада можем да споделим, че белоглавият лешояд към този момент живее на четири разнообразни места из Стара планина. Сега напъните се насочват към черния лешояд и даже да отнеме 10-15-20 години, едно е несъмнено – битката няма да спре до момента в който брадатият лешояд не разпери още веднъж криле над нашия Балкан. “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ